Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Видове лексикални отношения между думите

Безплатни есета, доклади, анализи, реферати и всякакви теми свързани с българския език.
Конспекти, тестове, фонетика, езикознание, лексикология, морфология, граматика, правопис, пунктуация, глаголни времена, анализи, глаголни времена, морфема.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Видове лексикални отношения между думите

Мнение от Mozo »

3. Видове лексикални отношения между думите
В речниковия състав на българския език може да се установят три типа устойчиви системни отно-шения между думите: по звуковите им съответствия – омоними, по сходство на значенията им – синоними, по смислово проривопоставяне – антоними. Наличието на такива отношения показва как се изгражда речниковата система от лексикално – семантични групи на основана на противо-поставянето на думите по общи и най – съществени за тяхното значение семантични признаци.
3.1. Омоними
Думите, които са еднакви по звуков или буквен състав, но различни и независими по значе-ние, са омоними (гр. Homos ‘еднакъв’ и onoma ‘име’, буквално еднакви думи). Омоними напри-мер са коса ‘земеделско сечиво за рязане на трева от ливада’ и коса ‘космите на главата на човек’ ; град ‘голямо селище’ и град ‘градушка’; бавя ‘забавлязам, развличам малко дете’ и бавя ‘правя не-що твърде продължително;протакам’. Омонимите се обединяват в редове, които обхващат най – малко две думи: ток1 ‘насочено движение на ел. товари’ (променлив ток) – ток2 ‘дебела подметка или висока, издължена част на обувката откъм петата на крака’ (обувки с висок ток) – ток3 ‘гумно за вършитба; харман’ ; вила1 ‘уред за прибиране и вдигане на сено, слама и др.’ – вола2 ‘извънградска къща сред природата’ – вила3 ‘’самовила’.
В лексикологията се изучават два вида лексикални омоними: пълни и непълни.
Омоними, които съвпадат по звуков състав във всичките си граматични форми, са пълни лекси-кални омоними. Пълни са омонимите: фокус1 ‘точка, в която се събират и пресичат лъчите от ове-личително стъкло или вдлъбнато огледало’, фокусът, фокуса, фокуси, фокусите – фокус2 ‘ловка иг-ра, боравени с различни предмети, което създава у зрителя впечатление за нещо необикновено, свръхестествено’ – фокусът, фокуса, фокуси, фокусите; кран1 ‘приспособление за пускане и спиране на вода или друга течност в чешма или тръбопровод и др.’, кранът, крана, кранове, крановете – кран2 ‘машина за вдигане и преместване на тежести’ - кранът, крана, кранове, крановете.
Непълните или частични омоними съвпадат по звуков състав само в някои от граматичните си форми. Такива омоними са: дроб, дробът – дроб,дропта; мет,медът- мет, медта; пръст,пръстът – пръст,пръстта; хали (само мн.ч.) – хали (от хала), нападам ‘спускам се,нахвърлям се върху някого или нещо,за да върша насилие’ (Нападали ги разбойници) – нападам ‘падаме много, мнозина или всички’ (Нападали са много ябълки) (сб. в. непрх. нападам).
Омонимите възникват в речниковия състав на езика по различни причини. Една група омоними са резултат от разкъсване на единната система от значения на многозначната дума и обарзуване на омонимни думи въз основа на едно отдалечено значение. По този начин са възникнали омони-мите месец ‘всяка от дванайсетте части, на които е разделена годината’ – месец ‘луна, месечина’. Първоначално различните значения на думата месец стават много отдалечени едно от друго и за-почват да се възприемат в съвременния език като думи, които означават различни понятия и пред-стави. Семантичната общност на омоними като точа1 ‘остря сечиво, нож и под.’ и точа2 ‘пускам не-що да тече’; мир1 ‘покой, спокойствие, тишина’ и мир2 ‘всетски живот’ може да се останови само чрез специален етимологичен анализ.
Омоними възникват и в резултат от фонетични промени в развоя, който уеднаквяват фоне-тично различни по етимология думи, например мед (MЬДЬ), медта – мед (MЕДЪ), медът; вия (ВΝΤΝ) ‘свивам на дъга или кръг’ – вия (ВЫΤΝ) ‘издавам силен противоречив вой’.
Когато заети думи съвпадат звуково с домашни думи, също се получават омоними: копие ‘вид оръжие’ – копие (фр.) ‘ точен препис от оригинал’; яма ‘ дупка ‘ –яма (тур.) ‘грабеж’; чело – чело (итал.) ‘музикален инструмент’; стол ‘ покъщнина за сядане’ – стол (рус.) ‘трапезария за обществе-но хранене’. Еднакъв звуков строеж имат не само българска и заета дума, но и две и повече заети думи от различни езици: бас (итал.) – бас (тур.); ракета за тенис (фр.) – ракета (нем.) ‘снаряд’.
По своя морфологичен строеж омонимите са прости или непроизводни и производни. Про-изводните се образуват чрез деривация от една и съща или различна основа и с омонимни слово-образователни морфеми, например: хлебарка ‘ жена, която прави, пече и продава хляб’ – хлебар-ка ‘едро, бързоподвижно насекомо’; именник ‘формуляр’ – именник ‘ човек през именния си ден’; боров (от бор ‘иглолистно дърво’) – боров (от бор ‘ химичен елемент’). От различни основи са об-разувани омонимите: минен ( от мина ‘рудник’), минен инженер – минен (от мина ‘голям избухлив снаряд’), минен район; второкласен (втора класа) – второкласен (втори клас); дотичам, несв.вр. (дотека) и дотичам, св.вр. (тичам).
Лексикалните омоними не трябва да се смесват с омофоните, омографите и омоформите, които са сходни с лексикалните омоними и обикновено се включват в явлението омонимия, когато то се разглежда в по – широк смисъл.
Като омофони или фонетични омоними се определят думите, които се произнасят еднакво, но се пишат различни, например: атлас – атлаз, шеф – шев, мак – маг , смок – смог, сноп – сноб, кос – коз, еш – еж, купче – кубче, свещ – свеж, нощ – нож, местна – месна, брич – бридж, стая – с тая.
Думите, които се пишат по един и същ начин, но се произнасят различно, са омографи или графични омоними. Такива са въ⁅лна – вълнá, кáмара – камáра, кóла – колá, óси – осú, пáра – парá, сéдмица – седмúца, трéска – трескá, зáвет – завéт, въ⁅рвя ‘прокарвам през нещо връв, конец’ - вървя⁅ ‘движа се в някаква посока’.
Когато съвпадат по звуков или буквен състав само една или няколко форми на отделни думи, се образуват омоформи или морфологични омоними. Те са форми на една дума, например: гради (2 лице сег.вр.) – гради (пов.накл.) – гради (2.,3. Лице мин.св.вр.); (два) нóмера – номерáм(мн.ч.) или отделни форми на думи от различни части на речта – каца (ж.р.) – каца (кацвам), прах (м.р.) – прах (мин.св.вр.), лакът (лак) – лакът, диря (ж.р.) – диря (гл.), отрасъл – отрасъл, къс (същ.име) – къс (прил.име.), вещ (същ.име) – вещ (прил.име), син (същ.име м.р.) – син (прил.име).

Целият материал:
Прикачени файлове
Видове лексикални отношения между думите.rar
(17.03 KиБ) Свален 34 пъти
Прочетено: 4212 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Български език”