Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Класификация на гласни и съгласни в българския език

Безплатни есета, доклади, анализи, реферати и всякакви теми свързани с българския език.
Конспекти, тестове, фонетика, езикознание, лексикология, морфология, граматика, правопис, пунктуация, глаголни времена, анализи, глаголни времена, морфема.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 230776
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 173326
Местоположение: Somewhere In Time

Класификация на гласни и съгласни в българския език

Мнение от Mozo » чет яну 05, 2017 00:08

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ГЛАСНИТЕ (VOCALES)
I.
Артикулационна характеристика.
1. Според движението на езика хоризонтално (във водоравна плоскост) - езикът се
движи настрани.
- гласни от преден ред: и, е
- гласни от среден ред: а, ъ
- гласни от заден ред: о, у
2. Според движението на езика вертикално (в отвесна плоскост) - езикът се повдига
нагоре:
- гласни с високо положение: и, у
- гласни с полувисоко (средно) положение: е, о, ъ
- гласни с ниско положение: а
3. Според участието на устните (labiа – лат.):
- лабиални (устнени): о. у
- нелабиални (неустнени): е и, а, ъ
4. Според участието на мекото небце (носовата кухина):
- назални (носови): няма в съвременния български език; в старобългарския е
имало малка и голяма носовка
- орални (устни): в съвременния български език всички гласни са орални, т.е.
нямат носов призвук и се формират само в устната кухина.
5. Според широчината на прохода в устната кухина.
- широки: а, е, о
- тесни: ъ, и, у. На всяка широка гласна съответства тясна: а - ъ, е - и, о - у
II.
Акустична характеристика.
1. Според височината на основния тон:
- високи по тон = гласните от преден ред: и ,е
- полувисоки по тон = гласните от среден ред: а, ъ
- ниски по тон = гласните от заден ред: о, у
2. Според съотношението между двата форманта. Формантите са собствените
резонаторни тонове на гърлената кухина (първи формант) на устната кухина (втори
формант).
- компактни - широките гласни: а, е, о
- дифузни = тесните гласни: ъ, и, у
3. Според дължината (квантитета) на гласните:
-
дълги: shеер(англ.). Staat (нем.)
- кратки: ship (англ.), Stadt (нем )
Този критерий не е релевантен за гласните в българския език, където дългата спрямо
кратката гласна нямат смислоразличителна функция.
4. Според окраската (тембъра) на гласните.
- oтворени
- затворени
Този критерий не е релевантен за гласните в българския език; в германските езици има
съответствие между дължината и окраската на гласните - кратките гласни са отворени
(Ship), а дългите гласни са затворени (Sheep)
КЛАСИФИКАЦИЯ НА СЪГЛАСНИТЕ (CONSONANTES)
I.
Артикулационна характеристика.
1. Според вида на пречката:
- преградни: п, б, м, т, д, н, к, г
- проходни: ф, в, с, з, ш, ж, х
- преградно - проходни: ц, дз, ч, дж
Съгласните р и л са по-скоро проходни: р се характеризира като вибрантна (издишната
струя трепти на накъсана честота), а л - като латерална (странична), защото при
произнасянето й се образуват два странични прохода в устната кухина.
2. Според мястото на пречката:
- билабиални (двуустнени): п, 6, м, п’, б’, м’ (меки)
- лабиодентални (устненозъбни): ф, в, ф’, в’ (меки)
- дентални (зъбни): в българския няма; в испанския има дентално с
- интердентални (междузъбни): в българския няма; в англ. th
- алвеодентални (венечно-зъбни): т, д, с, з, ц, дз, л
- алвеоларни (венечни): н, р
- препалатални (преднонебни) < palatum (небце): ш, ж, ч, дж, й
- палатални (твърдонебни): на твърдото небце се учленяват меки съгласни:
т’ (тяло), д’ (дявол), с’ (сянка), з’ (зяпам), ц’ (цял), л’ (лято), н’ (няма), к’ (кяр),
г’ (гьол)
- веларни (меконебни) < velum на лат. „завеса" - отваря и затваря носовата
кухина: к, г, х; веларно н в германските езици
- фарингални: това са по-гърлени съгласни на основата на к, г, х и не са
характерни за индоевропейските езици; типични са за арабския и за някои
източни езици
- ларингални: всички езици, които имат фарингални съгласни, имат и
ларингални. Ларингално х в начална позиция пред гласна има и в германските
езици (особено скандинавските). В севернонемските диалекти има ларингален
призвук пред думите с начална гласна – Knacklaut.

Целият материал:
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Прочетено: 814 пъти
Изображение

Нова тема Отговори

Върни се в “Български език”