Да се греши е човешко

[Mozo]

ДА СЕ ГРЕШИ Е ЧОВЕШКО

„Не е важно да не паднеш, а като паднеш - да се изправиш и пак да продължиш“ - японска мъдрост

Грешката съществува, откакто съществува Човека. Наистина, понякога наранени, подразнени или загубили нещо от начия грешка сме склонни да отпратим виновника в дъното на Ада. Друг път, осъзнали собствена грешка изпадаме в дълбоко униние, сякаш света е свършил.
Още Библията започва със сътворението на Човека и неговата грешка – откъсването на ябълката. Ако погледнем на тази книга не от теологичната и страна, а от чисто човешката, ще видим, че тя се изобилства от подобни грешки. И всички те са дело на смъртните, на хората.
Идеята на Библията е точно проблема с грешката и нейните последствия. Тя ни внушава, че всеки е грешен, но не това е главното. Грешката е присъща на човека, но от него зависи как ще се развият нещата след това. Тук възниква въпроса за осъзнаването, за изкуплението и опрощението.
Сама по себе си грешката не е страшна, страшното идва, когато тя не се осъзнава. Тогава води до нова грешка. И така цял низ от неудачи. Затова е важно да се вслушваме във вътрешния си глас и се оглеждаме в очите на околните, за да забележима своите грешки. И тогава идва най-трудното – да ги признаем и ги изкупим. Да потърсим начин да компенсираме негативите от тях.
Връщам се отново към Светото писание и примера на Мария – Магдалена – грешницата, покаяла се и застанала най-близо до Спасителя. Далеч от идеята за религиозно проповядване, разглеждам тези примери, като обобщение на човешкия опит и мъдрост. Религиозните писания са просто споделен човешки опит, натрупан с годините.

Целият материал: