Фитоценология

[Mozo]

Въпрос 1
Предмет и задачи на фитоценологията.
Фитоценологията е наука за растителните съобщества или фитоценозите, за техния строеж, взаимоотношенията на образуващите ги растения, взаимоотношенията със средата.
Предмет на фитоценологията е изучаването на закономерности в устройството, структурата и развитието на растит съобщества и закономерностите в разпределението на растителността върху Земята.
Фитоценоз е съвкупност от съвместно растящи растения, заемащи опр еднородна територия, взаимодействащи помежду си и със средата, която заемат. Всеки фитоценоз се характеризира с история на възникване и развитие, способност за възобновяване, постоянен видов състав, определена физиономия.
Растителност – съвкупност от раст съобщества (фитоценози, синтаксони) развиващи се на Земята или в отделни нейни райони. Флора – съвкупност от раст таксони, срещащи се на определена територия и образуващи опр съобщества на същата територия. Етапи на фитоценологията:
- подготвителен – от 16 до 19 век.
- период на оформяне като самостоятелна наука (от края на 19 в до 1910 год.)
- период на утвърждаване и активно разширяване (от 20- те до 50-те год на 20 век)
- периот на утв на идеите за непрекъснатата природа на раст покривка (от нач на 50-те до 60-те г на 20 в)
- съвременен период (от 60-те год на 20 век до сега). Връзката на фитоцен с другите науки – тя е гранична наука между някои от биологичните науки (ботаника и биоценология) и географски науки (климатология, геоморфология, почвознание и хидрология). Непосредствени връзки фитоцен има с геогр и екология на растенията, на животните и микроорг. Фитоцен е фундамент на лесовъдството, горските култури, лесоустройство и лесоползване. Направления на фитоцен:
- структурно
- динамично
- класификационно
- екологично
- геогр – картографско
- индикационно.

Въпрос 2
В днешно време широко прилож в науката намира системния подход. Той се изразява в разгл на обекти от разл естество като функциониращи системи. С – мата е съвкупност от елементи, намиращи се в опр отношения между тях и средата. Елементът е относително еднородна, неделима част на обекта. Той се разглежда като с – ма, а с – мата като елемент. Граници между системите – системата е такава съвк от елем, които са свързани помежду си. Към екологичните с – ми освен живите орган се отнасят и абиотичните ф – ри. В рамките на с – мите могат да съществуват и подс – ми. Еколог нива на организация и типове с – ми. Прието е да се разграничават нивата на организ или структурни нива на с – мите в които участват живи орг. С – мите се разделят на съставящи ги елементи, по които се определят еколог нива. Системообразуващи отношения, по които се определят типовете с – ми на разл еколог нива. Еволюционни преобразования – на базата на тези критерии се опр следните нива на организация на надорганизмовите с – ми: популационно – ценотично; екосистемно; биосферно. Популационно – ценотично ниво – х – но е че елементи са отделни индивиди. Спрямо отношенията по между им се отделят няколко типа с – ми. Популация – съвк от индивиди на даден вид между които има генетични взаимод. Обекта на фитоцен е ценопопулацията – съвк на индивиди от даден вид, растящи в дадена фитоценоза и обменящи генет инф. Ценоклетка – съвк от организми встъпващи в конкурентни взаимоотношения взаим. В една ценоклетка влизат орг от едно и също хранително (трофично) ниво. Консорция – съвк от организми, изхранващи се едно от друго или група автотрофни раст. Екосистема – съвк от организми, заемащи определена територия и взаимод с физ среда по такъв начин, че създават опред трофична структура, видово разнообразие и обмяна на вещества и енергия. Биосфера – вкл долната част на стратосферата, тропосферата, хидросферата. Елементи на биосферата са крупните регионални екосистеми.

Въпрос 3
При съвместния растеж на раст могат да се разграничат 3 главни форми на взаимодействия: I Преки (контактни). Прякото взаимно влияние между раст може да се осъществи механично, чрез създ на препятствия от едни раст за нормално развитие и разпр на др раст и физиологично чрез срастване на корените на растенията. I I Трансабиотични (Чрез абиотична среда) – при тях се разграничават: 1.конкуренция – състояние, което възниква при съвместния растеж на растенията, когато наличните ресурси на биотопа са недостатъчни за нормалното развитие на всички растения. Те могат да се конкурират за вода, светлина, хранителни в – ва. За вода и мин хранене конк е в зоната на корен с – ма, а за светлина – в надземните части на растен. В резултат на конк се наблюдават взаимно или едностранно отрицателно влияние на едни раст върху други. Конкур отношения може да има между индивидите на даден вид и между индивидите на различни видове. Разграничават се вътршновидова и междувидова конкур. Те предизвикват диференциация на индивидите на конкуриращите се видове, което предхожда загиването на част или на всички индивиди на даден вид. Междувидовата има разл интензивност и разл характер в зав от особ на видовете в съобществата. 2.Средообразуващо влияние. Всяко раст при своя растеж и развитие влияе върху условията на местообитанието си. Пространството в което се изменя средата от даден индивид или ценопопулация може да се определи като „ареал на средообраз въздействие”. Влиянието на ценопопулациите при разл видове както и на индив им при разл възрастово и жизнено състояние, е разнообразно, като във фитоценозите се създава спец среда (фитоклимат и почвена среда). Голямо е сред влияние на раст в почвата. Някои видове се определят като почвоподобрителни а др влошават почв условия. 3.Алелопатия – взаимното влияние на растен чрез изм на местообитанието им в резултат на отделяните от тях продукти на жизн им дейност. Тя се определя като кръговрат на физиол акт вещества, които регулират вътрешните и външните взаимоотношения, възобновяването, развитието и смяната на раст покривка в боигеноценозите. Под алелопатия трябва да се разбира влиянието на едни орган върху други чрез спец метаболити, които не са източник на храна.
I I I Трансбиотични (чрез др растения или животни). Проявява се чрез консорците в екос – мата. Тази форма на въздействие на един вид на друг, може да бъде хар – на с влиянието на консортите. В някои консорции параз орг влошават жизн състояние на раст и ги правят по – слаби.

Въпрос 4
В състава на консорциите, освен детерминанта влизат и много консорти: гъби, бактерии, животни. Консортите оказват на детерминантата, както положително така и отрицателно влияние. Между тях могат да се установян различни взаймотношения.
I Взаимоотношения между растенията гъбите и бактериите. Паразитни взаимоотношения, има тогава когато един организъм има изгода, ползвайки детерминантата, като източник на енергия и вещества. Различават се следните типове паразитизъм: 1Пълен-паразитът получава органични хранителни вещества. 2Полупаразитизъм - паразитът черпи вода и разтворени в нея минерални вещества. 3Факултативен паразитизъм-те водят паразитен и сапрофитен начин на живот, като могат да се изхранват и с мъртви тъкани. 4Облигатен паразитизъм - паразитите могат да съществуват само като такива. Най-често паразити да гъби, бактерии, актиномицети и вируси, а по-рядко водорасли лишеи и цветни растения. Различават се три линии на защита против гъбните и бактериалните паразити: 1Отделяне на фунгицидни и бактерицидни вещества. 2Образувания на покривните тъкани. 3Химичен състав и особености на метаболизма на клетките, предизвикващи смърт на инфекциите проникнали в клетките.
Мутаалистични взаимотношения. Това са контактни взаимотнощения с дву странна полза. В зависимост от организмите встъпващи в симбиоза с автотрофното растиние се различават: 1Микосимбиотрофия - гъбите получават от растенията готови органични вещества, а ги снабдяват с вода и минерални соли. Има два вида микориза: Ектотрофна - хифите на гъбите проникват вмеждуклетъчните пространства на тъканите. Ендотрофна-хифите проникват в клетките. Микоризата играе важна роля за флористичния състав на растителните съобщества. 2Бактериосимбиотрофия-различават се три групи растинея свързани с бактериите: Бобови растения ,развиващи коренови грудки и влизащи в симбиотимни взаимоотношения с азотофиксиращи бактерии. Небобови растения, развиващи коренови грудки, образувани от актиномицети. Фикосимбиотрофия - симбионти са синьозелени водорасли, фиксиращи азот и някои чернодробни мъхове, водни папрати и др.
Коменсаластични взаимоотношения - при тях единият организъм извлича полза без да нанася съществена вреда на другия. Такива взаимоотношения има при: 1Епифитите са организми живеещи върху растенията, но без да черпят минерални вещества. Растенията върху които се развиват епифитите се наричат форофити. 2Лианите са растения със слаби стъбла поради което се нуждаят от опора. 3Сапрофити са растителни организми изхранващи се изцяло или частично с отмрели части на детерминанта.
II Взаимоотношения с животните. 1Контактни: Изяждане на живи или мъртви органи. Животни изхранващи се със живи части от растения се наричат фитофаги. Те могат да бъдат монофаги и полифаги. Животни изхранващи се с мъртви части от растения се наричат сапрофаги. Опрашване и разпространение на растителните зачатъци. Опрашителите се разделят на ядящи цветен прашец и ядящи нектар. Разпространението на раститерни зачатъци с помоща на животни се нарича зоохория. Механични взаимодействия-отъпкване. Топични взаимодействия-използване на растенията за убежище, гнезда, леговища. 2Трансабиот Трансабиотични - изразяват се в промени на средата.
3. Трансбиотични : животните пренасят гъбни, бактериални и др инфекции. Зоофагите и зоопаразитите намаляват числеността на фитофагите, които вредят на растенията. Едни растинея защитават от фитофаги други растения.

Въпрос 5
При образуване на фитоценозите се очертават последователни фази.
Тези фази са свързани с разпространението и развитието на растенията и последователното изменение на местообитанията: 1Фаза-попадане на растителни зачатъци с помоща на вятъра вода и др. 2Фаза - Екотопичен подбор-развите на растителните зачатъци и ако условията са добри се развива растението. 3Фаза на размножаване-растенията които са формирали зачатъци отново преминават през екотопичен подбор. 4Фаза-превръщане на екотопичния в биотопичен - осъществява се физична промяна на средата вследствие въздействието на растенията. 5Фаза-фитоценоптичен и биоценоптичен подбор-едни растения подтискат развитието на други. При образуване на фитоценозите има няколко стадий свързани с взаимодействията на растенията. Пионерна групировка - случаен видосъстав. Взаимодействието е много слабо. Пион гр могат да бъдат чисти или смесени. Проста групировка-броя на растенията е по-голям. Разстоянията между тях са по-малки и взаимодействат по между си. Те могат да бъдат чисти или смесени.Сложна групировка - взаимодействията между растенията е доста по-силно. Могат да се появят нови видове. Затворена групировка - видовете са равномерно разпределени, сформира се фитоценоптична среда и проникването на нови видове е затруднено. Ценокопулацията е съвкупност от индивиди на даден вид в границите на дадено растително съобщество. Екол. ниша е функционалното място на ценокопулацията в дадено съобщество или в екосистема. Тя включва комбинация от фактори нужни за съществуването на дадени индивиди в растително съобщество. Всеки индивид си има собствена еколог. ниша. Различават се два типа ниша -фундаметална - съвкупността от оптимални условия на средата при които даден вид се развива без да има конкуренция и реализирана - ресурсите които ценокопулациите получават в конкуренцията с други.

Въпрос 6
За да могат да реализират своята ниша в хода на развитието си растенията изграждат система от приспособления наречена-еколого-ценоптична стратегия.Тя е съвкупност от всички приспособления, които дават възможност на даден растителен вид да съществува с други растения и да заема място в даден биоценоз.Типът на стратегията отразява способността на ценокопулацията да се противопоставя на конкуренцията и да заема определен обем в многомерното пространство екол. ниши.Система на Арамейски-екол.-ц. Стратегия е 3 типа.1Виоленти-те са видове развиващи се бързо.Заемат пространството и потискат останалите растения.2 Патиенти-растения с голяма издръжливост на постоянни или временни неблагоприятни условия.3 Ексилеренти-растения със слаба конкуретно способност, но заемат бързо освободените територии от по-силните конкуренти.Система на Лианка-имат К-стратегия-при тези растения енергията им се изразходва за конкуренцията.К-стратегия имат виолентите и ексилерентите.R-стратегия-основната част от енергията се изразходва за размножаване.Система на Уитекер-K-стратегията-растенията достигат до max численост на копулацията.L-стратегията-ценокопулацията може да съществува при min численост.

Целият материал: