„Българска фонетика” (ръководство за упражнения)

[Mozo]

Лектори: доц. Цонка Люцканова / доц. Веселина Ватева
„Българска фонетика” (ръководство за упражнения)

БЪЛГАРСКАТА ФОНЕТИКА – НАУКА ЗА ЗВУКОВИЯ СТРОЕЖ НА ЕЗИКА

1. Предмет, задачи и значение на фонетиката. Видове и дялове фонетика. Фонетични единици.

1.1. Фонетиката е дял на езикознанието, който изучава завуковата страна на езика. Предмет на фонетиката са говорните звукове. Задачите на фонетиката са: да изучи говорния звук като сегментна единица; да изучи суперсегментни единици; да изработи правоговрните норми, свързани с правилното произношение. Практическото значение на фон. е: помага за изработване на правоговорните норми, необходими в практиката на книжовния език; да обучи певци, артисти в сценична реч; решаване на технически въпроси, свързане със записване и предаване на реч.
1.2. Видове и дялове.
1.2.1. В зависимост от описанието на фонетичните единици, различаваме няколко вида фонетика – обща, частна, контрастивна и експериментална.

Общата фонетика е дял на общото езикознание и се занимава с общите въпроси на звуковата страна на езика.
Частната фонетика се занимава с въпроси на звуковия строеж на конкретен език. Тя се разделя на два дяла – описателна, наречена още синхронна. Тя се занимава с изучаване звуковата система на съвременния й етап от развитието на езика. Историческата, наречена диахронна – проследява развитиети на звуковата страна на езика в истор. план.
Контрастивната фонетика се занимава с изучаването на прилики и разлики в звуковия строеж на близки и далечни езици. Тя също може да бъде описателна или историческа.
Експерименталната фонетика е средствата и методите, с помощта на които се изследват артикулационната, акустическата, и функционалната страна на говорния звук. Ползва се както от общата, така и от частната фонетика.
1.2.2. Дялове на фонетиката са: същинска фонетика. Тя изучава артикулационния и акустическия аспект на говорния звук; Фонология. Тя изучава функционалната страна на говорния звук и суперсегментните единици. Фонологията е сравнително нов дял на фонетиката; Силабиката тя изучава сричката като произносителна единица. (Силабика от силаба, лат. – сричка); Акцентологията изучава ударението като суперсегментна единица; Прозодика. Това е дял, който изучава общите въпроси на интонацията като суперсегментна единица. Занимава се с характеристика на бълг. интонация; Ортоепия (правоговор) – изучава нормите на книжовното произношение и правоговор.

1.3. Фонетични единици. Те се делят на ва вида – сегментни и суперсегментни (надсегментни).
Сегментните фонетични единици са тези, които се свързват една с друга и изграждат звуковия поток в линеен ред, т.е. те са сегмент (отрязък) от него. Сегментните фонет. ед. са: звук, сричка, акцентна (фонетична) дума, синтагма (речев такт), фраза и фонетичен текст.

Звукът е най-малката градивна фонетична единица на сричката, произнасян с една артикулация. Звуковете са гласни и съгласни.
Сричка – минимална произносителна част на думата, която се изговаря с един тласък на издишната въздушна струя и се състои от гласни и съгласни.
Фонетичната дума е част от речевия акт, обединена от едно словно ударение.
Синтагмата е част от звуковия ред на фразата, характеризираща се с незавършена интонация и с по-кратки паузи. В практически план синтагмата се изравнява със словосъчетание.
Фразата е част от звуковия поток на фонетичния текст, характеризираща се с интонационна оформеност и логическо ударение. Фонетината фраза представлява в практ. план изречение.
Фонетичният текст е най-голямата фонетична единица, чиито съставки са фразите.
Обща характеристика на фонетичните сегментни единици. Тя вкл. три основни черти:
1. Заемат определено място в звуковия поток в реда на еднородните им звукови единици.
2. Свързват се по между си и образуват по-големи сегментни фонетични единици.
3. Могат да се отделят и изговорят самостоятелно.

Суперсегментни (надсегментни):
Ударението е надсегментна фонетична ед., отличителен белег на дадена сричка в думата, която се изговаря с по-силна издишна въздушна струя,
Интонацията е НФЕ, която представя ритмо-мелодичната организация на фонетичната фраза,
пауза е кратко или продължително задържане или прекъсване на речевия поток.

