Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

» Същност на агролесовъдството като производствена система

Безплатни реферати, есета, доклади, анализи и всякакви теми свързани с биологията.
Биофизика, биохимия, молекулрна биология, морфология, цитология, хистология, ембриология, анатомия, физиология, генетика, онтология, геронтология, филогения, таксономия, палеонтология, екология, патология
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283218
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

» Същност на агролесовъдството като производствена система

Мнение от Mozo »

Лекция 10
СЪЩНОСТ НА АГРОЛЕСОВЪДСТВОТО КАТО ПРОИЗВОДСТВЕНА СИСТЕМА

В тази тема ще научите:
Какво е това агролесовъдство?
По какво се различава от конвенционалното земеделско и горско стопанство?
Какви са неговите екологични предимство?
Има ли условия за развитие в България?

Осигуряването на нарастващата човешка популация с хранителни продукти и стоки от първа необходимост в бъдеще ще става все по-трудно. Новите технологии, разработени на базата на биотехнологичните методи и генното инженерство, ще повишат продуктивността на отглежданите земеделски култури, но широката употреба на биоциди ще оказва все по-чувствителен негативен натиск върху околната среда, до силно нарастване на енергийните вложения и до висока степен на неустойчивост.
Тези факти налагат необходимостта от промени в конвенционалните методи за стопанисване на земните ресурси и разнообразяване на растениевъдните производствени системи. Съществен елемент от новите методи за използване на поземлените ресурси е агролесовъдството, т. е. включването на дървесни видове в земеделските екосистеми.
Какво е агролесовъдство?

Агролесовъдството е общо наименование за всички системи на земеползване или технологии на производство, при които съзнателно на една и съща площ се отглеждат многогодишни дървесни растения (дървета или храсти), земеделски култури и/или животни под определена форма на пространствено аранжиране или последователно разположение във времето (ICRAF).
Агролесовъдството е стопански ефективна комбинация на лесовъдство с растениевъдство и/или животновъдство, съобразена с изискванията за опазване на природната среда, като осигурява освен производствени и голям брой допълнителни ползи – екологични, социални, естетични и т. н. (AFTA). Агролесовъдството представлява форма за интензивно стопанисване на земята, която позволява да се оптимизират ползите от положителното биологично взаимодействие, създаващо се при разумно съчетаване на дървесна и/или храстова растителност със земеделски култури и/или животновъдство.

Съставни елементи?

От посочените определения става ясно, че за агролесовъдството са необходими няколко съставни елементи (компоненти):
дървесно-храстова или тревна растителност
земеделски култури и/или животни.
Някои агролесовъдски системи са съставени само от 2 компонента – дървесни видове и земеделски култури или дървесни и тревни видове, а други от три компонента – дървесни видове, земеделски растения и животни и т.н.
В агролесовъдството пръсъствието на храстовите и дървесните видове е задължително. Те имат едновременно производствена и обслужваща функция. Предоставят дървесина, строителен материал, плодове и т. н. Обслужващата им роля се изразява в запазване на почвеното плодородие, контрол върху ерозията, създаване на специфичен микроклимат, защитно действие спрямо различни неблагоприятни фактори на средата (въздушно и почвено замърсяване), очертаване на териториалната и селищната структура и т.н.
Наличието на много съставни компоненти изисква при планиране и изграждане на всяка агролесовъдска система добре да се познават биологичните особености и екологичните изисквания на дървесните, храстовите и тревните видове, на селскостопанските култури и домашните животни, както и сложния комплекс от взаимни влияния между тях.

Характеристики на агролесовъдството

Характерна за агролесовъдските системи е по-високата им степен на устойчивост спрямо неблагоприятни външни въздействия в сравнение с традиционното еднотипно земеделско или горско стопанисване.
Интересът към агролесовъдството и предоставяните от него възможности за увеличаване общата продуктивност на екосистемите и за запазване на почвеното плодородие се засилва поради:
Екологични събражения, свързани с опазването на природната среда;
Деградацията на почвата и нейното директно отражение върху потенциалната продуктивност на екосистемите;
Намаляващото количество и увеличаващата се цена на фосилните горива;
Нарастването на човешката популация и свързаните с това изисквания за повишаване общата продуктивност на биоценозите.
При включването на горско-дървесни видове в земеделските екосистеми трябва да се имат предвид и основните дългосрочни тенденции и промени в световния пазар на дървесина:
Намаляващите запаси от дървесина в естествените гори на целия свят вследствие на масовото им изсичане или влошеното им състояние.
Понижаващите се цени на земеделската продукция и повишената конкурентоспособност на дървесината вследствие глобалния стремеж към намаляване на емисиите от парниковите газове, резултат от превръщането на горите в обработваеми земи и от повишената употреба на фосилни горива.
Тези световни тенденции очертават значителните екологични и икономически предимства от отглеждането на дървесни видове в земеделските ферми.

Ползи

Натрупаният практически опит показва, че прилагано съобразно особеностите на съответния район, агролесовъдството е в състояние да осигури следните ползи:
Подобрява физичните качества на почвата и нейното плодородие; осигурява стабилна защита на връхния коренообитаем почвен слой от деградация и от ветрова или от водна ерозия;
Създава по-благоприятни условия за развитие на земеделските култури и домашните животни и повишава тяхната обща продуктивност, вследствие запазване на почвеното плодородие и създаване на по-добър микроклимат;
Повишава ефективността при използването на водата от растенията и животните; съдейства за подобряване качеството на предназначената за питейни и битови цели или за земеделски нужди вода;
Създава допълнителни възможности за редуциране количеството на въглеродния диоксид;
Повишава биоразнообразието на местния ландшафт като създава условия за развитие и запазване на подземните и надземните представители на дивите растителни и животински видове;
Редуцира влаганата в растениевъдното производство енергия - пряка (физична, биологична) и овеществена (минерални торове, химични средства за растителна защита, растежни регулатори и други);
Увеличава разнообразието на местната икономика и намалява стопанския риск от самостоятелното земеделско или горско производство в условия на остра конкуренция.
Съвременното агролесовъдството има четири главни особености, които го разграничават от традиционните екстензивни форми на земеделско и горско ползване на земята:
целенасоченост (комбинациите от дървесни видове, земеделски култури и/или животни са съзнателно планирани и управлявани),
интензивност (земята се стопанисва по интензивен начин с прилагане на различни агротехнически мероприятия)
взаимодействие (активно се използват положителните биологични и физични взаимодействия между съставните компоненти
цялостност (компонентите на агролесовъдските системи структурно и функционално се комбинират в една обособена и цялостно стопанисвана производствена единица).

Възможности

Възможностите за отглеждане на горско-дървесни видове в земеделските райони са неограничени, но те могат да бъдат условно сведени до четири основни начина:
Разпръснато в полето - отделни дървета, засадени на сравнително голямо разстояние едно от друго, без определена схема;
Пояси - линейни насаждения, съставени от един или повече успоредни реда, които могат да бъдат прави (покрай границите на фермата) или с неправилна форма (покрай реки, потоци и т.н.);
Малки групи - насаждения с различна форма и предназначение, създадени под формата на триъгълници в ъглите или на кръгове в централните части на пасищата за осигуряване места за почивка и заслон на отглежданите животни или на малки парцели с произволна форма близо до жилищни сгради като източник на гориво;
Плантации - едроплощни насаждения (на площ по-голяма от 20 ha), при които основната цел е производството на дървесина.
В момента в България има много добри възможности за развитие на агролесовъдството поради следните съображения:
Извършващата се социално-икономическа реформа и наличието на много собственици на земя, прилежаща както към земеделския, така и към горския фонд.
Наличието на 2,5 млн. декара пустеещи земи в рамките на земеделския фонд, особено в предпланинските и планинските райони.
Вероятност в процеса на присъединяване към Европейския съюз от земеделско производство да отпаднат всички нископродуктивни земи, за да може нашата продукция да стане кокурентноспособна на Европейския пазар.
Необходимост от увеличаване на лесистостта, която в много райони на страната е под критичния екологичен минимум.
Необходимост от възстановяване и реконструкция на мрежата от полезащитни пояси в отделни райони на страната.
Наличие на големи площи от неустойчиви и нископродуктивни гори, подлежащи на реконструкция;
Осъществяване на специалната програма за залесяване в рамките на “Националния план за действие по изменение на климата”;
Намаляващият демографски потенциал на страната и т.н.
Агролесовъдските системи се характеризират с голямо многообразие и поради това са класифициранани на няколко основни типа на базата на различни показатели - вида на компонентите, начина на подреждане (пространствена конфигурация), времето на отглеждане (времева структура), според функциите им (производствена или защитна), в зависимост от стопанската им насоченост и на основата на географски принцип.

