Съгласни звукове и тяхното графично представяне в съвременния български книжовен език

[Mozo]

СЪГЛАСНИ ЗВУКОВЕ И ТЯХНОТО ГРАФИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК
При произнасянето на съгласните звукове по пътя на издишаната струя се образува пречка (преграда, стеснение). Акустичният ефект от преодоляването на тази
пречка е възникването на шум.
Съгласните звукове в съвременния български книжовен език се делят на две големи групи: сонорни (л, м, н, р) и шумови. Шумовите съгласни, от своя страна, се делят на звучни и беззвучни. При произнасянето на звучните съгласни участват гласилките, затова в акустично отношение те се характеризират с наличие на тон и шум. При произнасянето на беззвучните съгласни гласилките не участват, затова за тяхната звукова характеристика е типично наличието само на шум. По признака звучност; беззвучност съгласните образуват корелационни двойки [б:п, в:ф, г:к, д:т, ж:ш, з:с]. Във функционално отношение най-съществената разлика между сонорните и звучните съгласни е, че сонорните не се обеззвучават нито в краесловие, нито в позиция пред беззвучен съгласен.
При съгласните звукове най-често срещаните промени, които създават правописни проблеми, са: асимилация (уподобяване), обеззвучаване в краесловие, удвояване, изпускане и вмятане на съгласни.
Асимилационни промени при съгласните
В съвременния български език, когато две различни по звучност шумови съгласни са една до друга, те се уеднаквяват, т. е. и двете стават звучни или и двете се произнасят като беззвучни. Решаващо значение има втората съгласна: ако тя е беззвучна, двете съгласни се произнасят като беззвучни и обратно - ако втората съгласна е звучна, и двете съгласни се произнасят като звучни . Тона фонетично явление е известно като асимилация (уподобяване).

Съчетание от първа беззвучна и втора звучна съгласна.

сбор [збор]; сграда [зграда]; сбогом [збогом]; просба [прозба]; екземпляр [егземпляр]; екзалтиран [егзалтиран/ ; анекдот [анегдот]; несгода [незгода]; отговор[одговор}; отблъсквам [одблъсквам]; сдържам се [здържам се]; екзарх [егзарх] и пр.
Асимилационните промени са правоговорно допустими, но не е прието те да се отразяват графично и това създава правописни затруднения.
Съществителните, образувани с наставка -итба, запазват правописно облика на наставката: гонитба, вършитба, сеитба, коситба.
В съществителното сграда с- е представка, затова се обеззвучава, но в съществителни като здание, здрач първият съгласен не се обеззвучава, тъй като не е представка. Съдба се произнася и пише с д, понеже няма общо с наставката -итба.

Съчетание от първа звучна и втора беззвучна съгласна.

мравка [мрафка]; бележка [белешка]; изкуство [изкуство/, изконен [исконен]; астронавт [астронафт]; автор [афтор]; автентичен [афтетичен]; обувка [обуфка]; врабче [врапче]; изток [исток]; евтин [ефтин]; лъжци [лъшци].
В българския език има има редица сложни съществителни, които са образувани с втори корен -граф, който е от гръцки произход (със значение пиша”) и се пише както както се произнася: география, географски; сценография, сценограф, биография, биографски: телеграф, телеграфски; рентгенолог, стенографски.
Съчетание от различни по звучността си съгласни на границата между две думи.
В потока на речта е възможно да се съчетаят думи, едната от които да завършва на беззвучен, а другата да започва със звучен съгласен. Независимо от настъпващото в речта уеднаквяване по звучност то не се отразява на правописа: без шапка [бес шапка/, но е правоговорно небрежно да се произнася [беш шапка/, без жилетка [бес жилетка], но не и [беж жилетка], дръж се [дръш се], но не и [дръс се]; през Швейцария [прес Швейцария], но не [преш Швейцария]; лъжеш се, но не [пъжес се]. (Не забравяйте, че в средни скоби се записва звуковата, а не писмената форма на думата!)
Според правописните правила е прието всички приставки (под-, пред-, над-, въз-, об-, без-, раз-, из- и пр.) да се пишат с буква на звучен съгласен. Изключение правят представките от- и с-: безсмислен, възкачен, разсипан изсипан, изсипвам, надписвам, надпея, надпяване. предписание, предписвам, изстрелвам, изстрел, предстоящ изтребител, подпухнал, отговор, отдих, отживелици, разстилам, разстлан, безскрупулен, предразсъдък, разсипвам, отбивам, отбив, сблъсък, сбирка.
Правописни грешки в редица случаи произтичат от непознаването на морфемната структура на думите. Например съществителното изтребител е правилно да се пише без с (изстребител), защото глаголът е требя, т.е. убивам, а представката е из-. Отлаголното съшествитвително изстъпление се пише със з и с, защото представката е из- а коренът -стъп- (от стъпвам).

Има глаголни корени, които не съществуват като самостоятелни думи и това затруднява правописа на образуваните с тях думи. Например коренът пр (а, и) се среща в думите допра, допирам, спирам. Глаголът възпирам(!) е от същия корен с наставка въз-, прибавена към корена без втора представка с- .
Може би с цел опростяване на правописа при някои думи книжовната норма допуска изпускане на последния съгласен в представката: NB! въстание, потискам, потисник, потисничество.
Предлозите също се пишат винаги с буква на звучен съгласен, като изключение прави само предлозите от и с: над тревата, под тавана, из селото, с воловете, пред стаята, от вратата, от душа.
Сонорните съгласни (л, м, н, р) не влияят и не озвучават предходни беззвучни съгласни.
Представка в-, когато е пред сонорен съгласен, не се обеззвучава: внасям [внасям], а не [фнасям]; влизам [влизам], а не [флизам]; влюбен [влюбен], а не [флюбен]; враствам се [враствам се], а не [фраствам се]; вмествам [вмествам] а не [фмествам]. Когато представка в- е пред беззвучен съгласен, тя се произнася като [ф], но това не се отбелязва графично: включвам [фключвам]; втриса ме [фтриса ме].

Обеззвучаване на звучни съгласни в краесловие

В съвременния български книжовен език всички думи, които завършват на звучен съгласен, правоговорно е прието да се произнасят със съответния беззвучен съгласен. Проверката се осъществява със сродна дума или с форма на думата, в която след съмнителния съгласен има гласен звук : дъжд [дъш]-дъждове ; чаршаф [чаршаф] - чаршафи; подлез [подлес]- подлези; мирис [мирис] — мириса; поход [похот]-походи; шоколад [шоколат] — шоколади; скръб[скръп)- скърбя ; адрес [адрес] — адреси; параход [парахот]- параходи;
еднакъв [едпакъф] — еднакви; етюд [етют] — етюди; термос [термос] — термоси; тормоз [тормос/-тормозя; шарж [шарш] — шаржове.
При проверка на правописа трябва да се държи сметка и за значението на думата. В български език има думи, чието значение се разграничава в резултат от противопоставянето на последния съгласен по признака звучно беззвучност: плот, но плод; шеф, но шев; смок, но смог; сноп, но сноб; кос, но коз; куб, но куп и пр.

Резултати от действието на исторически звуков закон за редуване на [г, к, х| с |ж, ч, ш| или |з, ц, с|

Според звуков закон, действал в по-стар етап от развитието на езика, съгласните [г, к, х] в позиция пред [и] или [е] се променят (палатализират) съответно в [ж, ц ш] или [з, ц, с]: вестник — вестници; монах — монаси войник — войниче; бог — боже; съпруг — съпрузи, съпруже; грък, гърче, гърци. Когато съмнителният гласен в множествено число се чува като [ц], значи в единствено число е [к]: будилник — будилници; навик — навици; речник — речници; властник — властници; редник — редници.
Същият исторически звуков закон изисква във формата на глаголи от първо и второ спрежение, чиято крайна коренова гласна е [к], тя да се запазва във формите им за първо лице, единствено и трето лице, множествено число сегашно време, а в другите лица на двете числа да се произнася като [ч]: пека, печеш, пече, печем, печете,пекат (а не печат); влека, влечеш, влече, влечем, влечете, влекат (а не влечат); тъка, тъчеш, тъче, тъчем, тъчете, тъкат(а не тъчат). При образуване на нови глаголи с помощта на представки или на глаголни форми коренът се запазва: изпека, препекат; привлека, привлекат. Причастията, образувани от тези глаголи са с ч: облечен ( а не облякан; спомнете си говора на един от участниците в Биг Брадър), привлечен, изпечен и др.

Удвояване на съгласни

Еднакви съгласни звукове в съвременния български книжовен език често се появяват на границата между две морфеми - представка и корен, корен и наставка, наставка и членна морфема.

Целият материал: