» Хранително - вкусова промишленост(Тема)

[Mozo]

14. ГЕОГРАФИЯ НА ХРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ В БЪЛГАРИЯ
(за УНСС - Хранително-вкусова промишленост)
1. Същност, особености и значение. Хранителната промишленост обединява разнообразни по своята производствено-технологична същност подотрасли ­ месна, млечна, консервна, мелничарска, захарна, тютюнева, пивоварна, винена и др. В тях се произвеждат предимно хранителни продукти. Хранителната промишленост, както и голяма част от другите лекопромишлени отрасли, трябва да се разглежда като един от най-важните производствено-икономически стадии на агробизнеса. В него земеделските продукти претърпяват промишлена обработка, придобиват необходимите потребителски качества и им се придава търговски вид. Освен това хранителната промишленост способства за отстраняване на несъответствието между сезонното производство в земеделието и ежедневните нужди на населението от хранителни продукти. Специфичното предназначение на крайната продукция и сложната структура на отрасъла дават основание той да се разглежда отделно от другите лекопромишлени отрасли.
Производството на хранителни продукти играе първостепенна роля за социално-икономическото развитие на страната. През 2003 г. в хранителната промишленост са ангажирани около 16 % от промишлените работници и се произвежда 17 % от ОПП у нас. По тези показатели тя е третият по значимост промишлен отрасъл в България. В резултат от социално-икономическата криза през последните години намалението на продукцията в някои подотрасли на хранителната промишленост е значително. Това важи най-вече за производ­ството на консерви (около 16 пъти по-малко продукция в сравнение с 1989 г.), млечни (10-12 пъти) и месни (5-6 пъти) произведения и други (виж табл. 1). Относително по-слабо засегнати от кризата в страната са подотраслите за производството растителни масла, захар, бира, вино и тютюневи изделия (около 2-3 пъти средно намаление на продукцията).
Износът на хранителни продукти е традиционно важно перо в износа на България. В средата на 90-те години произведенията на отрасъла участват с около 10-15 % в общия износ. През 2002 г. техният относителен дял е намалял на 9 %.
2. Фактори за развитие и териториална организация.
2.1. Социално-икономически фактори. Съвременната териториална организация на отрасъла започва да се формира след Освобождението. Хранително-вкусовата промишленост получава особено бързо развитие в края на ХIХ и началото на ХХ век, когато се изграждат стотици нейни предприятия из цялата страна. До Втората световна война в тях се произвежда над половината от ОПП на България. Средният брой на заетите в едно предприятие на отрасъла обаче е едва 10­15 души. В следвоенните години се пристъпва към уедряване на производствените мощности чрез строителство на големи комбинати. Въведени са по-модерни производствени технологии, повишава се производителността на труда, нарастват експортните възможности на редица подотрасли. Наред с това се допуска прекомерна концентрация на производството, водеща до увеличаване на превозните разстояния и оскъпяване на продукцията. Въпреки непрекъснато намаляващия си относителен дял, отрасълът продължава да играе водеща роля в промишленото производство на страната до средата на 70-те години, когато отстъпва първото място на машиностроенето. Днес по-голям дял в ОПП на страната имат химическата промишленост и енергетиката. Виж табл. 1 в темата Обща характеристика на промишлеността (вторичен сектор на националното стопанство).
Предприятията на хранителната промишленост имат относително повсеместно разположение, но отделните й подотрасли се отличават с известна специфика в териториалната организация. В редица случаи производството гравитира към по-големите градове, поради ниската транспортабилност на крайните продукти ­ месообработваща, млечна, хлебна, пивоварна промишленост. Тясната вертикална интеграция със земеделието и влиянието на суровинния фактор предизвикват териториалната ориентация на други подотрасли към районите, в които се произвеждат съответните земеделски продукти ­ например захарна, месодобивна, консервна и маслодобивна промишленост. За тютюневата промишленост е характерно териториалното разчленяване на производствено-технологичния цикъл ­ първичната обработка на тютюна е разположена в районите на отглеждането му, а производството на тютюневи изделия е ориентирано към пазарите и работната сила. В редица случаи тези зависимости могат да бъдат нарушени от специфични за отделните райони фактори, като производствени традиции на населението, транспортабилност на суровините или крайната продукция и др. С по-висока транспортабилност се отличават продуктите на тютюневата и винената промишленост.
Поради голямото сходство във влиянието на социално-икономическите фактори между хранително-вкусовата и леката промишленост тук можете да използвате и текстове от темата "География на текстилната, трикотажната, шивашката и обувната промишленост". Например: Съществено значение за състоянието на разглежданите подотрасли, както и за променящата се сила на традиционните фактори при териториалната организация на производството има научно-техническият прогрес. Под­отраслите на хранителната промишленост се характеризират с висока степен на производствено-териториална и организационна мобилност, което е предпоставка за бързи промени в нейната география. Важна роля в това отношение играят процесите на реституция и приватизация на производствените мощности през последните години, които водят до изменения в специализацията на редица малки и средни предприятия, направлението на външнотърговските им контакти и пр.
2.2. Природни фактори. За разлика от другите лекопромишлени отрасли природните фактори оказват по-силно влияние върху развитието и териториалната организация на хранителната промишленост. Значителни социално-икономически проблеми при функционирането на отрасъла предизвиква сезонността в отглеждането на земеделските продукти. Екологичните последици от функционирането на хранителната промишленост се забелязват най-вече при замърсяването на реките.
3. Отраслова и териториална структура на хранително-вкусовата промишленост. В зависимост от суровинната база подотраслите на хранителната промишленост могат условно да бъдат разделени на две основни групи.
3.1. Растениевъдно ориентирани подотрасли. От растениевъдно ориентираните подотрасли на хранителната промишленост най-голямо социално-икономическо значение имат мелничарската, пивоварната, маслодобивната, тютюневата, захарната, консервната и винената промишленост.
3.1.1. Развитието на мелничарската промишленост е повлияно както от разпространението на зърнените култури, така и от големите консумативни центрове. Под влиянието на тези два главни фактора мелничарската промишленост в България е концентрирана в Бойчиновци, Враца, Червен бряг, Свищов, Добрич, Каварна, Балчик, Бургас, Ямбол, Стара Загора, Пловдив, София, Благоевград и др. У нас са изградени над 50 мелници, чийто капацитет е около 2 пъти по-голям от съвременните нужди на страната. В тесни производствени връзки с мелничарската промишлност се развива производството на хляб и хлебни изделия. Традиционно главните предприятия са разположени в големите градове и се отличават с голяма концентрация на производството. Напоследък по-голямата част от хляба и хлебните изделия у нас се произвежда в по-малки частни хлебопекарни.
Условно към мелничарската промишленост може да бъде разглеждана и сходната в технологично отношение фуражна промишленост. В нея се произвеждат фуражни смески, като се преработват различни зърнено-фуражни култури и се оползотворяват отпадъците при производството на брашно. Главните центрове на фуражната промишленост в България са разположени основно в зърнопроизводствените райони и районите с развито фермерско животновъдство, които често съвпадат териториално. С най-голям обем в производството се отличават фуражните комбинати в Северна България ­ Дунавци, Бойчиновци, Враца, Бяла Слатина, Долна Митрополия, Павликени, Търговище, Добрич.
3.1.2. Предприятията на пивоварната промишленост са едни от най-старите в страната. Главна суровина за производството е пивоварният ечемик, който се отглежда основно в Северна и Югоизточна България. Териториалното разположение на пивоварните предприятия обаче се влияе най-вече от пазарите за реализация на продукцията. По тази причина производствените мощности на този подотрасъл са относително равномерно разпределени в по-големите градове на страната ­ Лом, Мездра, Плевен, Велико Търново, Шумен, Варна, Бургас, Хасково, Стара Загора, Пловдив, София, Благоевград и др. Поради сезонността в консумацията пивоварната промишленост изпитва значителни организационно-икономически затруднения при фунционирането си през зимата.
3.1.3. Растително-маслената промишленост преработва слънчо­глед, поради което нейните предприятия са разположени предимно в районите на отглеждането му. С най-голяма производствена мощност сред тях се отличават маслобойните в Добрич, Провадия, Шумен, Попово, Свищов, Кнежа, Бойчиновци, Стара Загора и Бургас. Мощности на подотрасъла са сравнително добре съхранени и при добри слънчогледови реколти той е в състояние да задоволява предкризисните обеми на производството. Близо половината от производството на растителни масла се извършва на територията на Североизточния приморски и Северния централен район.
