» Сблъсъкът между идеалите и мечтите на Дон Кихот и реалн...

[Mozo]

» Сблъсъкът между идеалите и мечтите на Дон Кихот и реалността в Испания(Съчинение разсъждение)

Сблъсъкът между идеалите и мечтите на Дон Кихот и реалността в Испания

Дон Кихот-героят на Мигел де Сервантес от романа на “Знаменития идалго Дон Кихот де ла Манча” е носител на съвършенният контраст между добро и зло. Той е обсебен от желанието да създава добро, но не винаги успява. Пораженията и неуспехите не отклоняват този рицар от идеалите за човешкото добро. Няма закон, който да отнеме вътрешната убеденост на Дон Кихот, че той е призван да служи на доброто , да защитава бедните и несправедливо унижените. Всеки страдащ, независимо от причините, породили личната болка, получава закрила от странстващия рицар.
Представата за добро и зло на Дон Кихот е отвъд мярката на позволеното. Доброто се оказва нежелано, а стореното добро се приема едва ли не като незаслужано “наказание”. Точно в такава трагикомична ситуация изпада Дон Кихот, но той не престава да вярва в добросърдечната си мисия в свят на несправедливост и злочестия .Той е налудничаво обсебен от мисълта за доброто на човека, което вече не се приема както в средновековието.
Сервантес е горд с предците си , но действителността в която живее е друга- твърде различна от от миналото,Уловил трагичните контрасти на своето време, той създава типичния герой на епохата чрез образа на мъдрия безумец Алонсо Кихана, превърнал се в рицаря Дон Кихот. С разказаната история за този рицар пистелят рзкрива истината за променените стойности на общественните идеали на Испания по това време, които не съвпадат с рицарския идеал за дълг ,чест и достойнство.Приложимостта на идеали взети от миналото е невъзможна. Резултатите са жалки и трагични. Новите “рицари” на испанската действителност са далеч от представите за достойно изпълнен дълг. Рицарството е представено в нова художествена светлина, а самият рицарски роман е парадиран. Действието е следствие от предизвикан от самия герой конфликт, който е нереален ,съществува само в неговото въображение. Поредицата приключения, чрез които Дон Кихот има намерение да извоюва победа над злото и да прослави името си, определят композицията на творбата, твърде близка до тази на рицарските романи. Дон Кихот сам търси приключенията. Така повелява рицарската традиция. И той тръгва по прашните пътища на Испания, влизайки в двубой със своите въображаеми неприятели. Действителността обаче е друга. Не средновековна , а ренесансова Испания застава със своите обществени контрасти пред рицаря Дон Кихот готов да се бори докрай със злото. Той има желание за битка, но няма възможност да победи. Рицарските средства за борба със злото са неадекватни с проблемите и конкретните търсения на епохата.Те са смешни и жалки на фона на променената действителност . Затова, вместо възхищение действията на Дон Кихот предизвикват смях. Подвизите са много и всеки следващ трябва да носи все по-голяма слава, но подвизите на Дон Кихот го правят все по смешен и жалък.
Сблъсъкът между идеалите и мечтите на Дон Кихот и реалността в Испания е една трагична и едновременно с това комична гледка. “Храбрият” рицар, все още ненавлязъл в ренесансовата епоха следва рицарските идеали на средновековието, отхвърлени от съгражданите му. Дон Кихот живее в негов свят, в който се бори за слава и за своята любима Дулсинея. Той има силата да бъде духовно свободен и това го прави дързък и силен дори и тогава, когато това не е необходимо. Затова твърде често героизмът му е излишен, а смелостта-трагикомична. Но във всички случаи Дон Кихот остава свободен и до край верен на съвършения идеал за красота и добро, несъвместим с печалната действителност.