Инфекциозни заболявания с епидемичен характер – общи сведения. Огнища на епидемии. Защита на населението и ликвидиране на последствията

[Mozo]

2.4. Инфекциозни заболявания с епидемичен характер – общи сведения.
Огнища на епидемии. Защита на населението и ликвидиране на
последствията
2.4.1. Причинители на инфекциозни заболявания
Заобикалящият човека свят е населен с огромни количества разнообразни микроско-
пични вещества. Те се намират навсякъде: във въздуха, водата, почвата, дълбоко в океана и
даже в леда. Постоянно ние поглъщаме стотици и хиляди микроби с въздуха, водата и хра-
ната.
Микробите са възникнали на Земята много отдавна, преди появата на растенията, жи-
вотните и човека. През целия си живот човек постоянно се среща с тези невидими за него-
вите очи много малки живи същества. Едни от видовете микроби носят полза на човека и
той се е научил умело да ги използва в хлебопроизводството, в пивоварната и винената
промишленост, при производството на сирене и кисело мляко и в други отрасли на своята
дейност.
Други видове микроби предизвикват у хората, животните и растенията различни бо-
лести и с тях човечеството било принудено да води постоянна борба. Такива микроби се
наричат болестотворни, а болестите, които те предизвикват – инфекциозни (заразни).
Болестотворните микроби живеят за сметка на организма, който те обитават.
Инфекциозните заболявания възникват у хората и животните в резултат на проникване
у тях на микроорганизми – причинители на инфекциозни болести.
Различаваме следните видове микроорганизми: бактерии, вируси, рикетсии и гъбички
(мицели).
Бактериите са едноклетъчни организми от растителен произход. Размерите им се ко-
лебаят от 0,5 до 5 микрона. Към ниските температури бактериите са малко чувствителни и
сравнително леко понасят замразяване, като почти не губят болестотворната си способ-
ност.
Някои видове бактерии (антракс, тетанус), попаднали извън животинския организъм
при неподходящи условия, притежават способността да образуват трайни форми, наречени
спори. В този си вид те запазват болестотворната си способност дълго време.
Вирусите са най-малките представители на микроорганизмите. Те не могат да се видят
с обикновен микроскоп, а само с помощта на ултрамикроскоп, увеличаващ до 20 000 пъти.
Големината им се измерва в милимикрони.
Вирусите не могат да се развиват върху обикновена хранителна среда, а само в клетки-
те на живата тъкан. Издръжливи са на ниски температури и дълго време се запазват в изсу-
шено състояние, без да губят болестотворната си способност.
Рикетсиите, като причинители на инфекциозни заболявания, се характеризират с ряз-
ко изразени способности за паразитиране. Развиват се и се размножават само в клетката на
живата тъкан. По свойствата си заемат средно място между бактериите и вирусите. По
строеж и размери наподобяват някои видове бактерии. Много от рикетсиите могат да бъ-
дат наблюдавани с обикновен микроскоп. Средната им големина се колебае около 0,2 мик-
рона. Рикетсиите са доста устойчиви на ниски температури и сравнително добре понасят
изсушаването.
Гъбичките (мицели) са причинители на инфекциозни заболявания. Представляват
микроорганизми от растителен произход както бактериите, но се различават от тях по на-
чина на размножаването си. Те са по-малко взискателни към хранителните среди. Гъбички-
те са доста устойчиви на различните физико-химични дезинфектанти.
Всички инфекциозни болести при естествени условия на разпространение могат да се
разделят на четири групи:
Първа група – чревни инфекции: коремен тиф, паратиф, бруцелоза, холера, вирусен хе-
патит.
Втора група – инфекции на дихателните пътища. Заразяването става чрез въздуха.
Възбудителят попада във въздуха от дихателните пътища на болния при кихане, кашляне,
разговор и предизвиква у здравия човек инфекциозно заболяване (грип, скарлатина, рубео-
ла и др.).
Трета група – кръвна инфекция. Възбудителят попада непосредствено в кръвта
(СПИН).
Четвърта група – болести от нарушена кожна покривка. Те се предават по битов път:
замърсени ръце, замърсени предмети, а също така и при непосредствено съприкосновение
на болен със здрав.
2.4.2. Характерни особености на инфекциозните болести
Вариола. Вирусът на вариолата е много устойчив във външната среда. В изсушено
състояние може да се пази с години. Понася добре ниските температури.
Човекът е много възприемчив към вариолата. Заразяването може да стане чрез възду-
ха, чрез повредена кожа и храносмилателния тракт. Инкубационният период при вариолата
продължава обикновено две седмици.
Заболяването възниква внезапно и се съпровожда с повишаване на температурата до
39-40°С. Появява се силно главоболие и болки в кръста. В края на първия, а понякога на
втория ден на заболяването, се появява обрив главно по лицето и крайниците. След 3-4-ия
ден по лицето се появяват бледорозови папули, изпъкнали над повърхността на кожата.
Обривът се съпровожда със сърбеж. Папулите имат плътна основа и се превръщат във ве-
зикули. Вариолната везикула има бисерносив цвят и е вдлъбната в центъра. Везикулите
нагнояват и се превръщат в пустоли.
В края на втората и началото на третата седмица на заболяването при благоприятен из-
ход започва оздравяването. Пустолите засъхват, възпламенителните явления стихват, но се
появява силен нетърпим сърбеж.
Специфично лечение при вариолата няма. За ликвидиране на стрептококовите услож-
нения се прилага пеницилинотерапия.
При възникване на заболявания се предприемат следните мерки: поставя се карантина
за 14 дни; провеждане на поголовна ваксинация, пълна санитарна обработка на огнището.
Сап. Причинителят на сапа е микробът Bac. malli, който не образува спори. Резервоар
на микроба са конете. Човек се заразява от болни коне през наранена кожа и през лигави-
ците. Инкубационният период продължава 2-3 денонощия. При остра форма на сапа на
мястото на навлизане на причинителя се появява язва с мръсно дъно и подкопани краища.
Регионалните лимфни възли се увеличават. След кратковременно спадане на температура-
та състоянието на болния рязко се влошава. На различни места по тялото се появяват поду-
тини, които се разязват. Ако такива язвички се появят в носа, те предизвикват гнойни, а по-
някога и кървави секреции.
Лабораторната диагностика на сапа се свежда до изследване съдържанието на язвите,
секретите от носа и до биологични проби върху морски свинчета.
За лечение се използват сулфамидни препарати по 6 g дневно. Срокът за лечение е 10-
20 дни.
Причинителят на сапа може да бъде употребен като аерозол.
За борба и профилактика в огнището се предприемат мероприятия като хоспитализа-
ция на болните, карантина за 15 дни.
Грип. Грипът е силно заразно инфекциозно заболяване. Той се причинява от вируси,
които се намират в дихателните пътища и във вътрешните органи на болния човек от 3-5
дни.

Целият материал: