Пловдивски Университет
„Паисий Хилендарски”
Курсова работа
По : Методика на обучението по химия
На тема : Мазнини
Изготвил: Борислава Луиджова Стойкова
Специалност : Химия ІІІ курс
Фак. № 0605071012
Гр. Пловдив
1. Анализ на учебното съдържание
2.Основни цели
3.Подходящи методи на обучение
Словестни методи на обучение
• Устно диалогично слово – беседа – метод, при който достигането до новата информация става чрез въпроси и отговори
Основания за използване на беседа:
- Наличие на знания у учениците – теоретични и фактологични
- Наличие на житейски и практически познания
- Информация от медиите
Уводна беседа – за актуализация на стари знания
Евристична – открива се новото знание
Обобщаваща – извеждане на изводи, систематизиране на знанията, затвърждаване, обобщаване и прилагане на знанията
Нагледни методи на обучение
• В зависимост от природата на нагледното средство
- Изобразителни – подходящи са всички заместители на реалните обекти в урока за „Мазнини” – схеми, таблици, диаграми, модели, които носят определена информация
- Натурални – този метод е подходящ, защото е с цел разкриване на физичните и химичните свойства на мазнините – добиване на нови знания.
Растителни мазнини
a) несъхливи масла - маслено, бадемово
b) полусъхливи масла – слънчогледово, царевично, маково – бавно съхнат
c) съхливи масла – ленено, конопено
Животински мазнини
a) мазнини на земни топлокръвни животни и птици
b) мазнини на морски млекопитаещи
Тук демонстрацията на нагледното средство се извършва от един човек ( от учителя) но в обсъждането й участват всички. Наблюдение ==> изводи – кои мазнини са течни и кои са твърди, кои са оцветени и кои са безцветни.
Практически метод на обучение
ДХЕ – този метод е подходящ, защото развива специални химични умения, но той трябва да се реализира от учителя чрез правилна демонстрация и чрез насочване на вниманието на учениците към нея.
Той е подходящ метод за решаване на проблемни задачи свързани със мазнините поставени от учителя.
Например : Хидролиза на мазнина (глицеринов тристеарат) с натриева основа, получава се глицерол и натриев стеарат – сапун.
Голямо приложение намира и методът „Мозъчна атака” – при този метод се генерират идеи за решаването на даден проблем, поставен от учителя или ученика.
Примерни проблемни въпроси :
1. По какво се различават смазочните масла, получени при преработката на нефта, от растителните мазнини (масла) ?
2. Защо дебелите хора трудно понасят летните горещини, а слабите – студа?
3. По правило при стайна температура растителните мазнини са течни, а животинските- твърди. Но рибното масло е течно, кокосовото – твърдо.
Противоречието вярно ли е ? и Защо?
4. Проблемност
[ХЕ] Опит : В две чаши са поставени ленено (течно) и стопено краве масло. Как по химичен начин ще установим кое масло в коя чаша се намира?
[ПС] Какво наблюдаваме?
1.Коя е причината за различното поведение на растителното и животинското масло?
[П] Какви промени настъпват ако поставим катализатор – никел?
[X] Ленено течно масло – преобладават глицериди на ненаситени киселини + водород при катализатор никел => твърдо вещество
Краве масло – преобладават глицериди на наситени киселини, не се хидрира.
[ДХ] <- [ХЕ]
Целият материал:
Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят. |
Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите. |
Ако не знаете как, кликнете тук |