» Границите на моя език са граници на моят свят(Есе)

[Mozo]

Границите на моя език са граници на моят свят



Представете си свят, в които думите ги няма. В който живеят само звуците на заобикалящата ни среда, но ние не можем да и отвърнем, а само да гледаме безучастно отстрани. Ето защо това, че можем да изразяваме чувствата си мислите си чрез думи ни прави наистина специални. Чрез езикът ние опознаваме човекът до нас- неговата обща култура, възпитание ценности и т.н Но ние виждаме и неговите граници, защото всеки човек е ограничен. Помните ли легендата за "Вавилон"? Хората решили да построят кула до небето и Бог ги наказъл като ги разделил чрез езика. Така той спрял размириците и поставил границите, границите, които са валидни и днес. Да, езикът е свобода, но и затвор. Ако знаеш само български да кажем ти си затворен в рамките на страната ни, защото тотално би се объркал ако си в чужда страна където и понятие си нямаш от техният език. Ето защо границите на моя език, са границите на моя свят. Аз стигам до там докъдето той ми позволи. Аз отивам там до където той ми даде. Ето защо е нужно да го развивам, да не позволявам да бъде замразен от времето, а да видя, да чуя и усетя непознатото, благодарение на него. Неслучайно ученето на различни езици все повече се стимулира в училищата, защото езикът дава бъдеще. Скоро едва ли ще има човек в България, който да не знае английски език. И не само изучават се: френски, руски, италиански, испански, арабски всички учат езици, защото това дава възможност да се докоснеш до първоизточника. С помощта на Интернет не е нужно да пътуваш до Италия за да разбереш "от нея за самата нея". Така неусетно ние разбиваме оковите, които ни придържат към мястото, където сме родени. И политаме в глобалният свят, за да научим, знаем и разберем, за да се променим и развиваме. Определено светът би било по- лесно място за живеене ако я нямаше езиковата граница и всички говорохме на един език, но тогава би било толкова безинтересно. Всяка страна би загубила чара си и специфичността...Не случайно държавите се гордеят със своята уникалност: България с красивата си народна песен, Франция с прочутите си вина, Италия със своите спагети...Въпросът е че ако бяхме еднакви тези различия нямаше да съществуват и тогава бихми били обречени на скука. Ето защо различията са важни, езикът и границите също. Те са предпоставка да полагаме усилия и да вървим напред. Така, че нека не спираме, защото тогава всичко би изглеждало безмислено.