ПРОСТО ИЗРЕЧЕНИЕ
1.Синтактични категории
1.1.Предикация
Синтаксисът е наука за свързването на единици от различни класове, при което се получават нови единици. Най-голямата единица, с която се занимава синтаксисът на езика, е изречението.
В едно изречение се намират свързани думи, но синтаксисът ги разглежда не като лексикални единици, а като представители на класове думи, известни под името “части на речта”. От гледище на речта свързането засяга думите, а не абстрактните лексикално-граматични класове. Синтаксисът на езика представя думите като крайни (терминални) елементи, от които се състои една синтактична единица, но синтактичните отношения не зависят пряко от лексикалните им свойства. Ето защо следните две изречения например не се различават синтактично:
1.Слънцето залезе.
2.Луната изгря.
Казваме, че такива изречения са синтактично еднакви, защото имат еднаква синтактична структура. Задачата на синтактичния анализ е да представи структурата на което и да е изречение от даден език.
Много старни на изречението все още не са изяснени. Ето защо вместо дефиниция на изречението обикновено се дава дефиниция на понятието “предикация”, а изречението се дефинира чрез предикацията: изречението е предикативно съединение на лексикални единици от частите на речта.
Според науката логика предикацията е приписване на признак на предмет (носител на признака). Отношение между признак и предмет обаче откриваме в следните два израза:
3.Заспалото дете.
4.Детето е заспало.
Отношението е предикативно във второто изречение, защото с него извършваме приписване на признак.
От лингвистично гледище се приема, че предикацията е единство от три категории: лице, време и модалност. Тези категории в синтаксиса се разбират по-широко, отколкото в морфологията.
Категорията лице например играе роля и в безличните, и в безглаголните изречения от типа:
5.Тук не се пуши.
6.Чудесно.
Достатъчно е да бъде езиково изрезен предикатът (признакът), за да кажем, че е извършен предикативен акт – съединяване на признак с носител на този признак. Лингвистите разглеждат съдържанието на едно изречение като описание на някаква ситуация, така че безличните или безглаголните изречения също ни представят някаква ситуация, само че носителят на експлицитно назования признак не е явен – той може да се открие извън езиковата единица в самата ситуация.
Предикацията е мсиловен процес на свързване, въпреки че единият от свързваните елементи може и да не бъде изразен езиково. “Изречението съобщава прирочно (предикативно) съчетание на две основни представи”, сравнете също: “Изречението е в основата си съобщение или израз на даден мисловен процес на свързване две представи – предмет (субект, същина) и някаква негова особеност или проява”.
Категорията време е налице във всяко изречение, въпреки че също може да не е експлицитно изразена. Съдържанието на безглаголни изречения като
7.Нощ. тишина. И внезапен вик.
.............................
Целият материал:
Синтаксис сбе.rar- (221.37 KиБ) Свален 54 пъти