(есе)
Човек идва на този свят не по своя воля, живее в отреденото му време, твори и си отива!Приятелстово-това е най-прекрасното нещо на света!То се заражда между хората,живее и ако не бъде уловено-умира....Вселената се гради на това чувство и ако то липсва,или бъде погазено-просто тя загива...!
Ще се запитаме какво означава истинско приятелство?Това е сложен, но необходим на човечеството въпрос.Приятелят е ценен за нас,той е най-важното същество,от което се нуждаем!Трябва ни неговата обич, любов,разбирателство,грижи и оптимизъм...
Човекът,удостоен с прекрасното име –ПРИЯТЕЛ, е един фантастичен фееричен герой в мислите ни.Той е нашият ангел-хранител,идващ от небесното царство и пазещ ни от всичко зло!До болка ни е необходим,защото усещаме,че има на кого да разчитаме,да поплачем,да се посмеем...Сърцето ни му принадлежи...Отдаваме му душата и тайните си.
Животът ни е изпъстрен с шарени дни.Те могат да са бели,но по-често са черни...Когато ни е тъжно,или сме ранени като горди пантери,най-голямата мъка,която ни убива,се стопява от нашия любим приятел...Тежко ли ни е,ние веднага си представяме човека с ведрата усмивка,който се опитва да ни развесели,правейки се дори на глупак!Чувстваме как можем да се облегнем на рамото му,да го прегърнем,да му признаем колко много ни е нужен и да замрем в обятията му,посрещаш всяка наша болка с любов и разбирателство!
Разбира се,човек не е идеален.Не можем да изискваме любов и дружба,ако и ние не я дадем!Душата ни не е отворена,разлистена книга,но според мен, приятелят е толкова близък,че знае всичко за нас и вижда,сякаш с пророчески очи какво се таи там.
Любовта е много важен фактор в едно приятелство!Разбира се любовта,която ни кара да бъдем всеотдайни,помагащи,даващи и добри...Преди да изберем един приятел,трябва внимателно да го опознаем,да разберем какво е неговото виждане относно дружбата..Хората не са еднакви и не можем да искаме те да бъдат такива.
Накъде без приятелството?Това мило чувство,което те кара да живееш!Трябва да бъдем горди с приятелите си,но също така и честни с тях.Те не заслужават за страдат за неща,за които не са виновни.Не бива да бъдат умишлено обиждани....
Тези хора са ни много мили и същевременно нужни,за да можем да оцелеем...Вярата в една приятелска връзка също има голямо значение. Тя трябва да бъде взаимна.Вярвайки един на друг,ние се доказваме,показваме колко добри другари сме.
Светът е малък!!!Хората се запознават и ако не си допаднат,се отказват един от друг.Много болезнено и тежко е,когато разберем,че приятел ни е излъгал..Тогава отхвърляме всичко,светът не съществува за нас!Сърцето ни е стъпкано,гордостта-накърнена.
Когато един от двамага приятели намрази другия,той прави лоши неща,от които неимоверно много боли...Мрази ни с цялото си тяло.Всяка фибра от него крещи:”Не те искам,мразя те до болка”.....Черни мисли замрежват съзнанието му,но ние не можем да го спрем!Виждаме как си отива приятелство,градено с цената на много усилия...Иска ни се да е сън,но е реалността!Защо?-се питаме ние,къде сгреших и с какво съм виновен?Защо си отиде взаимното доверие?
Много тънка и финна е нишката,която разделя приятелството от предателството,само една е крачката!Прекрачим ли я,връщане назад няма..Сякаш това е краят.Плачем самотни и няма кой да ни утеши,да превъзмогнем,да продължим...Няма безгрешни хора.Ние смятаме,че връзката между приятелите е неразривна,почти желязна,но в един миг се оказва,че е станала груба грешка и позор!
Накъде сега?Какво да направим се питаме ние?И въпреки,че минават години и тези неща се позабравят,ние пак си спомняме долната гавра,която са ни направили и ще помним цял живот.Чувстваме се изхабени,ненужни,предадени...И така,докато дойде новото приятелство,а с него може би и ново предателство!!!
Като цяло приятелството е нежна струна,която звънти според чувствата на двамата близки!Все още съществува максимата:”Приятелството ще спаси света”....А аз мога да кажа само-Дружбата и без любов е вечна,ала без дружба гасне любовта!!!
От приятелството към предателството има само една крачка.rar- (4.88 KиБ) Свален 10 пъти