» Поведението на котките(Доклад)

[Mozo]

Поведението на котките
Котката принадлежи към разред Хищници (Carnivora), семейство Котки (Felidae). В сравнение с кучето и някои други домашни животни котката е била опитомена от човека значително по-късно. Първите достоверни сведения за това датират от третото хилядолетие пр.н.е., през който период египетските фараони са пренесли в Египет дивата нубийска котка, смятаща се за родоначалник на днешните домашни котки. Котките живеят в общества, общуват помежду си с пози и движения изразяващи тяхните настроения, желания и състояния. Човекът се е научил да разпознава тези агресивни или мили поведения за да разбира какво става с котката. Агресиите биват няколко вида:
Доминираща агресия: Господството при котките е различно от това при другите домашни животни. В една група има един доминиращ котарак и една или две котки с по-нисък ранг, които някои наричат парии. Повечето от другите котки са принудени да делят останалото място, което се явява причина за конфликт. Всяка една от котките ще иска първа да яде, първа да обходи територията, да разполага с най-доброто място за спане и т.н.
Агресия причинена от страх: По принцип котката предпочита да избягва конфронтацията отколкото да участва в нея. В ситуация, която провокира страх у котката, като например когато е притисната в ъгъла от куче или от някое дете, котката реагира агресивно докато не успее да избяга.
Асоциална агресия: Когато приключат своето развитие котките предпочитат да живеят сами(асоциално поведение) или в малки групи. Когато към групата приближи чужда котка, котките индивидуалисти проявява агресивно поведение спрямо натрапника и се стремят да го прогонят. Това е основна реакция, когато ново коте се внесе в къщи където вече живее възрастна котка. Младото коте, което в случая проявява социално поведение приближава възрастната, която пък отговаря със съскане, ръмжене и дори удряне на новака.
Междумъжка агресия: Междумъжката агресия класически се наблюдава, когато два некастрирани котарака се срещнат "очи в очи". Това не е свързано с място, доминиране или друга агресия. Това е тестостерон(мъжки полов хормон) зависимо поведение. При кастрираните котараци това поведение е намалено приблизително с 90%.
Манипулираща агресия: Котките могат да разберат, че действайки агресивно те могат да желания резултат. Така например котките, които са свикнали да получават храна в определено време могат да проявят агресивност когато стопанинът реши да отложи времето за хранене или да подложи котката на диета. Това бързо се установява - щом котката получи храна, агресията изчезва.
Майчина агресия: Майката с новородените проявява агресивност, с която ги защитава. Хормонално контролираната агресия е най-силна в първата седмица от раждането на малките и ще намалява с възрастта на котетата. Това подтиска хищническия инстинкт на останалите котки или други агресори.
Агресия на париите: Котките с по-нисък ранг в групата се нарича парии. При приближаването на доминиращия котарак те стоят приведени със свити уши, съскат и го гледат втренчено. Понякога такова поведение се наблюдава и при приближаването на стопанина. Ако приближаването продължи зародилата се потенциална агресия може да продължи да ескалира до момента, в който котката успее да избяга.
Агресия на играта: Много от позите, които заемат котките са асоциирани с играта наподобяваща борба. Докато точната преценка на мотивите за това са неизвестни, различни теории говорят, че това е подготовка за бъдещите нужди, за които ще са необходими мускулна разтегливост и координираност. Колкото по-големи стават котетата тази игра все по-вече загрубява и това евентуално може да доведе до разделяне на котилото. Стопаните често стават цел на този вид агресия в случаите, в които другата обичайна цел(друго коте) не е на лице.
Ловна агресия: Ловния инстинкт се провокира от движението и визуалния контакт с жертвата. Когато ловуването е недостатъчно или пък липсва прага на този инстинкт пада много и той може да бъде провокиран дори от движението на вашите глезени, които могат да бъдат приети за плячка.
Котките маркират територията на която живеят или местата, които често посещават. Котките маркират, както с аромат отделян от специални жлези разположени на възглавничките на краката, бузите и опашката, така и с отделяне на урина. С търкане на бузите в околни предмети, котките отделят секрет със специфична миризма. Такава миризма се отделя и от лапите при драскане, като по този начин те оставят и визуален сигнал за това, че обитават този район. Миризмата сигнализира за присъствието на животното дълго време след като то е напуснало района. Котките маркират територията си засвидетелствайки собственост и сексуална готовност. Котките често маркират територията си и когато се чувстват заплашени или стресирани. Това може да се случи при смяна на местоживеенето, поява на нови членове на семейството или други промени в социалната или обкръжаващата среда. В тези случаи обект на маркиране може да бъде новия предмет или имуществото на член от семейството, което представлява източник на конфликт или несигурност. Урината е много подходящо средство за маркиране, тъй като е със специфична миризма оставаща за дълго време. s