» Чайка смехулка и сребриста чайка(Урок)

[Mozo]

Чайка смехулка
(Larus ridibundus)
През размножителният период главата и гърлото на чайката смехулка са шоколадовокафяви. Шията, гушата, гърдите и коремът са бели, а гърбът и плещите - сиви. Върховете на маховите пера са черни. През зимата главата е белезникава с кафяво петно на бузите. Няма полов диморфизъм. Младите екземпляри имат черна ивица по върха на опашните пера.
Чайката смехулка е прелетна птица. Долита през февруари и март и отлита през септември - ноември. Зимува в Средиземноморието. Една малка част остава са зимува у нас. Обитава блатата край р. Дунав, Черноморското крайбрежие и рядко вътрешните водоеми.
Гнезодивят период започва през април. Образува големи гнездови колонии. Гнездото си прави на земята сред блатната растителност или в тинята по крайбрежието. За строителен материал използва листа и стебла на блатни треви. Когато чайката строи гнездото близо до водата, тя го прави много високо, конусовидно и така предпазва яйцата си от влагата. Женската снася 2 - 4 масленокафяви яйца със сиви и чернокафяви петна, които мъти заедно с мъжкия 22 - 24 дни. Родителите хранят малките с полусмляна храна, която повръщат. След около 10 дни малките започват да се движат из растителността около гнездото. Започнат ли да летят, младите чайки водят скитнически живот.
Чайката смехулка е всеядна птица. Тя се храни с водни и сухоземни насекоми, червеи, охлюви и миди. През лятото - по време на хранене на малките, тя унищожава голямо количество мишки, полевки, лалугери и други гризачи. Установено е, че през гнездовият период една двойка унищожава до 630 гризача.




Сребиста чайка (гларус)
(Larus argentatus)
Сребристата чйака има светло оперение. Гърбът и крилата са сиви, като най-дългите махови пера са черни с бели петна по върховете. Останалите части на тялото са бели. Няма полов диморфизъм. Младите екземпляри имат кафяво оперение с петна.
Сребристата чайка е постоянна и скитаща птица. Обитава Черноморското крайбрежие. Рядко се среща и край водни басейни във вътрешните части на страната.
Рамножителният период започва през март. Гнезди по покриви на сгради, по скали и рядко по пясъка далеч от селищата. Гнездото си прави от клони и трева. Женската снася 2 - 4 сивосинкави яйца с тъмносиви и тъмнокафяви петна, които мъти заедно с мъжкия около 3 седмици. Родителите хранят малките с риба, като повръщат полусмляната хрна в човката на малкото или на земята и то я поглъща оттам. Малките са много лакоми. Те нарастват бързо и след 40 - 45 дни правят първите опити да летят. През есента цялото семейство напуска гнездото и скита по крайбрежието, а понякога и десетки километри навътре в страната. През зимата се завръщат отново в крайбрежните селища.
Сребристата чайка е всеядна птица. Основната й храна са рибите, които лови по повърхността на водата. Когато открият пасажи от риба, чайките се събират на ята от няколко десетки екземпляра. Понякога разнообразява храната си с мишевидни гризачи - лалугери, мишки, полевки, водни плъхове и други. Често се храни и с умрели риби, ракообразни и раститлени отпадъци, изхвърлени от морето.