» : Съвременните библиотеки, като реавтоматизиран...

[Mozo]

Специализирано Висше Училище по Библиотекознание и Информационни Технологии



Курсова работа


На тема : Съвременните библиотеки, като реавтоматизиран системен проект

Задал: проф.д.ик.н. Стоян Денчев

Разработил: Александър Александров Каменов, спец. Информационно Брокерство, Фак.Номер:




София 26.05.2007г.


Настоящата курсова работа е насочена към мениджмънт на библиотеките, като е наблегнато на накой основни фактори влияещи на ефективната работа. Проблема се разглежда възоснова на разговри с бибилиотекари и тяхната концепция за работа в съвременните библиотеки, и доклади по проблеми на билиотеките. Представени са основни идеи за развитието на съвременните библиотеки.
Като основен проблем който стои в начаото на изледването е липсата на какъвто и да закон насочен към политиката на библиотеките. Историческото развитие на законодателството в областта на библиотечното дело в България започва още от 1878, когато след Освобождението на България се постига въпроса и за Конституцията на държавата. По същия начин стои въпроса за регулиране в научния, културния и образователния сектор. Още в първата година младата държава търси стимули за култивизиране на образите на научните процеси. Развиват се по-големи библиотеки в България - университетски, народни, библиотека към Бан. За тяхната уредба и добро развитие започват да се въвеждат първите нормативни документи.
Правилник на Народната библиотека на България от 1891г.
Закон за Народната билиотека от 1909г. като излизат правилници и уредби още през 1915, 1923, 1926 г.
Чрез тези документи се търси скромна издръжка на институциите, място където да се формират колекции, както и да се осигури с информация обществото.
През 1898г. се подготвя Ръководство за уреждане на народните, общинските, ученическите и частните библиотеки от Стоян Аргиров. Чрез него се подпомага работата, функциите и техниката на библитеката.
Висш учебен съвет към Министерство на народната просвета от 1896г. изготва документ „Правилник за ученическите библиотеки и читални при средните и специализирани учебни заведения”, внесен от К. Величков.
През 1879г. К. Величков внася закона за депозита като в неговата основа стоят идеите , които е въплатил Стоян Аргиров. Това е много важен документ, койото утвърждава идеята за съхраняване на националната книжнна продукция , която да се регистрира в библиографки издания.
През 1920г. се подготвя първи специализиран библиотечен закон в България. Прокарват се идеите на модерните държави да се създават мрежи от достъпни библиотеки на територията на страната, залага се идеята в средищните села и градове да се създадат библиотеки, които да са подчинени на Министерство на народното просвещение. Това е първия подобен документ, който поставя много сериозни изисквания за развитие на библиотеките.
През 1927г. се издава Закон за читалищата като се задължават местните власти да формират читателски фонд и читалня. Поставя се въпроса, че 50% от приходите в читателските фондове трябва да се изразходват за купуване за нови документи. През 1941г. този закон се актуализира, вменява се на местните власти да поддържат общодостъпни библиотеки .
В нашето съвремие през 1997г. СБИР иницира Проектозакон за депозита. Закона за библиотеките се отхвърля от Министерсво на Културата . Втория се приема от Народното събрание с много усилия и компромиси.
В международната практика се въвеждат няколко основни принципа, а именно Законът да има задължения на институция, които да отговарят за библиотеките. Да се посочат ясни и точни итговоности и функции на библиотеките. Да бъдат защитени правата на гражданите. И не на последно място да се диференцират юридическия статус на библиотеката. Както и координацията и финансирането на същата.
В българското законодателство след 1990 г. настъпват съществени промени. Голяма част от действащите до тогава основни и специални закони са изменени, а и много нови за нашата законодателна практика са приети и се прилагат. Новото законодателство безспорно касае и дейността в областта на културата и в частност библиотеките като културно-информационни институти.
Мениджърът-ръководител на библиотека може да осъществява ефективно, резултатно и добро управление, ако ръководи по правила, уредени със закон и подзаконови нормативни актове.
Такова ли е състоянието днес с новото законодателство и българската библиотечна система?
Приетият през 1999 г. нов Закон за закрила и развитие на културата, с последно изменение в сила от 02.08.2002 г., не урегулира по най-добрия начин процесите в областта на културата, особено що се отнася до библиотеките като културен институт. Този закон е пожелателен. Не дава отговор на многото въпроси, които стоят за решаване в сферата на българските книгохранилища. Той не урежда процедурите и правилата в тази материя. Показателно е и това, че до ден днешен все още не е разработен и приет правилник за неговото прилагането, каквато практика е обичайната в българското законодателство.
С ПМС № 153 от м. юли 2000 г. и преобразуването на 11 окръжни библиотеки в „регионални” не е изяснен механизмът на взаимодействие между тях и останалите библиотеки на съответната територия. С отменянето на голяма част от старата нормативна уредба, изградената и действаща структура и мрежа на библиотечната система в страната вече не функционира в единство и взаимодействие. На областно ниво днес няма действаща библиотека с методически и експертно-консултантски функции спрямо останалите видове библиотеки: общински, градски, читалищни, училищни, каквато потребност се чувства и споделя от работещите в тях специалисти. Чувства се липса на обединяваща на регионално-областно ниво библиотечна институция, която да събира, обобщава и анализира информация за видовете библиотеки и тяхната дейност, която от 2001 г не се изисква дори и от Националния статистически институт. Наложителна е вече промяна и актуализация на ПМС 153 за узаконяване статута и функцията на всички библиотеки в областните центрове като регионални. Опитът показва, че методическото и дори организационното взаимодействие, нормативно определено и целево финансирано, е потребно и има необходимост от съществуването му като практика и на съвременния етап на развитие на библиотеките у нас.
Налице е изоставане в промените на нормативната уредба за библиотеките от темпа на реформиране на законодателната система в държавата. Това е една от най-съществените причини за кризата в развитието им. Липсва конкретна система от нормативни документи за библиотечната област.
Приетите през последните години няколко нормативни документа, касаещи и библиотеките, имат твърде общ и пожелателен характер или страдат от редица несъвършенства. Например:
Законът за закрила на културата третира статута единствено на държавните, общинските и регионални културни институти. Все още няма правилник към него, редица положения не се спазват.
Законът за народните читалища при всичките му изменения и допълнения не защити статута на читалищната библиотека и не гарантира нейната финансова издръжка. Като се има пред вид, че читалищната библиотека е основната общодостъпна библиотека в населеното място (в много случаи единствена) и е гръбнакът на териториалното библиотечно обслужване, нейната съдба не може да бъде оставена на волята на читалищното настоятелство. Статутът, функциите и задачите й трябва да бъдат във фокуса на държавната културна политика. Упадъкът на голяма част от читалищните библиотеки през последните години се дължи именно на липсата на законова защита.
Законът за задължителното депозиране регламентира депозирането на печатни и други издания и документи в библиотеки и други културни институции. Този закон гарантира поддържането на Архива на българската книжнина и попълването на фондовете на 11 библиотеки с екземпляр от българската издателска продукция.
Като важна част от управлението и работата на една библиотека е популизирането и рекламата на информационните ресурси на библиотеката. Освен информационно популязирането е и силно социално направление. Много е важно да се прави реорганизация на билиотечния фонд, която да се прави на основата на анализи на целите и потребителите. Периодично трябва да се информират читателите за онова, което притежава библиотеката, и да се популяризират ресурсите. Задължително е да се убедят потребители, че разходите им са оправдани.
Рекламната кампания трябва да проучи всички групи потребители като се събере информация за институцията към която, групата принадлежи, и да се оценят базовите фукции на библиотеката, кои са по важни и кои по-маловажни но задължителни.
За съжаление при иползванто на библиотечните фондове се очертават бариери. Всяка публична организация, трябва да организира своите звена така че да удолетворяват нуждите на потребителите. По същия начин библиотеките трябва да орзанизират своите фондове така че да удолетворяват нуждите на своите читатели, но това е свързано с някои ограничения:
комлектуването на библиоетката
заемането в библиотеката
библиотечните грешки
„читателските грешки”
Тези бариери се установяват чрез анализи и проучвания за достъпността на информационните ресурси, като се очертават два вида проучвания за достъпонстта на същите. Проучванията които се основават на цитирането, зависят от фукциите на библиотеката. Те се извършват на базата на анализ на излязлото на пазара, а проучванията , които се основават на читателското мнение са базирани на анкетни формуляри, които са много популярни. Те трябва да включват проучване на читателските интереси, дали са доволни от предложеното, и проучване на тези, които не са наши читатели и защо е така.
Читателите избират библиоеката в зависимост от своите нужди, например дават ли се книгите за вкъщи, има ли ограничения на броя на книги за заемане и др. Съществуват разходи свързани с ползването на дадена библиотека. Това са именно парични - заплащане на читателски карти или глоби за загуба читателска карта или повреда или загуба на книга. Налице са и аргументи срещу таксите. Смята се, че те нарушават публичнатото благо като по този начин се нарушава конституцията (според която гражданите имат право да бъдат осведомявани). Нарушава се също традицията за безплатно ползване на билиотеката. От друга страна вземането на такси е признание за важността и стойността на библитечните услуги, като те окуражават ефикасното използване на ресурсите. Те подобряват менижмънта на библиотеката и допринасят за по-доброто разбиране на финансовото управление на институцията, към която принадлежи, особено по - малките библиотеки.




Библиотеките търсят нови пространства и се променят, защото читателите имат повече изисквания. Финансирането и новите носители на информация не са на едно ниво. Библиотеката трябва да се насочи към качеството на обслужване, а не само към големите групи читатели. Приоритетните функции при обслужване на читателите, които трябва да очертава една библиотека са свързани с показатели , които трябва да се изследват за да се установи колко добре се посрещат читателските потребности т.е. да се провежда библиотечна статистика. Трябва да се следят:
- годишни посещения на глава на населението в региона
- процент на регистрираните читатели от общия брой на населението
- ползване на материалите или брой на заетите документи от глава на населението за домашни ползване и брой заети документи за ползване в библиотеката
- анализ на информационните услуги – справки на глава от населенито и степен на изпълнение на справките.
За да може съвременната библиотека да се развива в унисон с новите информационни технологии тя изпълнява и други функции. Важно е да играе ролята на център за популярни материали, да предлага художествена литература, видеокасети, дискове. В този случай се купуват най – интересните и най – търсените. Друга роля, коато е насочена към библиотеките в по – малките градове е ролята на общински инфомационен център. Предлагат се документи за общински агенции и институции, справочници, материали за сайтове. И не на последно място се очертава ролят на център за подкрепа официалното образование, като се предлагат бази данни, енциклопедии, справочници за подкрепа на информационната гранотност.
Управлението на библиотеката е свързано с много дейности, които зависят и от доброто финансиране. Основния проблем, който представи настоящата курсова работа е липсата на ясно очертана правна рамка насочена към библиотеките. В Министерството на културата трябва да се създаде структурно звено, отговорно единствено за развитието на библиотеките, със самостоятелен бюджет. Внимание трябва да се обърне и към гарантиране на правото на библиотеките да използват приходите от извършваните услуги за приоритетни дейности.








» : Съвременните библиотеки, като реавтоматизиран системен проект(Курсова работа)


Използвана литература:


Министерство на културата - http://www.mc.government.bg


Доклади и конференции на СБИР - http://www.lib.bg/


Димчев, Александър. Информационно обслужване чрез нови информационнни технологии в Университетската библиотека. Тенденции и концепция / Александър Димчев. // Б и б л и о т е к а, IV, N 1, 1996, с. 3-10