Обща характеристика на суперсегментни ед.:
1. Нямат линейна членимост;
2. Наслояват се над сегментните единици,
3. Не се изговарят самостоятелно,
4. Обединяват група еднородни сегментни ед. и ги свързват в едно по-голямо единство.


2. Фонетична транскрипция.
Система за писменото отбелязване на устната реч със специални фонетични знаци (диакритични)

о с точка отдолу – полуредукция
а с хоризонтална черта отгоре – дължина
т’ – мек (палатален съгласен)
д с прав ъгъл отгоре – полумекост (среща се само преди гласните е и и)
б с кръгче отгоре – лабиализация на съгласните
р с кръгче отдолу – сричкотворност на сонорния съгласен
\ - главно ударение
\\ - второстепенно ударение
оу с дъга отогре – двугласен
чети ми с дъгичка отдолу – акцентна дума

Други знаци
[ ] – фонетично отбелязване на думи
// - фонемно отбелязване
| - кратка пауза
|| - средна пауза
# - дълга пауза

Особени букви

Правило: Според фонетичната трнскрип. всеки звук се отбелязва с един писмен знак.

3. Артикулационен аспект на говорния звук.
А. Говорни органи – с помощта, на които се осъществява говорния процес се наричат говорни органи. От лингвистично гледище в зависимост от ролята и звукообразуването им се разделят на три групи:
А.1. Дихателен апарат – се състои от бели дробове и бронхи. Неговата роля в звукообразуването е да достави материала за образуване на звука под формата на издишна въздушна струя;
А.2. Фонационен (гласов) апарат – обхваща гръкляна с власилките. Предназначението му е да озвучи преминаващата издишна въздушна струя, в резултат на което се получава гръклянов глас, наречен основен тон;
А.3. Артикулационен (учленителен) апарат – обхваща три кухини гърлена (усилва издишната въздушна струя), носна и устна (устната кухина включва дейни и недейни органи. Дейните са език, устни, меко небце,мандибула. Недейни органи са зъбите и твърдото небце. Основното й предназначение е да артикулира звуковете)
Б. Артикулационен механизъм. Озвучаването на изд. възд. струя във фонационния апарат под действието на гласилките се нарича фонация . Получава се гръклянов глас, който се нарича основен тон. Той е индивидуален, защото зависи от големината и дебелината на гласилките. Гръкляновия глас има две функции: Служи за образуване на звука в устната кухина и служи за образуване на суперсегментните единици – ударение и интонация. Дообработването на издишната въздушна струя във устната кухина, в резултат, на което се получават гласните и съгласните звукове, се нарича артикулация (учленение).
При артикулацията на гласните устната кухина действа като резонатор, като осигурява свободен път на издишната въздушна струя. Тя променя само своя обем и големина на устния отвор.
При съгласните основният стремеж е да се създаде пречка по пътя на изд. възд. струя в устната кухина чрез движението на дейните органи, които се допират до недейните.
Звукообразуването е сложно действие, за което са необходими три елемента: издишна въздушна струя, фонация, артикулация.
Отделни фази в учленение на звуковете: придвижване (ексурсия), задържане (действие), отпускане (рекурсия).
Антиципация на говорните органи – изпреварване, при което преди да артикулира предходен, говорния апарат заема нагласа за артикулация на следходен.


***********************************************************************************


ГЛАСНИ ЗВУКОВЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

1. Различие между гласни и съгласни.
1.1.Различия от артикулационен аспект:
а. По действието на устната кухина – при гласните устната кухина действа като резонатор, като променя обема и големината на устния отвор. Пътят на издишнзтз въздушна струя е свободен. При съгласните дейните органи създават пречка по пътя на издишн. възд. струя, която я разрушава. Образува се различен характеристичен шум, който съставя съгласни;
б. По силата на изд. възд. струя – гласните се артикулират с по-слаба издишнз въздушна струя, защото тя преминава свободно през устната кухина. Съгласните се артикулират с по-силна изд. възд. струя, защото тя трябва да преодолее пречка.
1.2. От акустичен аспект – гласните са тонове, т.е. звукове с голяма звучност. Съгласните са шумове, т.е. звукове с малка звучност.

Целият материал: