» Аз и мотивите в моя живот(Есе)

[Mozo]

Аз и мотивите в моя живот

Кой съм аз?Случвало ли ви се е да си зададете този въпрос?На практика още с раждането си всеки получава привилегията да притежава свой собствен живот.Първите ни глътки въздух,първите ни стъпки,първите ни думи,с всяко едно от тези и много други ние все повече се отделяме като независими личности,със свой собствени виждания,ценности и морал.Но също така,колкото по-самостоятелни ставаме толкова по-голяма става и отговорността,която носим, стават повече и проблемите с които трябва да се научим да се справяме сами,без чужда помощ. Понякога цялата тази промяна става твърде бързо и не ни се дава възможност,да се адаптираме към нея.Живота започва да ни притиска все повече и повече и изведнъж вече не сме онези безгрижни деца.Амбициите ни се променят,както се променя и виждането ни за света.Започваме да си поставяме цели,които са важни за целия ни бъдещ живот или поне на нас така ни се струва.Приоритетите ни са свързани с бъдещето ни реализиране, в света на “възрастните”.Цял живот преследваме цели,но понякога когато ги постигнем вместо желаното чувство на облекчение ние откриваме горчивата истина,а именно,че преследвайки големите непокорими върхове сме пропуснали невероятни възможности.Както е казал Уилиям Джеиймс “Трагедията на живота не е ,че свършва толкова скоро,а че чакаме толкова много,за да го започнем”.Например мотивът ни да учим е,че след това ще можем да си намерим доходна и хубава работа,каквато желаем,но прекарвайки хиляди часове над книгите един ден се събуждаме с “мечтаната работа” и откриваме,че тя всъщност не е точно това,към което сме се стремили и тогава осъзнаваме,че сме загубили едни от най-хубавите си години,които не сме запомнили с нищо,от които дори наизустените до болка формули,които отдавна са ни излезли от употреба,са вече заличени и за записани в графата “безполезно”.След като мъчните ученически години минават,идва работата,мотивът ни да работим и да пестим,е да се устроим материално,за да можем да извоюваме нашата независимост и да намерим мястото си в социалната стълбица,за предпочитане някъде по по-високите й етажи.Пестим,лишаваме се от редица неща и най-накрая,когато сме събрали достатъчно,за да живее охолно до края на дните си,откриваме,че вече сме твърде стари,обръщайки се назад,виждаме само една непрекъсната борба с проблеми,които ние сами сме си създали.Всъщност живота не е сложен,хората го правят такъв,Елбърт Хъбърд е казал “Не вземай живота твърде нaсериозно.Никой не се е измъкнал жив от него”.Но не бива да се навлиза от една крайност в друга,а именно твърде безсмисленото,безцелно съществуване,в което просто се отпускаш на течението,защото не е сигурно,че то не те води към някоя пропаст.Просто човек понякога трябва да не се замисля твърде много за бъдещето и да не го планира,защото на практика никой не може да предскаже с пълно точност какво ще се случи утре.Най-важното е да се постъпва по правилния начин в настоящия момент,пък каквото е писано да се случи ще се случи.Хората,чиито мотив е именно това-пълноценното изживяване на дните и живот заради самият живот,те са най-щастливите,най-истинските,но много често остават неразбрани и не приети.Те са това,което всеки един иска да бъде,но не всеки има смелостта да живее техния живот.А мотива на моя живот?Възрастта в която се намирам е именно това време на промяна,моста между детството и истинския живот,все още живея с мечтите си,все още съм изпълнена със сили да се боря,моят мотив е,че аз сама имам правото да решавам,че ми предстоят още хиляди възможности,надявам,се един ден след години,когато се обърна обратно и си направя равносметка,за всичко,което съм постигнала,да мога да се усмихна.Никога да не съжалявам за нещата,които съм направила,а за тези,които не съм успяла,защото така винаги си остава въпроса “ами ако…”.Искам да постигна мечтата си,да не чакам просто статично на едно място,а до последно да живея по най-добрия начин,защото вчера никога няма да се върне,а утре може и да не дойде,важно е това,важното е това,което се случва в момента.