Система на обучение по правопис и пунктуация в началните класове

[Mozo]

5. Във връзка с правописа, учениците от началните класове трябва да имат следните умения:
-да владеят правилната научна терминология на правописа т.е. метаезика на лингвистичната наука
-да могат да изкажат свободно правописното правило
-да откриват ортограмата и да записват съответната особеност
-да групират думи, според правописните им особености
-да прилагат свои думи към дадената особеност
-да познават начините за проверка
-да привикнат да ползват правописния речник за проверка на думи с непроверен правопис
За тази цел учителят трябва да познава добре типологията на различните видове грешки и да дава правилни методически указания за отстран им.,като една от най-съществените предпоставки за постигане на резултати в обучениетоНие различаваме:
1.Графични грешки. Свързани са с нарушаване на графиката в случаите, когато няма съответствия между фонеми и графеми. Биват следните видове:
-замяна на близки по конфигурация букви /мято – /вместо/ лято/
-огледално писане /Уавадар – Чавдар/
-пропускане на букви /влк – вълк/
-замяна на букви
Тези грешки се дължат на артикулационни проблеми, а не от невнимание. Препоръчително е да се прави сричков и звуков анализ.
-прибавяне на букви /Владимир – Валадимир, къща – къщта/;
-пропускане или прибавяне на цели срички /машина – мана, малина – малилина/.
-изменение на думата до неознаваемост /лекар – лерк, Сефа – Стефан/. В различна комбинация посочените грешки могат да се срещнат дори в състава на една и съща дума.
2. Правописни фонетични грешки.
-грешки в следствие стеснен изговор на неударени широки гласни /редукция/. Систра – сестра/
-грешки в следствие на разширен изговор на неударени тесни гласни /обратна редукция/. Ъ-У патека-пътека, дъждовен-
-грешки при писане на А и Ъ в края на думата. Най-често в следствие вмъкване на гласния Ъ в крайната сричка /пясак – пясък/; епентеза
-грешки при редуване на корените гласни /аблаут/ - замръзна-мразовит
-грешки при изучаване на обезвучаване съгласни в края на думата
-грешки при обезвучаване на звучен пред беззвучен /асимилация или одобяване по беззвучност/;
-грешки при писане на думи с Я, Ю, Щ, ЬО, Й, О – свързани са с неправилен фонетичен анализ

3. Правописни морфологични грешки.
Цветна-корен Цвет; А – окончание, Н-наставка
Подводници-корен Вод; А-окончание; Ниц-наставка
Изхвърлена-корен Хвърл
Водоскок-корен Вод, Скок /съединителна морфема/
-грешки при писане на представките – Из, Без, Над, Въз
-при употреба на О и У
-представки Пред и При
-грешки при писане на наставките – Джия, Ант, Ист, при употребата на думи се работи с Т и Б /сеитба, сватба/,
-грешки при писане на окончанията –свързани с обстоятелствата, че в края на думата вместо А се чува Ъ /четА-четъ; градА-градъ/
4. Правописни синтактични
А)Грешки при преписване на предлози, съюзи, частици /в-във, с-със/
Б)При степенуване на прилагателни имена /по-най-/
В)Грешка при членуването
-пълен член – когато пред подлога има предлог НИКОГА не се членува, има думи които въпреки , че са подлози не се членуват /Моканина/
5. Грешки при пунктуация при текст. .?!
/. /
пише се при съобщително изречение, при дати /11.01.11г./, ако месецът не се изписва с букви не се пише точка след първата цифра /11 месец/, пише се точка в края на подбудително изречение изказано с свободна интонация тон. пише се при съкращение на цели думи /
Б)не се пише при мерни единици /m, l, gr
В)след заглавие не се пише точка
/?/
Пише се след заглавие но само в случаи когато въпроса е отправен към читателя. /Какво трябва да знаем за думата?/
/!/
Пише се в края на възклицателно изречение /Толкова се радвам да те видя!/, при будбудително изречени, молба/ Моля те дай ми учебника!/, забрана /Не късай цветята!/, съвет /Не чети легнал!/, пише се след междуметия, частици и тн. ?Ооо!, Не!/
/:/
Пише се след думите на автора пряка реч, поздрав, при изреждане след обобщаващи думи /в магазина намерихме всичко: масло, сирене, хляб./. Вместо предлога на мястото на число /Срещата завърши 2:1 за България/
/.../
Пише се в края на изречение, когато мисълта е неизказана /Не бързай..../, в средата на изречението, ако то съдържа недовършени изрази; пише се когато се цетира част от нечия мисъл
/„”/
При название на улици, заводи, училища, комплекси и т.н.
Не се пишат при адресиране на писма!
Използват се като знак за преносна дума /литературна „мая”/
При иниронизиране за получаване на противоположно значение
Не се поставя при заглавия написани на дъската или тетрадките
/-/
Вместо изпусната дума ако се подразбира /купиха му кола, а после – апартамент/
Пред пряка реч в началото на реда между пряката реч и думите на автора
За противопоставяне /срещатата на Левски-ЦСКА/
При повторение на еднакви или еднородни думи /едва-едва, горе -долу/
Вместо предлози
При степенуване пред частиците ПО и НАЙ
Пише се при цифри за приближително количество /струва 1000-2000 лева/
Пише се когато количеството се изписва с думи /две-три/
Пренасяне на част от дума на нов ред
Заглавие не се пренася
/()/
Пишат се за отделяне на думи /Майка й (леля Ваня) беше там./
Пишат се за да пояснят мястото, времето или някой термин /Концертът се състоя същата година (1966) в града ни (Бургас)./
Пишат се след цитат за отделяне на имена на автори и заглавия /драги ми Светулко, зимата се мина, топло слънце грее (Р. Босилек)/
/,/
За отделяне на обръщение /Здравей, Мими! Мими, Здравей! Как си, приятелю, какво правиш?/

Целият материал: