» Аз и другите(Есе)

[Mozo]

Аз и другите


Вървях в прашния следобед по пътя към дома си, виждах хиляди лица, отминавах всеки от тях. Хора толкова еднакви и същевременно различни до крайност един от друг, от мен. Всеки носещ в себе си своята малка вселена, горящия живец на душата си, запален по някаква различна причина. Моят също гори, защото динамиката на ежедневието, забързаното преплитане на обстоятелствата, най-вече все още недостатъчният ми житейски опит ми дават сили да се боря, да бързам за следващия миг. И така вървя напред по дългата улица, която е само част от пътя, който съдбата ми е предначертала. Питам се, къде ще поведе тя същите тези хора около мен. Те също имат своята пътека в бъдещето. Имат своята пътеводна светлина – по-слаба за един или по-ярка за друг – тя е там и ги води напред. Човек трябва да има стимул, а когато той изчезне да открие друг. Само по себе си това означава, че си упорита личност готова да отстуява себе си дори и това да ти коства да се сблъскваш с упоритостта на някой друг, или на всички други заедно. За мен и за другите винаги ще има перипетии, но те са там – пред мен, пред теб – за да измерват твърдостта на характера ни. Те са критерия за неговата устойчивост. Показват ни как се постига най-сладкото, най-високото, най-исканото.
В една от любимите ми книги “Алхимикът” се казва, че “ако много силно искаш нещо, то цялата вселена ти съдейства, за да го постигнеш”. Всеки от нас се бори по своя си начин, ръководи се от безкрайно индивидуални цели, които обаче много често се преплитат с тези на други.
Пътеките, по които вървим често се пресичат. Сблъсъкът на моите ценности, принципи и стремежи с тези на другите около мен е неизбежен. Борбата за надделяване над другия винаги е жестока, но и много сладка. Има хора, които са опитали от тази сладост и са обрекли живота си на това да се издигат над другия, независимо от начините с които постига това. На горните стъпала на стълбата власта вече те заслепява, ставаш безучастен за повечето неща, които има всъщност огромно значение, тъй като стълбата е поставена върху тяхната основа. Аз и всички други около мен сме тръгнали от там. Всеки стои на различно стъпало по пътя към постигане на целите си и за всеки има място, но не всеки го разбира, защото погледа му е замъглен от следостта на властта.
Пътеките по които вървим често ни движат успоредно, в една и съща посока, също като на улицата, когато всички отиват към едно и дъщо място. В живота ни също е така. Аз и ти можем да се движим заедно напред по пътя на успехите и провалите си, в борбата с препядствията, защото сме си избрали едни и същи ценности, за които да се борим, една и съща цел дори. Този принцип става ръководен, когато станеш родител. Ти и човекът до теб се движите в съвършено еднаква и целенасочена посока – изграждате характера на един нов човек, на когото предстои да се утвърждава сред другите, да отстоява себе си. Именно родителите ни дават основата, учат ни как да доказваме себе си и да вървим в правилната посока.
Обществото има и своята по-тъмна страна. По някога то се настройва така, че да отблъсне някого смятайки го за недостоен, а критерия за тази преценка остава недоизказан. Тоза се случва и по моя и по пътя, по който вървят другите и много често и аз и те го отминаваме. Тази мисъл, че “щом и другите правят така, то и аз трябва да правя същото”, често ни кара да правим грешки српямо тези, които по някакъв начин се различават от нас. Представители на т.нар. малцинства винаги са били отритвани от обществото, просто защото са различни, с друг темперанмент и нрави, но и те имат своите пътеки под слънцето. Често попадат и на нашата, но кой ги забелязва? Щом този, който върви пред мен отминава безучастен мургавия просяк, защо пък аз да му давам стотинка? Такава е логиката в някои от действията на това наше обшество. По-добре обаче общото в него да не е глупостта ни, а нещо по-ценностно като благотворителността например, като разбирането, толерантността.
Съобразителността също е важно качество в отношенията между мен и другите хора – отново както на улицата, за да не блъснеш някого трябва да съобразиш от къде ще минеш. За да не се получи сблъсък между моя и твоя характер, между моите и твоите ценности, трябва да бъдем колкото се може по-толерантни един към друг. Понякога е най-важно да внимаваш главно какво изричаш, защото устата е вратата на бедите. Често тя води до доста коварни последствия за нас хората.
Съобразителността и търпението са най-добрите съветници – едни от най – важните пътеводни светлини, които ни помагат да вървим напред.
И така вървейки сред хората, мислейки за техните чувства и пориви, съобразявайки се с това да не се “сблъскам” с някои от тях аз стигнах до дома, но пътя ми продължава. Целите, които си поставям са още по-далече, там някъде напред, където се стига с упоритост, толерантност и усърдие. И аз продължавам да вървя ...