Стилистика на текста

[Mozo]

Стилистични понятия и категории
1. Стилистична парадигма – образува се от близки по значение езикови единици от всички езикови равнища, които се различават по своята стилистична маркираност. Членовете на стилистичната парадигма притежават 2 тупа значения: семантично (буквално) и стилистично (в контекст), явяващо се от диференциален признак в парадигмата (изпонапрелъстила). Членовете на стилистичната парадигма образуват стилистичен ред от стилистични синоними и варианти. Специфична особеност на стилистичните синоними (изпържиха и прецакаха са синоними само в контекст) – те се определят от принадлежността им на езиково равнище към определен стил, обслужващ определена сфера на общуване. Стилистичните парадигми са 4 вида:

Фонетично-стилистична – сравнително ограничена. При нейното изграждане участват по-точно варианти, а не синоними. Вариантите на фонемите имат стилообразуваща функция са следните: социално-диалектни, териториално-диалектни и чисто стилови. Варирането на ударенията и на интонацията също е стилистично значимо.
Морфологично-стилистична – изгражда се от противопоставянето на отделни словоформи, по тяхната стилистична роля или от противопоставянето на отделни варианти в състава на една словоформа.
Лексико-стилистична – най-разнообразна – думата участва в нейното изграждане, както с основното си значение, така и с допълнителна информация.
Синтактико-стилистична – изгражда се от синтактични синоними, които са близки по строеж и значение или от стилистични варианти на една синтактична единица.
2. Стилистично значение на думата – то носи определена социална информация. В него се отделят 2 основни компонента:
Стилистична окраска – качество на думата, свързано с типична за нея сфера на употреба;
Емоционално-експресивна окраска – допълнителен компонент в значенето на думата, характеризиращ означавания предмет или явление, като изразява отношение към него;
Стилистичната окраска е компонент на думата, а емоционално-експресивната – на значението. Стилистичното значение на думите в журналистическия текст изгражда лексико-стилистичната парадигма, но участва и в комуникативния акт, тоест в синтагматичния ред.
3. Синтагматични отношения между езиковите единици и стилистична натовареност на изреченията. Синтагматичните отношения между езиковите единици се установяват в текста с наличието на отношения на последователност. Една и съща синтактична единица (фраза, изречение) в различен контекст проявява различни значения.
Речевите единици могат да бъдат стилистично маркирани или немаркирани. Синтагматичните отношения между маркираните и немаркираните елементи в речевата редица са 3 типа:
Отношение на детерминация – маркирания елемент определя стилистичната окраска на всички немаркирани единици.
Отношение на интерпенденция – съчетание на 2 или повече маркирани единици, принадлежащи към еднакъв клас, определят стилистичната значимост на текста.
Отношение на констелация – съчетание на 2 или повече стилистично маркирани елемента, принадлежащи към различни класове, определят стилистичната окраска на текста.
4. Изразителни средства и стилистични начини – съществува разлика между изразните средства и стилистичните начини, тей като изразните средства се проявяват на езиково равнище, тоест те са елемент на парадигматичните отношения, а стилистичните начини са резултат от синтагматичните отношения, които са неутрални или маркирани.
Стилистични начини:
Начини за комбинация на единици от по-ниско равнище в пределите на единици в по-горно равнище;
Стилистично значение възниква в контекста на комуникацията;
Стилистически начин е обозначен от синтагматични отношения между единици от едно или различни равнища;
Стилистични средства:
Езиковите елементи от различни равнища се явяват маркирани в пределите на даден журналистически текст;
Стилистичното значение е узуално закрепено за изразителното средство;
Стилистичното значение е обозначено от парадигматичните отношения на елементите от едно равнище;
5. Екстралингвистични фактори –
Екстралингвистични фактори – в парадигматичните и синтагматичните отношения, в зависимост от екстралингвистичните фактори, се проявяват 2 ефекта на журналистическия текст: селекция и комбинация. Селекция – избор на елемент от парадигмата, обусловен от потребностите на номинацията. Комбинация е използване на речеви единици в синтагмата, обусловено от потребностите на комуникацията.
6. Стилистична норма – задължителни в дадено време закономерности за подбор и организация на езиковите норми във функционалните стилове и подстилове. Пример: публицистичния стил е функционален стил, включва в себе си вестникарския подстил. Стилистичните норми могат да бъдат:
Езикови – представляващи кодирани стилистични средства, които се срещат в определен функционален стил.
Речеви – условията за построяване на текста
От гледна точка на функцията стилистичните норми се разделят на:
Функционално-стилистични езикови норми – свързани с даден функционален стил.
Експресивно-стилистични – несвързани с определен стил, а противопоставящи се на общоезиковите норми.

Целият материал: