» Хризантемите(Доклад)

[Mozo]

Xrizantemi
Днес хризантеми се отглеждат от много цветопроизводители, като сортовият състав се обогати чрез внос на най-новите и търсени сортове за отрязан цвят, за саксийно отглеждане и за засаждане в паркова обстановка.
Хризантемите
В древни времена в Китай управлявал жесток император. Той научил, че на един от близките острови има едно растение хризантема, от чийто сок може да се приготви жизнен елексир. Но да откъсне цветето може само човек с чисто сърце и добри намерения. Императорът и неговите придворни били хора грешни и по съвета на придворния лекар да донесат цветето на острова изпратили 300 млади юноши и девойки, които не се върнали при жестокия император. Очаровани от природата на острова, те основали нова държава - Япония.

Тази легенда за произхода на Япония обяснява любовта на японците към хризантемата. Нейната елегантност и благоухание са я превърнали в символ на императорската власт. Златножълтата хризантема с 16 листенца е изобразена в държавния герб, на националния флаг, на монетите и на висшия японски орден, който се и нарича орден на Хризантемата. Самото название на цветето "кику" (слънце) говори за почитта към него. Цветето е символ на небесното светило, даващо живот на всичко на земята. Като символ на властта хризантемата започнала да се използва отдавна, най-вероятно още през ХІІ столетие, доказателство за което служи първото нейно изображение върху острието на сабята на управляващия по това време микадо.
С хризантемата в Япония е свързан и един от най-любимите национални празници - празникът на хризантемата - девети септември. На този ден в храма Сенсо, Асакуза, се провежда тържествена церемония в нейна чест. Хората подаряват хризантеми на Буда и тръгвайки си вземат със себе си за дома осветени стръкчета от нея. Смята се, че тя прогонва злите духове, болестите и нещастията. Провеждан от края на периода Едо (ХVІІ век), днес празникът е прераснал във Фестивал, който честват в цялата страна. В деня на хризантемата се правят кукли в човешки ръст от свеж цвят, с богата гама разцветки и форми.

Не по-малко любима е хризантемата и в Китай, където изобщо любовта към цветята, особено при жените е необикновено много разпространена. Китайката смята костюма си непълен, ако не украси своите черни като смола блестящи коси с цвете. Единствено на жените вдовици, по-млади от 40 години, не се разрешава да носят цвете.
Китайците наричат с името на хризантемата деветия месец на годината, а деветия ден от този месец е празничен. Съществуват народни поверия, че откъснатата в този ден хризантема има магическа сила. Любувайки се на хризантемите, китайци и японци не забравят и да ги употребяват в кухнята си. От листенцата на хризантемата правят салата. Главното в хризантемата обаче не са нейните кулинарни, а естетически достойнства. Последните цветя на годината - хризантемите се появяват с първите застудявания и затова те са по есенно студени и привлекателни.
В Китай хризантемата е символ на мъдрост и дълголетие, в Япония - на щастие, успех, късмет; във Виетнам - на душевна чистота и бистър разум.
В Европа хризантемата била донесена за първи път още през ХVІІ век - през 1676 г. в Англия от холандеца Рееде, но тогава тя останала там и все още малцина я познавали. Прието е да се смята, че реално хризантемата е донесена през 1789 г., когато капитан Пиер Бланшар я донесъл в Марсел.
През 1829 година градинарят от Тулуза Берние започнал да отглежда хризантеми чрез семена. Получил няколко нови, красиво обагрени разновидности. Едва след половин столетие обаче, когато вече се отглеждали над 300 разновидности, хризантемата станала едно от любимите зимни цветя в Европа. Първи й обърнали внимание англичаните, за което говори празникът в Кристалния дворец в Лондон по случай рождения ден на Шилер през 1859 г., когато бюста на великия писател бил отрупан с хиляди хризантеми с най-разнообразна форма и багра.
В Европа хризантемите се възприемат и като символ на безмълвна дълбока печал. Французите, почитайки мъртвите, поставят на гроба и около него венци и просто стръкове, понякога и цъфтящи растения в саксия.
В Италия също смятат хризантемата за цвете на мъртвите, на скръбта. Разказват и едно тъжно предание.

"Живяла някога, преди много години в едно малко италианско градче бедна жена. Мъжът й пропивал всичко, а тя работела до изнемога, за да купи парче хляб. Единственото й утешение, което й давало сили да се бори, бил мъничкият Пиерино. Жената живеела само за него.
Но злата съдба я преследвала. Детето се разболяло и умряло. В отчаянието си жената не искала да живее повече. Закарали я в болница в треска и два месеца тя се намирала между живота и смъртта. Но оздравяла и постепенно времето започнало да лекува душевната й рана. Тя се върнала при мъжа си и пак се проточили горчиви, безнадеждни дни. Нямало го вече нейното момченце, жената живеела със скръбта си и мечтаела само да спести достатъчно пари, за да купи железен кръст за гроба на Пиерино. Продала обеците си и венчалната си халка, но парите не стигали. Тя работела и продължавала да пести.
Всяка неделя, всеки празник отивала на гроба на детето си. По пътя събирала полски цвета, с които го украсявала. Чрез цветята тя сякаш общувала с душата на скъпото си дете. Но настъпили студовете. Полските цветя замръзнали, а да купи цветя от магазина, нямала средства. Помолила да й продадат, а тя да им плаща редовно по малко, но продавачите не искали. Оръщала се с молби и към богатите, но те не й обърнали внимание. И веднъж, връщайки се отчаяна от гробището, тя си спомнила, че у дома, на скрина има букет сухи цветя, завещани й от покойната й майка. Букетът бил подарен на майка й от нейния мъж в деня на сватбата им и й носел щастие през целия й живот. Умирайки, тя заръчала на дъщеря си да го пази и да не го дава на никого. За този именно букет си спомнила бедната жена и решила въпреки молбата на майка й, все пак да го отнесе на гроба на Пиерино вместо полските цветя.
Срамувайки се от богатите, които носели чудно красиви живи цветя на гробовете на своите близки, тя скрила букета с шала си, сложила го на гроба и плачейки помолила майка си да й прости, че постъпила против волята й.
Горещите й сълзи оросявали букета и попивали в земята, а жената плачела и се молела на Твореца, Изцелителя и Утешителя на всички скърбящи. Косите й закривали почти целия гроб. И изведнъж се случило чудо. Гробът се покрил с великолепни, с всички цветове живи хризантеми и от тях се носел горчивият им аромат, сякаш показвайки тяхната печал. Кой ги бе посадил тук, откъде се бяха взели... Между тях лежал букета с избелели цветове, който жената донесла... И оттогава всяка година, около издигнатия най-накрая прекрасен железен кръст, цъфтят тези удивителни цветя, а бедната майка лее сълзи, вярва и се надява..."
Неотдавна в Париж се отбеляза столетието от въвеждането на първите хризантеми в Европа с богата изложба, с награди и медали. На изложбата били показани над 1200 изключителни по своята красота хризантеми, които образували своеобразен килим, а за бордюр служели хризантеми, поставени във високи съдове. Състезавали се 80 сорта. Най-едрият цвят, който получил наградата, бил от сорта "Валис"с диаметър 41 см.

Днес страстта към цветя със странна и екзотична красота, охлаждат отношението към простото, ясното и пораждат пренебрежение към изящното и това е част от нашето време. Х р и з а н т е м и т е - тези тържествуващи, горди, многолики източни принцеси, деца на чужда земя, продължават да привличат погледи и чувства, раждат настроение и внушават спокойствие и хармония, с тях преоткриваме традиция, реалност и дух без суета и без край.