» Чайка смехулка, сребиста чайка, нощна чапла, сива чапла...

[Mozo]

» Чайка смехулка, сребиста чайка, нощна чапла, сива чапла, червена чапла, червеногръдка и т.н.(Доклад)

Чайка смехулка
(Larus ridibundus)
През размножителният период главата и гърлото на чайката смехулка са шоколадовокафяви. Шията, гушата, гърдите и коремът са бели, а гърбът и плещите - сиви. Върховете на маховите пера са черни. През зимата главата е белезникава с кафяво петно на бузите. Няма полов диморфизъм. Младите екземпляри имат черна ивица по върха на опашните пера.
Чайката смехулка е прелетна птица. Долита през февруари и март и отлита през септември - ноември. Зимува в Средиземноморието. Една малка част остава са зимува у нас. Обитава блатата край р. Дунав, Черноморското крайбрежие и рядко вътрешните водоеми.
Гнезодивят период започва през април. Образува големи гнездови колонии. Гнездото си прави на земята сред блатната растителност или в тинята по крайбрежието. За строителен материал използва листа и стебла на блатни треви. Когато чайката строи гнездото близо до водата, тя го прави много високо, конусовидно и така предпазва яйцата си от влагата. Женската снася 2 - 4 масленокафяви яйца със сиви и чернокафяви петна, които мъти заедно с мъжкия 22 - 24 дни. Родителите хранят малките с полусмляна храна, която повръщат. След около 10 дни малките започват да се движат из растителността около гнездото. Започнат ли да летят, младите чайки водят скитнически живот.
Чайката смехулка е всеядна птица. Тя се храни с водни и сухоземни насекоми, червеи, охлюви и миди. През лятото - по време на хранене на малките, тя унищожава голямо количество мишки, полевки, лалугери и други гризачи. Установено е, че през гнездовият период една двойка унищожава до 630 гризача.

Сребиста чайка (гларус)
(Larus argentatus)
Сребристата чйака има светло оперение. Гърбът и крилата са сиви, като най-дългите махови пера са черни с бели петна по върховете. Останалите части на тялото са бели. Няма полов диморфизъм. Младите екземпляри имат кафяво оперение с петна.
Сребристата чайка е постоянна и скитаща птица. Обитава Черноморското крайбрежие. Рядко се среща и край водни басейни във вътрешните части на страната.
Рамножителният период започва през март. Гнезди по покриви на сгради, по скали и рядко по пясъка далеч от селищата. Гнездото си прави от клони и трева. Женската снася 2 - 4 сивосинкави яйца с тъмносиви и тъмнокафяви петна, които мъти заедно с мъжкия около 3 седмици. Родителите хранят малките с риба, като повръщат полусмляната хрна в човката на малкото или на земята и то я поглъща оттам. Малките са много лакоми. Те нарастват бързо и след 40 - 45 дни правят първите опити да летят. През есента цялото семейство напуска гнездото и скита по крайбрежието, а понякога и десетки километри навътре в страната. През зимата се завръщат отново в крайбрежните селища.
Сребристата чайка е всеядна птица. Основната й храна са рибите, които лови по повърхността на водата. Когато открият пасажи от риба, чайките се събират на ята от няколко десетки екземпляра. Понякога разнообразява храната си с мишевидни гризачи - лалугери, мишки, полевки, водни плъхове и други. Често се храни и с умрели риби, ракообразни и раститлени отпадъци, изхвърлени от морето.

Нощна чапла
(Nycticorax nycticorax)
Оперението на нощната чапла е трицветно. Челото, бузите, долната страна на врата и гърдите са бели. Горната страна на главата, гърбът и плещите са черни с метален блясък. Останалите части на тялото са сиви или сивкавоохрени. През рамножителният период от тила излизат две дълги лентовидни пера. Няма полов диморфизъм. Горната страна на тялото на младите екземпляри е тъмнокафява с ръждиви надлъжни черти, а отдолу са белезникави с кафяви ивици по гърдите.
Нощната чапла е прелетна птица. Долита през март и отлита през септември - октомври. Зимува в Северна Африка. Обитава речни разливи, блата и езера, обрасли с водна растителност и с дървета край тях. По време на прелет се среща из цялата страна, а през размножителният период - главно край р. Дунав, Черноморското крайбрежие и някои големи блата.
Гнезди на колонии, понякога заедно с други видове чапли. Гнездото си прави по клоните на дърветата, в тръстиката и в шавара. Често заема и гнезда на други птици. През април женската снася 3 - 5 светлосини яйца, които мъжкият и женската мътят 20 - 25 дни. Яйцата не се излюпват едновременно затова в гнездото могат да се намерят малки с най-различна възраст и големина. На 10-дневна възраст младите чапли се изправят на краката си. Няколко дни по-късно те често напускат гнездото си, като се катерят по клоните или се движат между растителността, но едва след 40 дни започват да летят. До началото на есента се движат на ято.
Нощната чапла се храни с жаби, водни охлюви, насекоми, пиявици и риба. Тя лови плячката си и храни малките си през ноща, затова носи името нощна.

