Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Съвременни и исторически звукови закони

Безплатни есета, доклади, анализи, реферати и всякакви теми свързани с българския език.
Конспекти, тестове, фонетика, езикознание, лексикология, морфология, граматика, правопис, пунктуация, глаголни времена, анализи, глаголни времена, морфема.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 230776
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 173326
Местоположение: Somewhere In Time

Съвременни и исторически звукови закони

Мнение от Mozo » чет дек 01, 2016 15:47

Съвременни звукови закони
Устната реч е верига от свързани помежду си звукове.Доколкото крайната цел на всяко изказване е да се изговарят думи и фрази, а не отделни звукове.Свързвайки се един с друг, звуковете се оказват в различни позиции и под влияние на съседните звукове и в зависимост от ударението, темпът на речта и интонацията променят своите качества.
Промените, които настъпват със звуковете в резултат на взаимното им влияние и от конкретните фонетични условия и позиции, се определят като зависими звукови промени.
Съвременните  звукови закони представляват промените на звуковете във думите, които стават при определени фонетични причини. Тези промени стават винаги по един и същи начин, когато са налице съответните фонетични условия – комбинаторни или позиционни.
За разлика от историческите звукови закони, чието действие е необяснимо, съвременните звукови закони са артикулационната база на езика. Историческите закони са довели до смяната на едни фонеми с други, а съвременните звукови закони в основната си част водят до промени в самата дума.
Съвременните звукови промени биват два вида:
Комбинаторни промени се обуславят от коартикулацията, т.е. от  непрекъснатото движение на говорните органи и от предварителната им нагласа в разговорните звукове.Тази нагласа се извършва по различен начин и зависи от конкретните звукови съчетания и от позициите им в думи и срички.Въздействието, което си оказват един на друг звуковете, има чисто механичен характер. По своя характер комбинаторните промени са два вида – частични и пълни. При частичните промени звуковете само от части променят някои свои учленителни способности, без да преминават в други звукове, запазвайки основния си слухов и фонемен характер.При частичните промени учленението зависи обикновено от следващия звук и по – рядко от предходния. Например съглсните [д] и [т] пред гласна „е” в дете преместват главното си учленително място и слабо се омекчават – [д’ет’è]. При пълните комбинаторни промени звуковете преминават в други самостоятелни звукове.Например тежък, но тежко [тèшко], сладък, но сладко [слàтко].
Видовете комбинаторни промени са акомодация, асимилация, дисимилация, елизия, епентеза и йотация.Най – разпространените комбинаторни промени са  акомодацията и асимилацията.
 Акомодация (лат. accomodatio – приспособяване, изравняване) е комбинаторна звукова промяна между гласни и съгласни.Тя е резултат от това, че краят на един звук и началото на друг съседен звук може да съвпаднат, когато говорните органи, неуспели да завършат артикулацията на единия, започват артикулацията на следващия.Най – силно  въздействие на гласните оказват съгласните пред тях, а на съгласните – гласните след тях.След мека съгласна задните гласни получават по – предно образуване.Гласната [а] в слаба позиция след преднонебна съгласна се редува със съгласната от преден ред – час, но часовник [чесòвник].Носовите съгласни [м, н] също влияят на съседните гласни и ги назализират – контакт [кỡнтàкт]. Устнените гласни [о, у] променят съгласните пред тях и ги лабилизират, тъй като прехвърлят арикулацията в учленението на съгласните пред тях: лов, купувам, ток – [л°ов, к°упỳвам, т°ок].
Акомодацията се извършва между различни типове звукове – между гласни и съгласни. 
Асимилация (или уподобяване) е промяна, която е между звукове от един и същ вид: гласна се уподобява на гласна и съгласна на съгласна.По своя характер уподобяването може да бъде по различни фонетични признаци: място и начин на учленение, участие на гласилките, слухово впечатление.
Асимилацията е частична и пълна.Частична е, когато един звук се уподобява на друг само по един признак, запазвайки другите си различителни признаци.Например в думата вторник [фтòрник] звучната съгласна [в] се уподобява  от беззвучната съгласна [т], но не става тъждествена с нея: [ф] е проходна съгласна, а [т] – преградна.Пълно уподобяване става, когато два съседни звука напълно изравнят един с друг, например: изживея [ижживèйъ], безжизнен [бежжѝзнен], една[енна]
Асимилацията може да бъде прогресивна и регресивна. Прогресивна е асимилацията, при която следходният звук се уподобява на предходния, например: твой [тфой], свой [сфой].Ако асимилацията се извъшва под влияние на следходния звук по реда на  учленението, тя е регресивна, например: походка [похòтка], сграда [згрàда], овца [офцà], вторник [фторник]
 В книжовния език асимилацията е винаги регресивна.
Дисимилация (лат. dissimilatio – разподобяване) е звукова промяна с  противоположен на асимилацията ефект.При нея два близки звука се раздалечават учленително и слухово един от друг, като единият от тях променя учленителния си характер и преминава в друг звук.Например двете носови съгласни [м] и [н] в думи като помня,стомна се разподобяват, като [м] се заменя с [в] и  съчетанието [мн] става [вн]: помня – повня, стомна – стовна. В българския език дисимилацията е характерна за разговорната реч и диалектите.Например: доктор – дофтор, бенка – бемка, много – млого, ножче – нохче.
Елизия (или изпускане) е комбинаторна звукова  промяна, при която изчезват, изпадат отделни звукове от думата.
Например: хубав – ’убав, нашата – наш’та, какво – к’во;
Епентеза (или вмятане) е комбинаторна звукова промяна, при която в думата се вмъкват звукове, за да се улесни изговорът на звукосъчетанията.
Например: косм – косъм, рекл – рекъл;

Целият материал:
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Прочетено: 351 пъти
Изображение

Нова тема Отговори

Върни се в “Български език”