Лекции по ботаника

[Mozo]

ЛЕКЦИИ ПО БОТАНИКА – ІІ ЧАСТ

1. Систематика на растенията

І. Предмет – изучава таксоните и техните популации.
ІІ. Задачи и основни раздели:
1. Да се установи и да се опише разнообразието от съвременни и фосилни таксони растения. Изучава се от флористиката.
2. Класифициране на таксоните растения. Изучава се от класификацията.
3. Означаване на таксоните със символи. Изучава се от номенклатурата.
4. Установяване на еволюционното развитие. Изучава се от филогенията.
ІІІ. Основни понятия в систематиката на растенията:
1. Таксон – група от родствено свързани организми, която е достатъчно обособена, за да й бъде дадена определена таксономична категория. Примери: Rosa damascena, Rosa, Rosaceae, Rosales, Magnoliopsida, Magnoliophyta, Plantae.
2. Таксономична категория – група от организми, които се отличават с различна степен на родство. Примери: вид, род, семейство, разред, клас, отдел, царство.
3. Таксономичен белег – особеност на член от даден таксон, която го отличава от член на друг таксон.
4. Флора – група от растителни таксони, обитаващи определена територия или влизащи в състава на определено растително съобщество, което също притежава пространствена характеристика. Примери: Флора на България, флора на Европа.
5. Растителност – съвкупност от растителните съобщества на планетата или на отделна територия. Примери: степ, тундра, тайга, листопадни широколистни гори.
6. Ендемит – определен таксон, който се среща само в една определена част от биосферата. Примери: Veronica rhodopea, Betonica bulgarica, Viola balcanica.
7. Реликт – растителен вид, запазил се до днес като остатък от някога широко разпространена флора. Примери: Cypripedium calceolus, Goodyera repens.
ІV. Номенклатура:

ТАКСОНОМИЧНА КАТЕГОРИЯ
ОКОНЧАНИЕ
ПРИМЕРИ
БЪЛГАРСКИ
ЛАТИНСКИ


ЦАРСТВО
REGNUM
– LIA
VEGETABILIA
ПОДЦАРСТВО
SUBREGNUM
– BIONTA
MAGNOLIOBIONTA
ОТДЕЛ
DIVISIO
– PHYTA
MAGNOLIOPHYTA
ПОДОТДЕЛ
SUBDIVISIO
– PHYTINA
MAGNOLIOPHYTINA
КЛАС
CLASSIS
– PHYCEAE
– OPSIDA
MAGNOLIOPSIDA
ПОДКЛАС
SUBCLASSIS
– PHYCIDAE
– IDAE
ROSIDEAE
РАЗРЕД
ORDO
– ALES
ROSALES
СЕМЕЙСТВО
FAMILIA
– ACEAE
ROSACEAE
ПОДСЕМЕЙСТВО
SUBFAMILIA
– OIDEAE
ROSOIDEAE
ТРИБ
TRIBUS
– EAE
ROSEAE
РОД
GENUS
НЯМА
ROSA
ВИД
SPECIES
НЯМА
ROSA DAMASCENA
ПОДВИД, ВАРИЕТЕТ, ФОРМА
SUBSPECIES,
VARIETAS,
FORMA
НЯМА
ROSA DAMASCENA
F. TRIGINTIPETALA
V. Макрокласификация на организмовия свят – петцарствена система:
1. Монера, 2. Протиста, 3. Растения, 3. Животни, 4. Гъби.

2. Отдел Синьозелени водорасли (Cyanoprokaryota)

І. Общо разпространение – космополити, в сладководни и соленоводни басейни, почви, ледове, термални извори. Отделът включва 150 рода и 2 000 вида.
ІІ. Разпространение в България – 77 рода и 420 вида.
ІІІ. Характеристика:
1. Морфология – Прокариотни организми. Талусът е устроен по кокоиден1 (едноклетъчни и колониални водорасли), нишковиден2 (плеурокапсален3 и хормогонален4), рядко по псевдопаренхимен5 тип. Способни са да усвояват атмосферен азот чрез специални клетки (хетероцисти).
2. Устройство на клетката – Клетъчната стена е четирислойна. Един от слоевете е от муреин, който й придава твърдост. Над нея често има капсула от слизести полизахариди. Цитоплазмата е два вида – хроматоплазма и центроплазма Фотосинтезата се извършва от “тилакоиди” с фикобилизоми. ДНК е под формата на нуклеоид.
3. Фотосинтетични пигменти – Хлорофил А. Каротиноиди – β-каротин, зеаксантин, ехиненон, осцилаксантин, миксоксантофил и др. Фикобилипротеини – фикоцианин (със син цвят), алофикоцианин (със син цвят) и фикоеритрин (с червен цвят).
4. Резервни вещества – полифосфати, протеини (цианофицин), гликогеноподобни въглехидрати.
5. Размножаване – Вегетативно (чрез делене на клетката на две). Безполово (чрез ендо- и екзоспори). Допуска се наличието на конюгация и трансформация както при бактериите.
ІV. Класификация:
• КЛАС CYANOPHYCEAE
РАЗРЕД CHROOCOCCALES
РАЗРЕД PLEUROCAPSALES
РАЗРЕД OSCILLATORIALES
РАЗРЕД NOSTOCALES
РАЗРЕД STIGONEMATALES
V. Разпространени у нас видове:
1. ГЛЕОКАПСА – Gloeocapsa turgida
2. ОСЦИЛАТОРИЯ – Oscillatoria princeps
3. СЦИТОНЕМА – Scytonema ocellatum
4. СПИРУЛИНА – Spirulina jenneri
5. ГЛЕОТРИХИЯ – Gloeotrichia jason
6. ДЯВОЛСКА ДЪВКА – Nostoc commune
VІ. Значение:
1. Продуценти – главни продуценти при екстремни екологични условия: термални извори, пустини, лед, свръхсолени води, висока радиация, недостиг на кислород и светлина.
2. Водораслов компонент в лишеите – видове от родовете: Сhroococcus, Gloeocapsa, Scytonema,Sstigonema, Nostoc.
3. Биоиндикатори за степента на замърсеност на водите.
4. Техническо приложение – за получаване на азотсъдържаща биомаса.
5. За хранителни цели – видове от родовете Nostoc и Spirulina.
6. В селското стопанство – влияят върху почвеното плодородие. Алгализация – внасяне на живи водорасли в почвата.
7. Отрицателна роля – причиняват “цъфтеж” на водата в басейни, съдържащи най-вече фосфати. Отделят токсини.

Определения в темата:
1- Кокоиден – тялото е съставено от една клетка или представлява колония и не може да извършва активни движения.
2- Нишковиден – тялото е многоклетъчно, съставено от една или повече редици от клетки.
3- Плеурокапсален – клетките в нишката са изолирани, без плазмодезми помежду им.
4- Хормогонален – клетките в нишката са свързани с плазмодезми.
5- Псевдопаренхимен – тялото е съставено от преплетени нишки и външно наподобява на съставено от тъкани.

3. Отдел Червени водорасли (Rhodophyta)

І. Общо разпространение – космополити, обитават соленоводни басейни, паразити върху други червени водорасли, епифити, симбионти. Отделът включва 600 рода и 5500 вида.
ІІ. Разпространение в България – 55 рода и 150 вида.
ІІІ. Характеристика:
1. Морфология – Талусът е устроен по кокоиден, нишковиден, псевдопаренхимен или паренхимен1 тип. Нарастването е връхно. Разклоняването е моноподиално2.
2. Устройство на клетката – Вегетативните клетки са многоядрени или едноядрени. Клетъчната стена е съставена от целулозни микрофибрили и матрикс от агар, карагенани и агароиди. Родопластите3 са околостенни, едри, лентовидни или с неправилна форма, рядко с пиреноиди4. Върху тилакоидите им има фикобилизоми. Между клетките има специфични пори.

Целият материал: