» Вечния конфликт между поколенията(Есе)

[Mozo]

Вечният конфликт между поколенията
Убеждаващо есе


Откакто се помня между отделните възрастови групи има неразбирателство, те винаги са на противоположни позиции по възгледи и убеждения.
И това е напълно разбираемо. Времената се менят, променят се интересите и ценностната система на хората. Напълно разбираемо е днешните възгледи да не съвпадат с разбиранията на обичните ни мама и тати. Ние младите хора винаги стремглаво вървим напреди много не ни вълнуват съветите на родители и възрастни.
Конфликтът между поколенията е вечен. Така е било така и ще бъде. Някогашните моми и момци са заменени с младежи и девойки. А някогашните младежи и девойки са заменени с тинейджъри. Хората от по-старото поколение чуят ли тази дума в съзнанието им нахлува представата за ураган, за буря.
Днешните млади хора между 14 и 18 години сякаш са програмирани постоянно да спорят с родителите си. Причините за това са много. От една страна на нас ни е омръзнало да слушаме едно и също: “Не закъснявай!” ; “Научили си?” ; “Прибери се по светло!”. Така или иначе ние сме причислили вече нашите родители в категория “досадни мърморковци”. Това е съвсем вярно. На кого му е приятно да му повтарят неизвестен брой пъти все същи неща, да се опитват да контролират действията му. Смятам, че нашите родители трябва малко да се осъзнаят и да ни приемат такива каквито ни е изваяло времето ни, такива каквито сме.
За нас казват, че сме безотговорно и мързеливо поколение, че сме само консуматори. А един човек твърди, че ние страдаме от така наречената болест “тинекджърски идиотизъм”. Ами такива сме. Искаме всичко да видим, всичко да чуем, всичко да опитаме, всичко да почувстваме. Понякога поведението ни е неконтролируемо, може да извършим куп глупости. Но не само ние сме такива. Нашите родители побесняват когато стоим с часове пред компютъра и се занимаваме както казват те с непотребни неща. Но аз мисля, че чатът е хубаво нещо. Даже в ученическите ни години практикуваме някои неща, които никак не се нравят на възрастните – истерично крещене по коридорите на училище и по улиците, подвикване и свирукане на каки и батковци, смях без причина, постоянно “боботене” в часовете и много други. За нас това е ежедневие. Нещо напълно обикновено, обичайно. Макар че понякога е стряскащо да видиш намръщеното изражение на някой възрастен, който по този начин се опитва да те спре.
И разбира се всичко това е причина за конфликт с родители, учители, по-възрастни хора. Естествено е такова поведение да получи своята “награда”. Полицаите без униформа няма начин да пропуснат или да забравят за наказанието. Някои от поводите за това са малко смешни. Последният път бях наказана, че съм се смеела “неприлично”. Но се радвам защото най-накрая започнах да практикувам израза “през едното влиза, през другото излиза”. Моите връстници ще се съгласят с мен, че заповедите и виковете на родителите понякога не ни правят впечатление . Но нали забраненият плод е най-сладък. Това е вечният конфликт между поколенията. Но така растем и след време ще заемем други позиции, ще гледаме с други очи, ще бъдем на друго мнение. И тогава ще дойде времето когато ние ще се възмущаваме. Но въпреки това след нашето щуро поколение ще дойде друго, пълно с различни интересни хорица, които ще си хабят нервите с досадните възрастни.



J Христина Христова - Русе J