» "Горко на този,който понякога не заприличва на Дон Кихo...

[Mozo]

» "Горко на този,който понякога не заприличва на Дон Кихот и никога не взема вятърните мелници за великани"(Есе)

Ангел Дончев Минчев 10б


"Горко на този,който понякога не заприличва на Дон Кихот и никога не взема вятърните мелници за великани"


Дали някога се запитваме за какво живеем въобще?Дали осъзнаваме с каква цел сме на този свят?
Може би има хора,които го правят,може би не. Но този роман сас сигурност поставя този толкова важен въпрос
за хората.И ако има хора които разбират какво четат,то в тях романа "Дон Кихот" ще постави тези въпроси.
Дон кихот е борец за свободата,свободата,както тоя я разбира и чуства.Неговото невероятно въображение ни
показва колко голям и различен може да бъде човешкия дух.Той се чуства щастлив,чрез живота,които живее и
дори не обръща внимание на мнението на другите за това.А много малко са хората,които притежават такава
психика да бъдат себе се независимо от отношението на околните.
За това Дон Кихот в никакъв случай не е смешен герой,а напротив той е достоен за възхвала за начина,по
който се изразява,пренебрегвайки всякакви задръжки.
На истина "Горко на този който понякога не заприличва на Дон Кихот", такъв човек не се интересува от
духовното,а може би само от материалното в този свят.Той не е способен да изпитва силни и искрени чуства,
да се надява че този свят може да бъде и по-добър,по неговите разбирания естествено,не е способен да мечтае
за по-стойностно съществуване.Дон Кихот ни показва че не трябва да се примиряваме с гадната реалност,а да се
борим за нещата,които обичаме и желаем и да не се отказваме никога докато не се намеси смъртта.За това
според мен Дон Кихот е като народните будители,защото той събужда душата на човека да не се спира и да
въстане дори срещу науката,срещу фактите даже.Аз лично не мога да си представя човек никога да не си представи
нещо свръх нереално и красиво което е извън възможностите.Хората,които го правят са душевно красиви
и не се предават пред нищо и никой.Борят се за това,което смятат за правилно и добро.При тези хора се
проявява силно висшата способност да се мисли и чуства.За тях,човек не трябва да се предава на жестоката
реалност,а да бъде силен и независим,преодолявайки пречките пред себе си и правейки света пълноценен и
касиво място за живеене.Дори и българската народна медрост е казал "Човек,каквото сам си направи и бог не може
да му го направи" и ако човек сам не може да си направи живота красив и пълноценен,то значи е живял напразно
и не е имал възможността да усети красотата на душевния свят.
Дон Кихот е борец за свобода,който събужда и възпламенява духа на човека.Той е достоен за уважение и
трябва да бъде признат за велик човек,който ни показва че живота има смисал и че всеки сам трябва да го
открие.
А горко на този,който не може да го намери,защото той никога няма да бъде душевно красив и пълноценен
човек.И искам да завърша с няколко думи от любимия поет на мама,Стефан Цанев:"Спокойно хвърлям поглед назад:
Животът ми не беше пуст,нито кратък.Приятели,не ми се мре не от страх,а от яд-че няма да видя какво ще стане
нататък?"