Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Лексикология - лекция

Безплатни есета, доклади, анализи, реферати и всякакви теми свързани с българския език.
Конспекти, тестове, фонетика, езикознание, лексикология, морфология, граматика, правопис, пунктуация, глаголни времена, анализи, глаголни времена, морфема.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 230776
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 173326
Местоположение: Somewhere In Time

Лексикология - лекция

Мнение от Mozo » пон дек 12, 2016 20:08

Фразеология.Видове устойчиви словосъчетания.
Фразеологизми-словосъчетания които съшествуват като готови единици в речниковата система на езика и имат точно определено значение като цяло се наричат устойчиви словосъчетания или фразеологизми.Те се състоят от две или повече думи т.е. имат разчленена структура,но имат цялостно значение и единна синтакти4на функция.Те са предмет на фразеологията.
Видове устойчиви словосъчетания:
-устойчиви,описателни словосъч.-те имат пряко значение и в пове4ето случаи са термини;
Фразеологични съчетания-това са устойчиви съчетания с преносно значение на една от думите от състава им.
Фразеологични единства- устойчиви съчетания ,които имат преносно значение като цели изрази,но запазва първоначалното значение което се е развило в резултат от преносната употреба.
Идеоматични словосъъчетания-те имат преносно значение като цели изрази,но са загубили първоначалния си смисъл и връзка м/у лексикалните елементи. Подобно на думите и те могат да бъдат еднозначни и многозначни.
Източници на устойчиви словосъчетания
-разговорно-битовата реч,фолклора и народните вярвания - пр:меча услуга,небрано лозе;
-определени професии – пр:излизам на сцена;
-творчеството на българските писатели – пр: мамино детенце,елате ни вижте;
-от античната история и митология – пр: ябълка на раздора,ахилесова пета;
-от христянската литература – пр: око за око,зъб за зъб;
-от исторически събития ;
-от литературното творчество на класиците – пр: да бъдеш или да не бъдеш;



Развитие на речниковия състав.
В речника на езика се наблюдават постоянни промени.Основните процеси на тези промени за два:
-поява на нови думи – или производни от по-стари думи или заемки от чужди езици;
-отмиране,отпадане на остарели думи;
Промените в речниковия състав на езика не се ограничават само с появата или отпадането на думи,но се изразяват и в изменението на значението на думите,в преосмисляне и актуализиране на думи.
Известна част от речника е извънредно устойчива.Тази част се нарича основен речников фонд.Думите,които принадлежат към него имат общонароден характер т.е. се знаят от целия народ и се употребяват много често.Техният брой е около 2000.



Състав на речника на езика
Речник – вси4ки думи на един език образуват неговия речников състав или речник.Речникът на всеки език се състои от домашни(изконни) и заети думи.
1.Домашни думи
Изконната лексика се състои от няколко части:Индоевропейска,Общославянска,Тракииска,Прабългарска.
Бълг. език е произлязъл от общия славянски език,който от своя страна произхожда от Индоевропейския език.Най-стар клас в лексиката на БЕ са думите,създадени през

епохата на Индоевропейския език до 236 пр.хр.Това са думи назоваващи понятия за робство(майка,сестра,дъщеря),природни явления и обекти(вода,море,Луна),названия на животни,предмети от бита и стопанството и т.н. Друг много стар пласт в лексиката е Общославянската лексика.Тя е много по-значителна в количествено отношение.Към тази лексика се отнасят названия на части от човешкото тяло,роднински названия,думи от домащния бит,названия на растения,дървета,животни,птици.Друг пласт са Тракииски и Прабългарски думи.Запазени и до днес са тракийските местни названия(топоними). – пр:Марица,Янтра...
Към домашната лексика се причисляват всички думи,произведени от всички производни думи.
2.Заети думи в бълг.език – заети са думи които са навлезли в лексикалната система на БЕ от други езици.Наричат се чужди думи.Заемането на думи е напълно естествено явление в развитието на езиците и е един от вацните източници за попълване и обогатяване на речниковия състав.Заемането на думи е резултат от икономически,политически и културни връзки през различни периоди от съседни и несъседни народи.Заетите думи проникват при устно общуване,а други по книжовен път.Заетите думи се разделят на няколко групи:
-заемки-чужди думи които в по-голямата си част нямат българско съответствие – пр:кино,тунел,шосе,компютър;
-заемки-които имат бълг. съответствие се опреселят основно като чуждици – пр: индиферентен(безчувствен,безразличен),консенсус.
-екзотични думи(екзотизми)- с тях се назовават предмети и явления от живота и бита на други народи – пр: лорд,каньон,айсберг,кимоно,пица;
В речниковия състав има значителен брой думи от интернационалната лексика.Това са думи които се употребяват с едно и също значение от много родствени и неродствени народи.Чуждите думи може да се заемат и чрез калкиране.

Целият материал:
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Прочетено: 242 пъти
Изображение

Нова тема Отговори

Върни се в “Български език”