3.1.4. Тютюневата промишленост е водещ подотрасъл на хранителната промишленост. За нейното развитие и днес съществуват благоприятни условия. България е традиционен производител и износител на ориенталски тютюн. До 1989 г. България е на второ място в света (след САЩ) по износ на цигари. Развитието на тютюнопроизводството през последните години изпитва силни колебания, които водят до съществен спад в производството. Предприятията за първична преработка на тютюн са разположени в тютюнопроизводителните райони ­ Крумовград, Момчилград, Джебел, Кърджали, Гоце Делчев, Сандански, Дупница, Благоевград и др., а ферментационните заводи ­ в Кърджали, Хасково, Пловдив, Благоевград, Дупница. След ферментацията тютюнът се преработва в цигарените фабрики, чието разположение зависи предимно от консумацията и работната сила. С най-големи производствени мощности се отличават цигарените фабрики във Видин, Плевен, Шумен, Хасково, Стара Загора, Пловдив, София и Благоевград. Над 75 % от тютюневите изделия у нас се произвеждат на територията на Източния Тракийско-Родопски, Западния Тракийско-Родопски и Югозападния район. С най-голям производствен капацитет се отличават комбинатите в Благоевград, София и Пловдив. Проблеми за съвременното развитие на отрасъла предизвикват процедурите по приватизацията на предприятията. Износът на цигари от България за периода 1989-2002 г. е намалял над 20 пъти.
3.1.5. Захарната промишленост възниква у нас още в края на ХIХ в. Днес преобладаващата част от захарните заводи се намират в Северна България. Общо в страната са изградени 7 предприятия на отрасъла ­ Лом, Долна Митрополия, Горна Оряховица, Русе, Девня, Камено и Пловдив. Това се дължи на суровинната ориентация на производството (над 80 % от площите на захарното цвекло са в Дунавската равнина и Бургаската низина). През последните години производството на захарно цвекло силно намаля, което доведе до внос на полуобработена захар от тръстика. В тясна връзка със захарната промишленост се развива производството на шоколадови и захарни изделия. Все по-голяма част от него се извършва в малки частни предприятия и цехове.
3.1.6. Консервната промишленост разполага с богата суровинна база. Традиционно добре застъпеното зеленчукопроизводство и овощарство в страната, както и производствените традиции сред населението са благоприятна предпоставка за развитието на подотрасъла. Поради ниската транспортабилност на суровините главните центрове на производство на зеленчукови и плодови консерви са разположени в съответните земеделски райони ­ Бойчиновци, Плевен, Горна Оряховица, Русе, Сливен, Димитровград, Чирпан, Пловдив, Стамболийски, Пазарджик и др. В Западния Тракийско-Родопски район са съсредоточени около 40 % от производствените мощности в подотрасъла. Редица малки и средни цехове за производство на консерви са изградени в селата. Загубата на външни пазари през последните години се отрази отрицателно върху състоянието на подотрасъла. Общият обем на изнасяните от страната плодови и зеленчукови консерви е намалял 8-10 пъти.
3.1.7. Винената промишленост е един от най-старите стопански подотрасли у нас. До 1990 г. България е на второ място в света по износ на вино след Франция. Поради последвалата икономическа криза в страната и загубата на външни пазари, днес тя е на 15-то място в света по този показател. Развива се в тесни производствени връзки с лозарството. Въпреки кризисните тенденции в страната, винената промишленост съхрани значителна част от своите производствени мощности. Едновременно с това този подотрасъл на хранителната промишленост днес е един от най-привлекателните за инвестиции както от страна на българския частен капитал, така и от страна на външните инвеститори. Благодарение на това винената промишленост вече е водещ подотрасъл на хранително-вкусовата промишленост, като осигурява най-голям дял в нейната ОПП. Почти 80 % вината, произвеждани у нас са предназначени за износ. Бутилираните вина заемат 10-то място в експортната листа на страната и осигуряват около 50 млн. долара годишен приход. Износът на наливни вина е на стойност още около 15 млн. долара. Около 50 % от износа се пада на Великобритания, Полша, Германия, прибалтийските републики и Швеция.С производство и износ на вина се занимават около 30 български фирми. Те формират около 1 % от българския износ.
В България се отглеждат разнообразни винени сортове грозде, разпространени предимно в равнините и редица предпланински райони. Поради това предприятията на подотрасъла са повсеместно разпространени. Най-големите от тях са изградени във Видин, Плевен, Павликени, Свищов, Сухиндол, Лясковец, Търговище, Преслав, Варна, Поморие, Бургас, Сливен, Чирпан, Перущица, Септември, Карлово, Мелник. Традиционно близо 1/3 от гроздовите вина в България се произвеждат в Югоизточния район, а 1/4 ­ в Северния централен район. На базата на богатата и разнообразна растениевъдна продукция (грозде, сливи, пшеница и др.) в тези предприятия се произвеждат и значителни количества спирт и концентрирани спиртни напитки.
3.2. Животновъдно ориентирани подотрасли. С най-голямо социално-икономическо значение са млекопреработващата и месопреработващата промишленост. По-голямата част от предприятията им са съсредоточени в големите консумативни центрове.
3.2.1. Млекопреработващата промишленост се развива в тясна връзка с млечното говедовъдство и овцевъдство. От значение за разположението и капацитета на производствените мощности на млекопреработващата промишленост са формите за развитие на млечното животновъдство (едро фермерско крайградско, пасищно, смесено). Големите производствени комбинати в градовете разчитат предимно на големите крайградски животновъдни ферми. За редица големи градове обаче се налага снабдяване с мляко и млечни произведения от отдалечени райони. Типичен пример в това отношение е град София. Млекопреработваща промишленост се развива в почти всички областни центрове и по-големите градове. Голяма част от тях са специализирани в производството на отделни млечни продукти. Например в Добрич, Варна, Сливен, Смолян и Самоков се произвежда кашкавал; в Плевен, Велико Търново, Разград, Бургас, Ямбол и Пловдив ­ сирене; в София и Пловдив ­ предимно прясно и кисело мляко; в Монтана, Плевен, Шумен и Добрич ­ млечни масла. През последните години се увеличи производството на млечни продукти в редица села и по-малки градове. Характерно за подотрасъла е, че само Североизточна България дава около 1/3 от сиренето и кашкавала у нас.
3.2.2. Месодобивната и месопреработващата промишленост е един от основните подотрасли на хранителната промишленост, който играе традиционно важна роля за изхранване на населението. Поради тенденцията към намаляване на броя на отглежданите животни в страната продукцията на месодобивната промишленост се е съкратила през периода 1989­2002 година близо 6 пъти. Месодобивът е ориентиран към суровинните (животновъдните) райони на страната, а месопреработката (производство на консерви и колбаси) ­ към консумативните центрове ­ предимно в големите градове. В редица случаи се наблюдава комбиниране на крайградското животновъдство с месопреработващата промишленост. На тази основа се изграждат птицекомбинати, свинекомбинати и др. Най-големите предприятия на подотрасъла са разположени в Добрич, София, Велико Търново, Монтана, Бургас, Пловдив, Плевен, Горна Оряховица, Айтос, Стара Загора. Почти 2/3 от месото в страната се произвежда в Северна България.
Специфични подотрасли на хранително-вкусовата промишленост са рибоконсервната промишленост, производството на безалкохолни напитки, солодобивът и др.
4. Проблеми и тенденции в развитието на отрасъла
Хранително-вкусовата промишленост има сходни проблеми с другите лекопромишлени отрасли. При тяхното извеждане, както и при формулирането на тенденциите и приоритетите в развитието на отрасъла можете да ползвате текста от темата "География на текстилната, трикотажната, шивашката и обувната промишленост".


Табл. 1 Изменения в продукцията на хранителната промишленост

Продукция 1989 г. 1992 г. 2000 г. 2001 г. 2002 г.
Месо - хил. т. 588 239 80 85 68
Месни произведения - хил. т 143 93 43 38 38
Зеленчукови консерви - хил. т 304 81 42 64 33
Плодови консерви - хил. т 290 50 29 22 13
Млечни масла - хил. т 22 9 1 1 1
Сирене - хил. т 114 68 20 18 18
Кашкавал - хил. т 35 20 6 6 6
Растителни масла - хил. т 164 126 102 89 58
Брашно - хил. т 1317 1004 590 639 479
Захар - хил. т 351 64 216 181 153
Гроздови ракии - млн. л 26 37 20 14 14
Гроздови вина - млн. л 241 201 183 121 84
Бира - млн. л 672 470 405 409 395
Манипулиран тютюн - хил.т 104 67 38 32 37
Тютюневи изделия - хил. т 86 49 27 27 24