» Интонация и паузи(Тема)

[Mozo]

Десислава Николова-НУПЧЕ 3 КУРС

Интонация и паузи

Интонацията изразява органическата необходимост от степенуване на гласа.Тя е една от основните системи в структурата на живата реч.Интонацията може да се определи като височинно движение на основния тон ,височинно съотношение на обособените,конкретно възприеманите тонове.За да се възприеме думата като обособена цялост не е достатъчно само точното учленяване на отделните съставящи я звукове.Тя трябва да придобие известен акустичен релеф,който е невъзможен без участието на интонацията.Защото тя е свързана с ударението,с квантитета,с гръмкостта,с конкретните прояви на гласните фонеми.Интонацията е пространството и времето на живата дума.Тя е реалната връзка,в която се осъществявя тяхната смислова,синтактична и емоционално-експресивна функция.Словото има 3 различни интонационни стойности:граматическа,логическа и емоционална.Граматическите и логическите функции на интонацията много често се преплитат.Но в актьорската практика ясното и категорично им разграничаване е особено важно,защото в несъответствието между изречение и съждение се крият най-големите възможности за реализиране на пподтекста,на художествената деформация на творческия замисъл.В художественото слово много рядко граматическата интонация доминира над логическата,като резултат от някаква художествена игра.Например когато искаме да покажем формалното докладване на текста,когато искаме да внушим разсеяност и др.Макар, че интонацията е интегрален продукт от логическо и емоционално единство,единият от основните й компоненти може да доминира.В името на дадена хуожествена задача,словото може да звучи подчертано логически без осезаем емоционален живот.И обратно,по интонационен път словото може да се изпрзни от логическия му заряд.
Съществен органически елемент от интонационната игра са ударенията и паузите.Те регулират интонационноя поток в отделни,повече или по-малко завършени фраци.От интонационна гледна точка ударенията са подчертаване на даден момент от движението на интонационния поток.Паузитре са прекъсване на интонационния поток по съответно смислово-логически или емоционално-психически причини.Логическите ударения и паузи са всъщност игра с логиката,със смисъла на драматическия текст.Времето за възприемане на даден логически текст на речта,ппреходите от един образ към друг,от 1 идея към друга,определят общата логика на текста,който публиката възпприема чрез изпълнителя.Емоционалните ударения и паузи пък са игра с емоционално-психическата атмосфера на произведението и до известна степен игра с психиката на самата публика.Логическата и емоционална игра са в тясна връзка,като логическата направлява емоционалната.Мозайката от логически и емоционални паузи и ударения са схема на интонационната игра,чрез която интерпретаторът въздейства върху словото и може по сиобствена воля да промени основното му значение.
В интонационната пауза отзвучава интонационното движение,довършва се неговата функция.В нея се помества или логическата оценка на събитията,образа или приспособяването на психиката към някаква психологическа промяна.Ето защо Станиславски казва:”Актьорът се познава по паузите’’-те означават едно ппълноценно и много трудно действие-словесно действие без думи.
Интонационна игра с определена художетвена задача може да се получии при интониране на отделни звукове в думата.Различното удължаване и скъсяване особено на гласните фонеми с ппромяна на музикалното ниво е много благодатен похват,но изисква голяма артикулационна техника и гъвкавост.То внася по-богата музикална наситност в цялостната интонация и спомага за изграждането на ппри стихотворната реч на общата атмосфера на словото.Възможностите на интонационната игра са неограничени.Те зависят от техниката на актьора.И най-живописната външност не може да развълнува публиката така,както един вик,изтръгнат с точна интонация.интонацията може да задълбочи и обогати смисъла на едно по-посредствено произведение,а също така да обезсмисли и най-гениалната творба.