„Бог е любов!” Нашите небесни покровители

[Kotkata68]

„Бог е любов”
Нашите небесни покровители
(есе)

Бог е любовта, която трябва да опитаме вътре в себе си. Пътят на човека към Бога лежи в съвършенството. Всички същества живеят в него. Той е вечно даващ и никога невземащ. Най – съвършеният израз на любовта е Христос.
Хората винаги са имали нужда да вярват в нещо, но за да познаеш Бога, трябва да познаеш себе си. Защото ти трябва да простиш, ти трябва да дадеш, трябва да повярваш. Бог е при нас, Бог е с нас, Бог е в нас. Само ако си свободен, може да погледнеш дълбоко в себе си и да откриеш Бога. Трудно е да си добър, трудно е да не мразиш, трудно е да простиш. Но нима е трудно да обичаш? Не е ли това най-прекрасното и извисяващо чувство, което те приближава до Бога. Да отвориш очите и да видиш – себе си. Защото Бог е в нас и царството божие, царство на светлина и любов.
Близо до Бога са ангелите – нашите небесни покровители. Те са безплътни духове, които принадлежат към невидимия свят и са по – съвършени от човека. Бог ги праща да известят на човеците неговата воля. Те са нашите небесни учители – учат ни как да постъпваме в ежедневието, пазят живота ни. Носители са на Истина, Добро, Красота, Любов. Ангелите са едни за всички. Те са нежното присъствие на Бога. Понякога те прегръщат силно, така че се плашиш. Понякога ти шепнат с дъха си в съня ти, след което разтреперан разбираш, че нещо лошо ти се е разминало.
Ангелите не общуват много с хората, защото знаят какво ще се случи, а хората са досадни и все за това ще искат да ги питат. Тъкмо поради това няма по-мълчаливо нещо от тях. Така, ако пътуваш и видиш катастрофа, веднага се сещаш за ангела си и мислиш, че и на тебе е могло да се случи.
Всеки човек има своя ангел – пазител (ангел – хранител), който невидимо пребъдва в него от люлката до гроба, помага му в доброто и го предпазва от злото. Не вярвате ли? Тогава отворете енциклопедия „Ларус”. Много са примерите в живота на хората, когато са се разминали на косъм с някаква опасност и оттогава вярвят в ангели – закрилници. Изглежда, че те избират момента, в който да се появят, за да не изплашат обекта на закрилата си. Те са навякъде около нас и живеят в друго измерение, различно от нашето. Има много примери от ежедневието, при които хората не могат да си обяснят спонтанната си реакция, спасила ги от някаква заплаха. „Не знам защо постъпих по този начин. Няма никакво разумно обяснение” – заявяват най-често те.
За да влезем в контакт със своя небесен покровител, трябва да повярвяме в него. Непременно трябва да му говорим, да го молим, когато искаме нещо.
Но за да се случи чудото, трябва да го очакваме с нетърпение. Ако все пак то не дойде, тогава просто трябва да си го измислим.




Изготвил: Калоян Емилов - X б кл.
ПГ „В. Пеев” - гр. Своге