» Академично есе(Документ)

[Mozo]

Академично есе

Френската заемка есе (essai) е отдавна в активния речник на българския книжовен език и е дефинирана по следния начин: кратко и достъпно изложение на естетически, философски или социални проблеми в художествена форма, очерк. Относителната жанрова свобода на есето като писмен текст ни дава основание да му обърнем по-голямо внимание, като го отделим от другите проявления на научния стил. То може да има черти, присъщи на публицистичния, художествения и научния стил.
Практиката да се възлагат на студентите кратки писмени изложения, свързани с проблеми на икономиката, не е от днес. В процеса на обучение в университета есето присъства с определението академично, което насочва към неговата обучаваща функция и свързаността му с теоретичните знания. От друга страна то се свързва много по-директно с едно от основните значения на думата есе във френски език: резултат от някакъв опит, първите текстове на този, който прави опити да пише в някакъв жанр. Академичното есе е не просто кратка писмена форма, не просто писане, то е текст, изграден върху определени принципи, със структура и език, позволяващи изказването и защитата на някаква или някакви идеи чрез отстояване на лично мнение. Определяща за есето е възможността за изразяване на авторовата индивидуалност, за субективна оценка на научни факти и явления. Темата на академичното есе може да бъде от всяка сфера на човешкото знание, както върху глобални общозначими проблеми, така и върху по-конкретни, засягащи индивида или личността.
Когато сте получили първата си задача да напишете есе на определена тема, вие вероятно сте се сблъскали с някои трудности, които е трябвало да преодолеете сами. На вас все още са ви липсвали достатъчно теоретични знания, опит в изследователското четене, умения да структурирате есе и т.н.
В Учебната тетрадка по икономическа социология е отбелязано: есето е кратка форма (публицистична или научна) за формулиране и защита на собствена теза. Не е трудно да се забележи, че ключовите думи тук са кратка форма и собствена теза. Възникват въпросите как се поставя теза, как се утвърждава тя, какво е необходимо за да се напише есе.
Есето е разсъждение по някаква тема, т.е. вашата мисъл, изразена в езикова форма. Затова целенасочената мисловна дейност предхожда писането му.
Запознаването с теориите или изследванията по проблема е необходима предпоставка за успех на есето. То не бива обаче просто да показва овладяване на определено количество материал, а да защитава оригинална идея, породила се след период на проучване.
Първият етап в организацията на писането е наличието на мотив и идея. Изяснете си защо ще пишете, за какво ще пишете и как ще представите мнението си убедително. Необходимо е да определите проблематиката, като я стесните до параметри, които могат да се обхванат в есето.
Най-отговорният и сериозен момент при писане на есе е формулирането на теза, разбирана като точно, ясно изразено твърдение, което ще има своята обосновка. Важно е след това всеки елемент на текста да доказва нейната валидност и значимост. Всяка разработка има теза, но когато давате личен отговор или представяте наблюдение или изследване на явление, невинаги е необходимо предварително да формулирате твърдение. Тезата обикновено се изказва с едно изречение, но може да бъде и абзац – задължително е обаче да бъде изказана ясно.
Вашата цел е да убедите аудиторията в правотата на тезата, като я аргументирате. Аргументацията може да се осъществи чрез различни подходи – позоваване на мнение на различни авторитети в съответната научна област; разсъждения, провокирани от личен опит; статистически данни; факти от действителността и др. Само изброяването на доказателства не е достатъчно за убеждаването на аудиторията. В представянето им трябва да има логика, да не се нарушават причинно-следствените връзки. Хаотичността „скачането” от идея в идея, самоцелното детайлизиране се отразяват негативно на аргументацията.
Най-честата аргументативна структура се основава на двата принципа на подреждане на факторите: дедукция – аргументацията се осъществява от общото, което се утвърждава чрез подкрепата на конкретни факти; индукция – тръгва се от фактите, обстоятелствата, конкретните наблюдения към обобщението. Такава организация на текста следва процеса на мислене и може да е характерна както за отделния абзац, така и за цялото есе.
При подреждането на аргументите по сила се прилагат различни стратегии. Възможно е първо да използвате по-слабите, за да стигнете на финала до най-впечатляващите или обратно – от най убедителните към подкрепящите, по-незначителни доказателства. Може да се разчита и на изненада – извеждането във финална позиция на аргумент от особена важност, „коз”, който обезсилва възраженията. Въвеждането на всеки аргумент на определена позиция става в отделен абзац, който обикновено съдържа тематично изречение, определящо неговата тема и причината за използването на аргумента. Абзацът като цяло съдържа още илюстративни и поддържащи детайли. Предназначението на аргумента е тезата да бъде така защитена, че всеки мислещ, т.е.разумен човек да бъде убеден в нейната правота.
Приложеният принцип на аргументация има своето отражение не само върху организацията на текста, но и върху използваната лексика – трябва да въведете думи за изразяване на причинно-следствени отношения (следователно от това следва, вследствие на ..., в резултат на това, причина за ..., предпоставка за ..., необходимо условие за …, защото), подчертаване (именно, естествени е, основателно) изброяване (първо, второ, ...), обобщаване (накрая, можем да обобщим, изводът е..., в заключение) и т.н. Друго изискване към вас е да познавате и уместно да употребявате необходимите за дадената научна област термини.
Академичното есе по принцип няма задължителна структура. В българската лингвистична литература има становища, според които то обикновено съдържа следните структурни елементи:
Въведение, в което се представя темата и се изказва определено авторово твърдение по нея. Това твърдение е за тезата на есето, която пишещият ще защитава.
Изложение, което съдържа няколко абзаца, свързани с общата тема, но всеки от тях всъщност развива една подтема. По такъв начин всеки абзац има своя идея, която намира израз в тематичното му изречение. Тематичните изречения на всички абзаци в изложението конкретизират и оформят общата идея на есето.
Заключение, в което се обобщава, правят се изводи или прогнози.
По отношение на стила на академичното есе може да се каже, че е твърде неустановен. И все пак трябва да отбележим, че е преди всичко рационален, основава се на разсъжденията, а не на емоциите. Той е емотивен дотолкова, доколкото изразява и субективни мнения и пристрастия към разглежданата тема и носи отпечатъка на авторовата индивидуалност.
http://www.keremidchiev.hit.bg