АЛЕЙНА АГРОЛЕСОВЪДСКА СИСТЕМА

В тази тема ще научите:
Кои са структурните елементи на алейната агролесовъдска система?
Какви са принципите при техния подбор?
Какви са нейните предимства?


Алейната агролесовъдска система най-ярко отразява същността на агролесовъдството като начин за съвместно отглеждане на дървесни и земеделски видове. Тя е добре проучена и се прилага нашироко в растениевъдното производство, особено в млади дървесни култури и в райони с по-влажен климат.
Алейната система е двукомпонентна и включва отглеждане на дървета и/или храсти в редове (единични или повече на брой) при големи междуредови пространства, осигуряващи достатъчно широки по площ алеи за отглеждане на земеделски култури (Garrett & Buck, 1997).
При създаването на алейната агролесовъдска система трябва да се отчитат няколко основни съображения. На първо място, каква е преследваната крайна цел - постепенно превръщане на биосистемата в гора или запазването й за целите на земеделското производство. Не по-малко важни фактори са начините за поддържане на системата във времето и пространството; наличното оборудване в стопанството или фермата за извършване на агротехнически мероприятия, което влияе върху аранжирането (конфигурацията) на тази система; възможността за нарастване на популациите на дивите животни, а оттам и тяхната вредоносност за отглежданите земеделски растителни видове; светлинните условия и изискванията на съпътстващия земеделски вид; химичното взаимодействие (алелопатия, фитонциден ефект) между дървесните видове и земеделската подкултура и т.н.

Дървесен компонент на алейната агролесовъдска система
При създаването на алейни форми на агролесовъдство с особено внимание трябва да се подбира дървесният компонент, тъй като неговото влияние върху успешното функциониране на тази система е от определящо значение. Обикновено се избират дървесни видове, които са подходящи и адаптирани към конкретното месторастене, задоволяват изискванията на собствениците и имат осигурен и близък пазар.
Основните изисквания към дървесните видове в алейната агролесовъдска система са следните:
Да са добре адаптирани към почвените и климатичните условия на съответното месторастене;
Да са устойчиви на болести и вредители, както и на повреди от абиотични фактори (вятър, лед, сняг);
Да се поддават на бързо, лесно и евтино размножаване;
Да имат тясна и компактна корона, с малко клони, за да се осигури поносима сянка за съпътстващата земеделска подкултура, тъй като повечето от зърнените и фуражните култури имат ниска толерантност по отношение на сянка;
Да не образуват повърхностна коренова система, за да се намали конкуренцията им със земеделските култури, отглеждани в алеите;
Да имат листна маса, която не вкислява почвата, тъй като повечето от земеделските видове изискват неутрална реакция на почвения разтвор;
Да не продуцират инхибитори на растежа, най-често алелопатични вещества, които забавят или правят невъзможно развитието на земеделските култури (напр. орехът има висока алелопатична отделителна способност както от корените и вегетативната маса, така и от плодовете);
Да имат вегетационен период, който е съвместим с растежния период на земеделските култури и не задържа тяхното развитие;
Да са толерантни към химичните вещества, замърсяващи почвата и въздуха, към торове и хербициди;
Да дават продукти с висока стойност, както и да предоставят разнообразни суровини, например многофункционална дървесина и плодове, които да имат подсигурен местен пазар;
Да имат къса ротация и да бъдат относително бързорастящи, въпреки че умерения растеж на дървесните видове, даващи висококачествена дървесина, също може да бъде приемлив;
За намаляване на опасността от вредители и за ограничаване на тяхното разпространение е желателно да се използва повече от един дървесен вид.
Като успешни примери за дървесни видове, отглеждани в алейната система се посочват тополите и върбите, поради бързия им растеж в млада възраст, елша или бреза - върху влажни, а акация - върху сухи месторастения.
Данните относно включването на орех, обикновен кестен, ясен, дъб, бор, пеканов орех са твърде противоречиви, като често са наблюдавани негативни явления породени от отделянето на големи количества фитонцидни вещества, алелохимикали, висока чувствителност към вредители или взискателност към отделни елементи на външната среда.
Освен от видовия състав, успешното функциониране на алейната агролесовъдска система зависи и от схемата на засаждане на дървесния вид. При нейното определяне трябва да се отчитат следните особености: растежната характеристика на дървесните видове; възможността за отглеждането им в единични или в повече редове; използването на един вид или на комбинация от различни дървесни видове; светлинните изисквания на съпътстващата земеделска култура и т.н.
Разположението на оформените редове се определя в значителна степен и от теренните условия. При наклонени терени редовете трябва да бъдат разположени по хоризонталите, с което се засилва противоерозионното им значение, а при равнини условия в посока север-юг, за да се намали взаимното засенчване.
Производственото направление също оказва влияние върху конфигурацията на засаждане. Например, орехът, отглеждан за производство на плодове, трябва да се остави да формира мощна корона, поради което се засажда в единични редове и при сравнително големи разстояния между дърветата в реда. За да формира обаче качествена едроразмерна дървесина, той се нуждае от интензивни отгледни грижи (преди всичко кастрене). В този случай е по-добре, ако се засажда в централната част на тройни редове, като съседните два реда са съставени от не толкова взискателни към светлината видове (напр. леска).
Най-често в практиката се прилагат единични или двойни редове от дървесни видове. За получаване на по-висококачествена дървесина се препоръчват и тройни редове, при които главният широколистен дървесен вид се разполага в центъра между два реда от съпътстващи го дървета (често иглолистни), за да може да формира право и добре самоокастрено стъбло. За по-добра защита от вятър и за решаване на други екологични задачи могат да се използват храсти или други растения. Дърветата могат да се засаждат и при по-голяма гъстота, позволяваща получаването на допълнителен добив от дървесина при прореждането им. Това дава възможност да се подберат и оставят най-добрите стъбла, от които по-късно се добва едроразмерна дървесина с високо качество.
Важно е да се познават и особеностите на растежа при младите фиданки на всеки дървесен вид, особено когато в един ред участват два или повече вида. При неправилно разположение някои видове могат да се окажат доминиращи и да повлияят негативно върху другите участници в смесения ред.
Ширината на оформените алеи също трябва внимателно да бъде преценена, тъй като тя е определяща за този тип агролесовъдска система. Ако дърветата се отглеждат за дървесина, е необходимо по-малко разстояние в сравнение с отглеждането им за плодове. Когато се цели и допълнително екологично въздействие спрямо почвената ерозия, разстоянието между редовете също трябва да бъде по-малко, за да се подсигури непрекъснат защитен ефект.
Отглеждането на светлолюбиви земеделски култури в алеите за продължителен период от време обаче налага необходимостта от по-големи разстояния между дърветата.
Ширината на алеите най-често се съобразява и с пространството, необходимо за маневриране на машините, използвани при засаждането, поддържането и прибирането на съпътстващата земеделска подкултура.

Земеделски компонент на алейната агролесовъдска система
Вторият основен елемент на алейната агролесовъдска система са земеделските култури - едногодишни, двугодишни и в по-редки случаи многогодишни видове, но със сравнително кратък период на развитие. Основното изискване към земеделските видове е да притежават ниска енергоемкост (да се отглеждат при по-ниско ниво на култивиране) и висока степен на адаптивност към нерегулируемите фактори на средата (температура, влажност, интензивност на слънчевата светлина и т.н.). Съвременните сортове от интензивен тип не са подходящи за тази цел поради високата им взискателност към условията на отглеждане, т.е. необходимост от интензивно използване на индустриалните фактори за производство - торене, напояване, растителна защита и т.н. За целите на агролесовъдството по-подходящи са старите, местни сортове от традиционното земеделие, които притежават висока буферираност и адаптивна способност към условията на съответното месторастене.
В алейната агролесовъдска система най-често се отглеждат четири основни групи земеделски култури:
Продоволствени - окопни култури (зеленчукови видове, картофи, грах, фасул, соя, царевица), житни култури със слята повърхност (пшеница, овес, ръж, тритикале, ечемик) и сравнително по-рядко овощни и горскоплодни растения (вишня, слива, леска, малина, къпина, френско и немско грозде, облепиха, арония и т.н.).
Фуражни - житни (различни видове райграс, метлица, власатка, ежова главица, тимотейка, овсига, житняк и други) или бобови (люцерна, детелина, фий, еспарзета, звездан) треви, както и фуражни смески с различно съотношение между компонентите.
Специални - лечебни растения (билки), коледни елхи или други декоративни дървесни и храстови видове, предназначени за озеленяване, овощни и дървесни фиданки и т.н.
Култури за производство на биомаса - дървесни (тополи, върби, бреза, явори) или тревни видове (захарна и техническа метла, сорго, рапица, захарна тръстика).