Сива чапла
(Ardea cinerea)
По размери сивата чапла прилича на щъркел. Главата й е бяла, отстрани с черна ивица, която назад образува черна качулка. Шията и коремъ са светлосиви. От предената страна на шията има черни петна, които образуват надлъжна пунктирана линия. Гърбът, крилата и опашката са пепелявосиви. Няма полов диморфизъм. Главата и шията на младите екземпляри са сиви. Горната страна на тялото им е тъмносива с кафяв оттенък, а долната е бяла с матовочервени надлъжни резки.
Сивата чапла е прелетна птица. Долита през март и отлита през септември - октомври. Зимува в Северна Африка. Отделни екемпляри остават да зимуват у нас. Обитава разливи на реки, блата, езера, язовири и други водни площи.
Гнезди по еденично или на колонии край водоеми, богати на риба. Гнездото си строи високо по дърветата и рядко по земята. То е голямо, конусовидно. Изградено е от тънки клони, тръстика и шавар. Отвътре е застлано с тънки клончета, корени, сламки и пера. През април женската снася 4 - 7 бледосини яйца, които женската и мъжкият мътят 26 - 27 дни.Мътенето започва веднага след снасянето на първото яйце, затова малките от гнездо са на различна възраст. Малките напускат гнездото на 6 - 7-седмична възраст. Известно време след това цялото семейство се движи заедно и едва в началото на есента семейството се разпада.
Сивата чапла се храни с животинска храна: риби, гущери, мишки и насекоми.

Червена чапла
(Ardea purpurea)
Червената чапла е по-дребна от сивата чапла. Горната страна на главата и качулката са черни. От двете страни на главата от човката към тила минава по една черна ивица. Шията е ръждива по-светла от предната част. Отстрани на шията има черни ивици. Предната част на гърба е тъмносива, а задната - пепелявосива. Крилата и опсшката са тъмносиви. Гърдите и коремът са кестенявокафяви. Няма полов диморфизъм. Главата на лмадите екземпляри е тъмнокафява без качулка. Тъмните ивици по шията липсват. Горната страна на тялото е тъмнокафява с охрен оттенък, а долната - ръждивоохрена.
Червената чапла е прелетна птица. Долита през март и отлита през септември - октомври. Зимува в Северна Африка. Отделни екземпляри зимуват у нас. Обитава открити пространства с водоеми, обрасли с гъста водна растителност и с дървета и храсти по крайбрежието.
Гнезди по еденично или на малки колонии.Гнездото си прави на земята сред тръстиката, между крайбрежните храсти и върбалаци и рядко по дърветата. То е изградено от клони, тръстика, папур и е застлано с листа, коренчета и пера. Женската снася 3 - 7 синьозелени яйца. Мътенето продължава 24 - 28 дни. Мътят женската и мъжкият. Малките напускат гнездото след 45 дни, но ставт напълно самостоятелни на 2-месечна възраст. До началото на есента цялото семейство се движи заедно.
Червената чапла се храни с жаби, попови лъжички, водни и сухоземни насекоми и техните ларви, риба и друга животинска храна.

Червеногръдка (червеношийка)
(Erithacus rubecula)
Червеногръдката е голямо колкото врабче. Горната страна на тялото, крилата и опашката са маслинено зеленикавокафяви. Челото, бузите, гърлото и гърдите са ръждивочервени, а коремът - белезникав. Няма полов диморфизъм. Горната страна на тялото при младите екземпляри е кафява с капковидни петна. Гушата и гърдите им са охреноръждиви с вълнообразни тъмни ивици.
Червеногръдката е постоянна птица. Среща се в равнините, но е по-многобройна в планините. Обитава окрайнини на влажни иглолистни, смесени и широколистни гори, богати на подлес от къпини, малини, глог и шипка. През есента и зимата слиза в равнините и посещава паркове, градини и населини места.
Гнезди в основата на храсти и изгнили пънове, под камъни, под корени или в дупки по стръмни речни брегове на дерета. Гнездото е изградено от коренчета, листа и мъх. Вътре е застлано с тревички, пух и косми. Снася 5 - 7 светлокремави или розови яйца, изпъстрени с ръждиви или кафяви петна и точки. Женската мъти яйцата сама около 12 - 14 дни. При изхранването малките взимат участие и двамата родители. Малките напускат гнездото след две седмици. Няколко дни след това те се движат с възрастните птици, които продължават да ги хранят. Отглежда две поколения годишно.
Червеногръдката си търси храната по земята. Храни се главно с насекоми и техните ларви, охлюви, червеи и паяци. През есента и зимата събира плодове и семена.

Домашна червеноопашка
(Phoenicurus ochruros)
Домашната червеноопашка е голяма колкото врабче. Главата, шията, гушата и гърдите на мъжкият са черни. Коремът става постепенно по-светъл, а в задната си част е бял. Гърбът е сивопепеляв. Двете средни опашни пера са кафяви, а останалите и надопашната част - ръждиви. По крилата има по едно бяло петно. Горната страна на тялото на женската е тъмнокафява, а отдолу по-светла. Младите екземпляри имат също тъмнокафява окраска, но са изпъстрени с вълнообразни линии. Крилата й са без бели петна.
Домашната червеноопашка е прелетна птица. Долите през март - април и отлита през септември - октомври. Зимува в Средиземноморието. Среща се предимно в планините, най-често над горната граница на иглолистната гора. Обитава алпийски терени, проломи, дефилета, каменисти и карстови райони и други открити места.
Гнездовият период започва през април. Гнезди в дупки под камъни, във входове на пещери, в зидове и под покриви на постройки. Гнездото си прави от трева и коренчета и го застила с косми и перца. Снася 4 - 6 бели яйца. Женската мъти яйцата в продължение на 12 - 14 дни. Малките остават в гнездото около две седмици. При изхранването им вземат участие и двамата родители. Отглежда едно-две поколения годишно.
Домашната червенбоопашка се храни с нежни насекоми, бедни на хитин, и техните ларви, паячета, мокрици и по-рядко с дребни семена на треви.

Червенушка
(Pyrrhula pyrrhula)
По размери червенушката прилича на домашно врабче. Горната страна на главата при мъжките е черна. Крилата и опашката също така са черни с метален блясък. На крилата има едно голямо бяло петно. Гърбът е сив, а надопашката - бяла. Бузите, гушите, гърдите и коремът са яркочервени. Гърбът на женската е кафеникав, а долната страна на тялото има сивокафяв оттенък. Младите екемпляри приличат на женската, горната страна на глават им е тъмнокафява.
Червенушката е постоянна птица. Обитава планинските иглолистни и смесени гори, но през зимата по време на скитанията слиза в равнините и посещава широколистни гори, паркове, градини и дворове на населени места. У нас зимуват екземпляри от други европейски страни, затова през зимата се среща по-често.
Размножителният период започва през април. Гнездото си прави ниско по дърветата. То е изградено от клончета, а вътре е застлано с малки коренчета и перца. Женската снася 4 - 6 сивозелени яйца, изпъстрени с червенокафяви петна, които мъти 13 - 15 дни. Двете птици хранят малките с насекоми. Малките напускат гнездото след две седмици, но още няколко дни след това възрастните птици продължават да ги хранят. Отглежда едно поколение годишно.
Червенушката търси храната си по дърветата и на земята. Храни се с дребни семена на дървета, храсти и треви, листни пъпки, горски плодове, насекоми и техните ларви.


(Coccothraustes coccothraustes)
По рамзери черешарката прилича на скорец. Има характерна масивна човка - сивосинкава през размножителният период и охристокафява през останалото време. Главата на мъжкия е светлокаяфва с пепелява ивица през врата. Гърбът, плешките и надкрилията са шоколадовокафяви. Маховите пера на крилата са черносиви с метален блясък и с бледозеленикава коса ивица. Опашните пера са чернокафяви с бели върхове. На гърлото има голямо черно петно. Гърдите са светлочервени, а коремът - белезникав. Главата на женската е по-светла и перата на опашката са без метален блясък. Младите екземпляри имат по-светло оперение без черно петно на гърлото.
У нас черешарката се среща през цялата година. Броят й нараства през зимата, когато идват да зимуват екземпляри от по-северните страни. Обитава широколистни и смесени гори, стари паркове и градини. По рядко се среща в иглолистни гори.
Прави гнездото си ниско по дърветата. То е построено небрежно от малки клонки. Застила го с дръжки от различни плодове, косми и нежни перца. Женската снася 4 - 6 светлозеленикави яйца с виолетовосиви петна и шарки, които мъти 14 дни. Прз това време мъжкият я храни, но рядко я сменя. Малките остават в гнездото около две седмици. Родителите ги хранят с насекоми и гасеници. Годишно отглежда по две поколения.
Черешарката се храни главно с плодове на овощни дървета - череши, сливи, вишни и други, на които разчупва костилката и изяжда семената. За храна използва още плодове на ясен, липа, дъб, бук, а през лятото насекоми и техните ларви.

Чинка (шпинт)
(Fringilla coelebes)
По размери чинката прилича на врабче. Главата на мъжкия е трицветна: челото е черно, темето и тилът - сивопепеляви, а бузите - меднокафяви. Гърбът е кафяв, а кръстът - зеленикав. Долната страна на тялото е кафеникава с по-светъл корем. По крилата има две бели ивици. Крайните опашни пера са чисто бели. Женската има по-светло оперение. Горната страна на тялото, главата и гърбът са сивокафяви с маслиненозелен оттенък. Младите имат по-рехаво и светло оперение.
Чинката е една от най-широко разпространените постоянни наши птици. Среща се както в равнините, така и в планините до горната граница на иглолистните гори. Обитава широколистни, смесени и иглолистни гори, паркове, градини и населени места. Често образува смесени ята с други пойни птици.
Гнездовият период започва през март. Гнездото си прави високо по дърветата в основата на клоните, непосредствено до ствола. Изгражда го от малки коренчета, клончета и мъх. Отвътре го застила с перца, косми и растителен пух, а отвън е замаскирано с лишеи. Гнездото се строи само от женската. Мъжкият помага при доставянето на строителен материал. Женската снася 4 - 7 бледосини яйца, изпъстрени с ръждивокафяви петна и шарки, които мъти 12 13 дни. Малките остават в гнезодото около две седмици. За изхранането им се грижат и женската, и мъжкият. Те продължават да ги хранят и няколко дни след напускането на гнездото. Отглежда две - три поколения годишно.
Чинката се храни с насекоми и техните ларви, дребни семена на дървета и треви и с листни пъпки.

Балканска (ушата) чучулига
(Eromophila alpestris)
Балканската чучулига е голяма колкото домашно врабче. През лятото челото, веждите и гърлото на мъжкия са жълти, а на темето й има черно петно с две удължени кичурчета пера. Бузите имат черно петно, което се свързва с широка черна огърлица по гушата. Горната страна на тялото е сива, а долната - белезникава. През зимата горната страна на главата е сивожълта с неясни черни петна. Удължените перца по главата липсват, а огърлицата по гушата е неясна, образувана от отделни петна. Оперението на женската е в по-бледи тонове. Младите екземпляри от горната страна на тялото са черни със светли петънца, а отдолу белезникави с неясни петна по гърдите и слабините.
Балканската чучулига обитава високите планински плата и пасища, алпийски ливади и скални терени над горната граница на иглолистните гори. През зимата образува ята и често скита ниско в равнините.
Размножителният период започва в края на април и началото на май. По това време мъжкият пее по цял ден. Гнездото си прави на земята под хвойнов храст, в тревна туфа или в тревата до някой камък. То е голямо, изградено от суха трева и малки коренчета, а вътре е застлано с дебел слой растителен пух и косми. Женската снася 3 - 5 сивозеленикави яйца, изпъстрени с кафяви шарки и петънца. За малките се грижат женската и мъжкият. Отглежда по две поколения годишно.
Балканската чучулига се храни с разнообразна храна - през лятото насекоми и техните ларви, гъсеници, охлювчета и червеи, а през останалите сезони събира и различни семена на треви.

Полска чучулига
(Alauda arvensis)
Полската чучулига е по-дребна от скорец. Гръбната страна на тялото е охренокафява с по-тъмни ивици, а долната - белезникава. Гърдите са с кремав оттенък и имат многобройни надлъжни резки. Крайните опашни пера са почти напълно бели. Няма полов диморфизъм. Младите екемпляри имат по-светло и рехаво оперение, силно изпъстрено, но петната не са добре оформени. По гушата имат капковидни петна.
Полската чучулига е скитаща, отчасти прелетна и постоянна птица. Зимува в Средиземноморието и у нас. Среща се по-често в равнините и предпланинските райони. Обитава обработваеми площи, горски поляни и плата, обрасли с трева. През есента образува големи ята и скита по полетата.
Гнездовият период започва през март. Тогава мелодичните й песни могат да се чуят сутрин н вечер, а понякога и при светли лунни нощи. Когато пее чучулигата се изидга високо във въздуха, трепти бързо с крила, а след това плавно се спуска и каца на някое малко възвишение. Гнезди в ямички на земята сред високата тревиста растителност. Гнездовата ямичка е застлана с стебла, сламки и коренчета, а най-отвътре - с косми и дребни перца. Снася 3 - 6 ръждивосиви яйца, прошарени с по-тъмни петна и точки. Женската мъти яйцата около две седмици. За изхранването на малките се грижат и женската, и мъжкият. След десетина дни малките напускат гнездото. Те все още не могат да летят добре, но бягат бързо и се крият във високата трева. Едва след двадесет дни започват да летят. Отглежда по две поколяния годишно.
Полската чучулига се храни с разнообразна храна - вредни насекоми и техните ларви, семена на плевели и културни растения, които събира по земята.