Явлението ”Бай Ганьо” днес

[Mozo]

Явлението ”Бай Ганьо” днес
/Внуците на бай Ганьо в съвременна България/

Кой е бай Ганьо? От къде дойде? Как научихме за него?
Той не е извънземно, нито от някоя друга страна, за когото сме научили чрез интернет или телевизията. Това е героят на Алеко с чиста българска кръв и закваска. Той носи най-българското име, станало нарицателно за човек, който е представител на средната класа, достатъчно богат да си позволи да прави свой бизнес в чужбина, но и синоним на простащина, ниска култура, интересчийство, на когото не са чужди амбициите за кариера в обществото, без да притежава необходимите качества.
Той дойде при нас от книгата и от поредицата екранизации на епизоди от произведението, излъчвани на големия и малкия екран. Той обаче никога не се е отдалечавал от нас, той ни преследва постоянно и иска да ни направи себеподобни, ако ние не му се съпротивляваме достатъчно упорито.
Днес го срещаме навсякъде: това е съседът ни по живеене, добре барикадиран зад своята блиндирана врата, той изхвърля боклуци през терасата и замърсява наоколо, а когато е поканен да почиства той казва: чистете бе, будали, аз работя само ако ми плащат. Келепир трябва да има от всяка работа.
Ето още един мустакат шкембелия в кварталния хранителен магазин. Пример за семеен бизнес, той е собственикът, ориентирал се отлично в новата обстановка. Добре е разбрал, че от продажба на книги не се печели, а човек трябва да се храни три пъти на ден. Ето защо той е отворил точно такъв магазин. Неговите съкварталци нямат избор, въпреки, че той ще ги „удари в кантара”, или ще направи сборна грешка при ръчното смятане, защото касовият му апарат е за „украса”, или пък не дава касов бон. И никой не се осмелява да му направи забележка, нали пак ще дойде при него да пазарува. И тогава си спомняме за дяволиите на бай Ганьо по Европа, когато не иска да плати за банята, за бирата, за бръсненето, за престой в хотела, за операта, а неговият придружител трябва да изтърпи всички неудобства и срам, и разбира се да плаща за всичко.
Днес Ганьо не носи потури и пояс. Вижте го колко е изискан в облеклото си: костюм, вратовръзка, ...... Но само се заслушайте в неговата реч. Тя изобилства от цинични клишета, псувни, вулгаризми. Най-гръмко звучат хвалебствените му слова за неговите сексуални подвизи. На маса в ресторант, където яде и пие, оригва се и не си бърше устата, преди да поднесе чашата към устните си, и копнее да докосне младата сервитьорка пред своите авери и не спира да разказва за безкрайни секс подвизи. И пред нас изниква сцената на гостуванията на Ганьо Балкански в Европа и неговите похотливи погледи и безсрамни жестове към европейските дами, които с нищо не са му дали поводи за такова отношение. Днешният Ганьо не се задоволява да завърти дребен или семеен бизнес. След като е добре облечен и нахранен, след като домът му е като прогимназия, солидно пазен от триметрова ограда, с камери на входа, погледа му е отправен към политиката. Може да няма необходимото образование, но се цели в „някоя митница”, в някое министерско кресло. И това вече не са казва Ганьо, (това име звучи много символично) той си избира неопетнени имена, дори псевдоними, за да не се налагат асоциации с героя на Алеко. Неговите съветници го учат как да се държи в обществото, да бъде щедър, да е благодетел по време на благотворителни кампании, да привлича вниманието на медиите върху себе си. Но дойде ли моментът, в който да бъдат засегнати неговите интереси, „горилите му” ще си заслужат възнаграждение. Новият Ганьо, трябва да бъде пазен от посегателство върху името му, имиджа му, богатството му. Защото той е пример за подражание. Много млади хора не желаят да учат (няма смисъл, казват те). На обществени места можем да видим внуците на Ганьо да плюят, храчат, ругаят, да говорят цинизми и обидни думи, да не отстъпват място на болни, инвалиди, малки деца и възрастни хора в обществения транспорт. Дали това безкултурие са го наследили от дяда си Ганя?! Но той е ходил по Европа и доста е компрометирал България. Във всички комични ситуации се е тупал по гърдите и е викал „Булгар, булгар” и европейците са го гледали със снизхождение. А ние като тръгнем по Европа, дали няма да ни изритат от там, ако не възприемем техния морален и културен кодекс. Нека се замислим над това.