Какви са принципите при техния подбор?
Поради съществуващото биологично взаимодействие (трансбиотично и трансабиотично) между дървесните видове и земеделските култури трябва да се предпочитат нискоконкурентни видове, които взаимно подпомагат своето развитие.
При недобор подбор, между дървесния и земеделския компонент на алейната агролесовъдска система може да се прояви силна надкоронна или коренова конкуренция по отношение на растежните фактори, което влошава производствените резултати. Безусловно най-силна е надкоронната конкуренция по-отношение на фактора светлина, поради което трябва да се подбират земеделски култури, проявяващи толерантност спрямо ниско ниво на слънчевата радиация.
За ограничаване на конкуренцията за светлина в крайните редове на пояса се засаждат по-ниски дървесни видове или храсти, които имат по-малка сянка, съответно по-меко въздействие върху съпътстващата земеделска култура.
Друга възможност за намаляване на конкуренцията за светлина е съвместимостта на растежните периоди на отглежданите растителни видове. Добър резултат се получава при комбиниране на листопадни дървесни видове със зимуващи земеделски култури, например зимуващи бобови (грах и бакла), зимуващи кръстоцветни (рапица, репица, репко), зимуващи житни видове (пшеница, ечемик, тритикале, ръж, овес). Това позволява осигуряването им с достатъчно слънчева светлина през значителна част от техния вегетационен период, когато дървесните видове се намират все още в състояние на покой или са в началните етапи от развитието си. Зимуващите земеделски култури са особено подходящи за по-тесни алеи и при по-големи дървета.
Конкуренцията за светлина може да бъде редуцирана чрез редица културални практики, и преди всичко, чрез своевременно кастрене на дървесните видове. Освен това кастренето във фазата на активен растеж и съзряване на земеделските култури осигурява органична маса или мулч за подобряване състоянието на почвата и достатъчно хранителни вещества за отглежданите култури.
От съществено значение за добрата продуктивност на алейната агролесовъдска система е и производственото направление на отглежданата земеделска култура. При фуражно стопанско направление някои земеделски видове проявяват значителна толерантност към намалената интензивност на светлината и формират сравнително голяма вегетативна маса.
Добивите от земеделските култури при алейната агролесовъдска система не се редуцират съществено под влияние на засенчването, докато височината на дърветата не достигне ширината на алеята. След този момент системата трябва да бъде цялостно преструктурирана. Тя може да бъде превърната в горска култура, в горско-пасищна система или да се изсече изцяло и да се използва отново само за земеделски цели.
Друг неблагоприятен фактор е кореновата конкуренция между дървесните растения и земеделските култури за вода и хранителни вещества в почвата. Тази конкуренция може да бъде значително намалена чрез подрязване на корените в граничната зона на алеята посредством подходящи почвени обработки. Ефективността на това мероприятие зависи от вида на кореновата система на дървесния вид, честотата на извършване, от въздействието на тази процедура върху здравния статус на дървесните растения и разходите за провеждането и.
Нивото на кореновата конкуренция по отношение на влагата и хранителните вещества се определя в много голяма степен от нивото на съществуващите запаси. Във влажни райони конкуренцията за влага между дърветата и земеделските култури не създава сериозни проблеми, но в по-сухи региони тя може да се превърне в ограничителен фактор, особено в години със сухо лято.
Досегашният опит показва, че балансът на хранителните вещества в алейната агролесовъдска система е по-добър, в сравнение с агроекосистемите. Листата на дърветата, техните малки коренчета и останалия биологичен опад, след минерализирането си обогатява почвата с въглерод и други хранителни вещества.
Съществена роля за поддържане на хранителния баланс в алейните агролесовъдски системи може да изиграе отглеждането на земеделски култури от сем. Бобови, намиращи се в симбиотични взаимоотношения с азотфиксиращите бактерии от род Rhisobium. Особено голям потенциал имат многогодишните бобови видове - люцерна и детелина.
В хода на съвместното им отглеждане, паралелно с развитието на дървесните видове, се налагат промени и в земеделския компонент. Обикновено в първите години след засаждането се отглеждат окопни земеделски видове, по-късно се включват култури със слята повърхност и накрая се засяват фуражни треви. Наложените промени имитират хода на последователните сукцесионни изменения, наблюдаващи се в развитието на естествените биоценози.

Какви са предимствата?
Предимствата на алейната агролесовъдска система в сравнение със самостоятелните агро- и лесоекосистеми се изразяват в следното:
Повишава се използването на минералните елементи, водата и останалите ресурси на средата, особено от дълбоките почвени хоризонти, като се създава възможност за рециклиране и се редуцира нуждата от тяхното внасяне;
Редуцира се ветровата и водната ерозия и се подобрява почвената структура;
Повишава се качеството и количеството на добивите поради подобрените микроклиматични условия, с което се компенсира заемането на част от обработваемите площи с дървесни растения.
Повишава се разнообразието от местообитания за дивите животни и общото естетично състояние на ландшафта;
Увеличава се разнообразието от приходи с различна степен на възвръщаемост - дългосрочна и краткосрочна, а оттам и икономическата стабилност на съответната ферма или район;
Биологичните, екологичните и икономическите предимства на алейната агролесовъдна система я правят важна стопанска практика както за дребните собственици и фермите с оскъдни ресурси, така и за едрите земеделски производители.
Затруднения при алейните агролесовъдски системи могат да възникнат поради факта, че повечето широколистни дървесни видове с ценна дървесина формират формират некачествени криви стъбла, когато се отглеждат в широки открити пространства, без светлинния натиск от околните дървета. Този проблем може да се преодолее посредством добре планирано своевременно кастрене и/или използване на помощни (подгонващи) дървета при засаждане в двойни или тройни редове.
Прочетено: 1501 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Биология”