Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Лекции по физиотерапия

Безплатни реферати, есета, доклади, анализи и всякакви теми свързани с биологията.
Биофизика, биохимия, молекулрна биология, морфология, цитология, хистология, ембриология, анатомия, физиология, генетика, онтология, геронтология, филогения, таксономия, палеонтология, екология, патология
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Лекции по физиотерапия

Мнение от Mozo »

ТЕМА 1 Същност на физиотерапията
Физиотерапията е наука за прилгането на физикланите фактори – естствени и изкуствени, с профилактична, лечебна и рехабалитационна цел. В основата на профилоктичното и лечебното действие на тези фактори лежи местната и рефлекторна реакция за нервната и ендокринната система.
Видове физикални фактори: Разнообразни и мащабни естествени физикални фактори: климат, минерални води, парафин, кал, луга, пясък, лед, масаж, пасивни и активни движения, феромагнити, слънчева светлина, аерация. Съвременно развити преформирани физикални фактори: електро-лечение с прав и променлив ниско -честотен ток, електролечение със средно- и високо-честотни токове, магнитно поле, лазери, инфра-червени вълни, инфра-, ултра- и звукови вълни, аеройонизация, рефлекторен масаж и кинезитерапия.
Физиотерапията е не по-малко ефикасна от лекарствената терапия – алергии. Широки възможности за профилактика, лечение на всички органи и системи. Съществено място в рехабилитацията на лицата със специални нужди. Физиотерапията през различните стадии: В острия стадий целта на физиотерапията е да предотврати прогресирането на патологичния процес и появата на усложнения в свързаните органи и системи. В подострия - да подпомогне, ускори и удължи възстановителните и оздравителните процеси до възможно максимално ниво. В хроничния - да осигури поддръжането на саногенезните процеси в увредения орган или система чрез поливалентно и многоетапно приложение (клинично, амбулаторно, домашно, санаториално-курортно).
Време на приложение: Физиопрофилактика – предболестния период или в ранните, функционални стадии, на заболяването, когато е възможно блокиране на патологичния процес. Физиотерапия и рехабилитация – хронично-рецидивиращите заболявания и състоянията с намалена функционална годност, чрез комплексна, етапна (стационарен, амбулаторен, курортен и домашен режим) програма насочена към забавяне и спиране хода на болестния процес и възстановяване на функционалните възможности на пациента и неговата социална самостоятелност. Дозиране: Малки дози – стимулиращо въздействие на собствените защитни сили, активиране метаболизма, трофиката и имунобиологичната защита; самовъзстановяване с малки дози физична енергия – преимущество пред медикаментите. Големи дози – силно дразнене водещо до явления на задържане.
Принципи на приложение: Правилно, пълно и прецизно определяне на потребностите от ФТ. Преценка локално и общо състояние на болния. Своевременно приложение на фактора. Етиопатогенетична обосновка за приложение на фактора. Диференциран подбор на фактора. Системен контрол от ефекта на фактора. Комбиниране на факторите. Планомерност, поетапност и последователност на приложение на факторите. Преценка на показания/противопоказания за фактора. Други важни принципи са: Избор на локализацията на приложение – локално, сегменторно-рефлексно, общо въздействие, акомпуктурни зони. Подбор на оптимални параметри – зависи от различни фактори (възраст, обща реактиност, локалоно състояние). Индивидуалност към физотерапевтичните параметри (динамичен контрол). Избягването на привикването (импулсен характер или лабилно проложение).
Комбиниране на физикалните факторите: Забранени комбинации: Две общи процедури с генерализирано д-вие. Две различни фактора върху една рефлексна зона. Два еднакви локални фактора ( УВЧ и микровълни). Приложение на локалния фактор след общия. Криотерапия и топлолечение в един ден. Процедури с еднопосочно действие в един ден (парафин и УВЧ; солукс и микровълни). Галванизация, масаж, микровълни, ДД в една и съща зона. Подтискащи и активиращи ЦНС фактори в един ден. Общо облъчване след водна процедура. Позволени комбинации: Водолечение и масаж – подводен струев масаж, вихрови вани, вибрационни вани, душ-масаж. Водолечение и пасивни движения – подводна екстензия. Водолечение с различни химични в-ва. Водолечение с магнитно поле. Галванична вана, галвано-калолечение. Магнитно поле с лазер-терапия. Интерферентен ток с вакуум масаж. Криоелектрофореза и криоелектростимулации. Диадинамоелектрофореза, Диадинамофонофореза. УВО и инфрачервени лъчи

ТЕМА 2 Рехабилитация
Рехабилитацията е един непрексънат процес, при който мойже да разграничим 3 основни вида:
Медицинска – има за цел да възстанови биологичното здраве на организма. В нея влизат всички медицински средства, като в различните етапи тяхното значение е различно: медикаментозни, физикални, ортопедични и пр. Първи етап – Остра клиника: по използвани средства са медикаментозните и хирургичните, с отностително по-малък дял на физикалните. Вторият етап – на рехабилитационния център. Етапът на най-интензивни приложение на физикалните фактори. Основно целата е възвръщане на независимостта и възстановяване на загубената функция (параплегия, хемипареза, инсулт и др.) Третия етап - на подържащо лечение, било под формата на периодичен дневен стационар , домашна рехабилитация или лечение в поликлиничен прием.
Социалнапоправаната рехабилитация – цели оптимално вграждане на индивида в обществото. Свързана е с проблеми късаещи условията на бит и обществено осигоряване.
Трудовопрофесионална – насочена е към осигуряването на пострадалия с труд, въз основа на комплексна оценка на състоянието му. То може да стане по пътя на степененувана професионална заетост или по пътя на преквалификация.
Контигенът за рехабилитация е мнг голям. Това са всички групи заболявания водещи до инвалидност, влючително слепите, глухите, психично болните и деца изоставащи в умственото си развитие ( има създадени традиции в рехабилитацията ). Този кръг се разширява непрекъсното.
Рехабилитационня екип обединява широк кръг специалисти, според проблемите на пациента, подлежащ на рехабилитация. Основна фигура в него, независимо от стадия в койти се намира заболяването е лекарят. Той трябва да набележи рехабилитационни проблеми, като въз основа на тях състави рехабилитационен екип, да запознае участниците в него с проблемите на болния. Тук е съществената роля на специалиста по физикална терапия, който най-компетентно познава проблемите в различните етапи, което в мнг случаи го прави най-подхoдящ председател на екипа. Екипа се променя според проблема на болния, но не трябва да се пропускат кинезитерапевтите, социалните работници, медицинските работници, педагозите ( особено при деца )
Рехабилитационен потенциал – комплескна оценнка, която включва соматични показатели, както от основното така и от придружаващите заболявания, функционална оценка на ОДА, психологична оценка, социална, оценка на остатъчната трудоспособност. Дава възможност до голяма степен да се прогнозират сроковете и размерите на възстановяването и плануването на конкретни и реални задачи за всеки болен.
Основни рехабилитационни принципи: 1 – рехабилитацията трябва да започне възможно най-рано. Спазването на това изсикване осигорява профилактика на усложненията, които настъпват при редица заболявания. 2 –Обектът на рехабилитацията трябва да се разглежда като цялостна личност. 3 – приложение на рехаб. програма трябва да става при ясно определена цел. 4 – рехабилитацията винаги трябва да бъде комплексна. 5 – Целият рехабилитацинен процес трябва да се основава на добро планиране, както по отношение на лекуващия екип, така и с избора на рехабилитацонните средства. 6 – За успеха на рехаб. програма е от особено значение активното сътрудничестов на болния и неговите близки. 7 – След приключване на всички етапи на рехабилитацията, болният следва да остнане под наблюдение за периодично отчитане на състоянието му и провеждане на подържащо лечение.
Доказателствената медицина излиза на преден план в началото на 1990 и се превъръща в основна движеща сила за много национални организации на здравеопазването. Тя е определена като интеграция на най-добрите научни доказателства.
Доказателствената медицина (EBM) има за цел да приложи най-добрите налични доказателства , придобити от научни методи, за вземане на медицински решения.Също така да оцени силата на доказателствата, за рисковете и ползите от лечението включително и липсата на лечение.
EBM има три основни предимства:
Тя предлага най-сигурният и най-обективен начин за определяне и поддържане на постоянно високо качество на стандартите за безопасност в медицинската практика;
Може да допринесе за ускоряване на процеса на прехвърляне на клинични резултатите от изследванията в практиката;
Има потенциал за намаляване на здравните разходи значително.

ТЕМА 3 електрлечение
Електротерапия чрез използване на галванични, диадинамични и различно модулирани ниско и средно честотни токове /електрофореза и електроосмоза/. При тези процедури се засилва обмяната на веществата, клетъчния метаболизъм, подобрява се кръвооросяването.
Eлектролечението изучава средствата и методите за използване на ел.ток за профилактични и лечебни цели. Всяко насочено движение на частици електричесво или носители на електричеството се нарича електрически ток. Условията за протичане на ток са наличието на външо електрично поле и съдържание в средата на лабилно свързани или свободни носители на електричеството. Ел.ток има много разновидности: прав ток(монополярен, протичащ в една посока); променлив(алтерниращ, биполярен, протича в две посоки); симетрични и несиметрични; нискочестотни(до 800Hz); средночестотни(1000-10000Hz), високочестотни(над 100 000Hz); според дължината на вълната- средновълнови, късовълнови, микровълни; според напрежението- с ниско и високо напрежение. При електролечение усещането върху кожата е за допир, боцкане, тласък, но не бива да се достига до усещане за парене и болка. Ел.ток подобрява кръвоснабдяването, стимулира трофиката и метаболизма на тъканите, стимулира нервните рецептори и предаването на възбудата по нервно-мускулния синапс, стимулира функцията на органа и обезболява. Осовните противопоказания за електролечение са флебит, варици, остра инфекция, фебрилитет, дълбоки венязни тромбози, непоносимост към ел.ток, сърдечна недостатъчност, тромбофлебит с гангрена, тумори, анемия, бременност. Прилагането на ел.ток за лечение на болни изисква внимателно наблядение върху болния и апаратураta.
Стандартът GMP – Good Manufacturing Practice (добра производствена практика) е система от правила за качество на производството.
GMP е преди всичко философия и отношение към производството и контрола на продуктите. Практиката е пожелателна за всички производства и задължителна само за фармацевтичната индустрия.
Целта на GMP е да се гарантира, че продуктите от всяка партида имат същите качества, като останалите.

Целият материал:
Прикачени файлове
Лекции по физиотерапия.rar
(31.79 KиБ) Свален 156 пъти
Прочетено: 3952 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Биология”