Общи белези, характеризиращи едноклетъчните животни
1. Тялото е представено от 1 клетка, съдържаща цитоплазма и ядро (нуклеус) – еукариотни организми. По-рядко са колониални или плазмодийни, образувани от няколко или много функционално свързани клетки или общ плазмодиум с много ядра.
2. Цитоплазма – ектоплазма и ендоплазма с органоиди (органели) -ендоплазмена мрежа, апарат на Голджи, митохондрии, лизозоми, кинетозоми, кинетопластиди, свивателни вакуоли, цитостом и др.
3. Ядро – 1, няколко или множество. В ядрото има 1 или няколко ядърца и хроматинови структури. При многоядрените ядрата са еднакви по форма, големина и строеж. При ресничестите едноклетъчни – явлението ядрен дуализъм – макро- и микронуклеус.
4. Движение – с помощта на специални двигателни органели – псевдоподи, камшичета и реснички
5. Имат жизнен цикъл. Осъществява се редуване на строго определени стадии. Жизненият цикъл представлява отрязъкът между два еднозначни стадия от живота на едноклетъчните
6. Размножаване – безполово: просто делене на две, пъпкуване, множествено делене; полово: копулация и конюгация (само при ресничестите)
7. Много от едноклетъчните притежават свойството да се инцистират през определени фази от жизнения цикъл или при неблагоприятни условия.
Едноклетъчните животни морфологично са представени от една клетка, която функционално съответства на самостоятелен организъм.Днес са известни около 65000 вида, като повече от половината са фосилни, а половината от рецентните видове са паразити.разпространение: океани, полусолени морета, езера, течащи и стоящи сладки води, горска шума, влажни мъхове, различни типове почви. Над 1/3 от дъното на Световния океан, на стотици метри дълбочина е покрита от т.н. глобигеринова тиня – от черупки на фораминифери, радиоларии и др. едноклетъчни. Голям брой паразитират в животни (включително и човек) и причиняват тежки заболявания – амебна дизентерия, сънна болест, малария, токсоплазмоза и др.
Средните размери варират от 5 до 250 μ.
На повърхността на клетката цитоплазмата образува клетъчна обвивка, която може да бъде:
Плазмалема – постоянно образувание с фибриларна структура (например амеби); пеликула – по-плътна, еластична – при камшичести и камшичести; кутикула – още по-уплътнена
Диференциация на цитоплазмата. Цитоплазмата условно се дели на:
Ектоплазма – временен цитоплазмен слой под плазмалемата или пеликулата, който при амебите образува псевдоподи.
Ендоплазма – под ектоплазмата се намира дебел желатинозен слой, наречен плазмагел. Под него в централната част се разполага по-течна, по-светла ендоплазма – плазмазол. Тези два слоя могат да преминават един в друг.
В цитоплазмата се намират различни резервни вещества – въглехидрати (скорбяла, парамилон, гликоген, парагликоген), липиди и белтъчни вещества.
Ядро
По-голямата част от едноклетъчните са едноядрени. Видове, които имат сложен жизнен цикъл имат многоядрен стадий, други са многоядрени през целия си живот. Многоядрените могат да бъдат хомокариотни – с еднакви ядра, или хетерокариотни с различни по формо и функции ядра. За ресничестите едноклетъчни е характерно явлението ядрен дуализъм.
.........................
Зоология на безгръбначните животни.rar- (14.76 KиБ) Свален 34 пъти