Ботаника 2 част - пищови

[Mozo]

2.Отдел Синьозелени водорасли (Cyanoprokaryota)- космополити, в сладководни и соленоводни басейни, почви,ледове, термални извори. Разпространени в българия са 77рода и 420 вида. Морфология – Прокариотни организми. Талусът е устроен по кокоиден (едноклетъчни и колониални водорасли), нишковиден (плеурокапсален ихормогонален), рядко по псевдопаренхимен тип. Способни са да усвоявататмосферен азот чрез специални клетки (хетероцисти) Устройство на клетката – Клетъчната стена е четирислойна. Един от слоевете е отмуреин, който й придава твърдост. Над нея често има капсула от слизестиполизахариди. Цитоплазмата е два вида – хроматоплазма и центроплазмаФотосинтезата се извършва от “тилакоиди” с фикобилизоми. ДНК е под формата нануклеоид.Фотосинтетични пигменти – Хлорофил А. Каротиноиди – β-каротин, зеаксантин,ехиненон, осцилаксантин,миксоксантофил и др.Фикобилипротеини – фикоцианин(със син цвят), алофикоцианин (със син цвят) и фикоеритрин (с червен цвят).Резервни вещества – полифосфати, протеини (цианофицин), гликогеноподобнивъглехидрати.Размножаване – Вегетативно (чрез делене на клетката на две). Безполово (чрез ендо- иекзоспори).Допуска се наличието на конюгация и трансформация както прибактериите.
Класификация:
•КЛАС CYANOPHYCEAEРАЗРЕД CHROOCOCCALES РАЗРЕД PLEUROCAPSALES РАЗРЕД OSCILLATORIALES РАЗРЕД NOSTOCALES РАЗРЕД STIGONEMATALES
Разпространени у нас видове са:
ГЛЕОКАПСА,ОСЦИЛАТОРИЯ
СЦИТОНЕМА
 СПИРУЛИНА
ГЛЕОТРИХИЯ
 ДЯВОЛСКА ДЪВКА
 –

4.Отдел Червени водорасли (Rhodophyta)
Общо разпространение
– космополити, обитават соленоводни басейни, паразити върхудруги червени водорасли, епифити, симбионти. Отделът включва 600 рода и 5500 вида.
Разпространение в България
– 55 рода и 150 вида.. Характеристика:
Морфология – Талусът е устроен по кокоиден, нишковиден, псевдопаренхимен илипаренхимен
тип. Нарастването е връхно. Разклоняването е моноподиално
Устройство на клетката – Вегетативните клетки са многоядрени или едноядрени.Клетъчната стена е съставена от целулозни микрофибрили и матрикс отагар,карагенани и агароиди.Родопластите
са околостенни, едри, лентовидни или снеправилна форма, рядко спиреноиди
. Върху тилакоидите им има фикобилизоми.Между клетките има специфични пори..Фотосинтетични пигменти – Хлорофил А и D. Каротиноиди – α- и β-каротин, лутеини зеаксантин. Фикобилипротеини – фикоцианин, алофикоцианин и фикоеритрин..Резервни вещества – червеноводораслово нишесте, специфични въглехидрати.5.Размножаване – Вегетативно (чрез делене на клетките на две, фрагментация
стелещисе нишки, специализирани образувания – геми и пропагули),безполово (чрез моно-
,тетра-или карпоспори

) и полово (оогамия).Цикълът на развитие е разнообразен,безфлагелатни
Разпрсотранени у нас видое:порфиридиум,бангия,порфира,коралина,филофора.

3.Отдел Кремъчни водорасли (Bacillariophyta)космополити, в сладководни и соленоводни басейни, по влажниместа и почви.Разпространение в България 85 рода и 1 000 вида.
.Морфология – Талусът е устроен само по кокоидния тип.Предимно многоклетъчни,по-малко – колониални.Устройство на клетката – Клетъчната стена съдържа SiO. Образува черупка,съставена от две части – епитека и хипотека.Формата и повърхността на черупката савидовоспецифични.Те са две групи – центрични (дъното има формата на окръжност)и пенатни (удължени, с формата на лодка).Цитоплазмата е разположена впериферията. Тя образува мост, в който се намира ядрото.Феопластит а саоколостенни, пластинковидни или лещовидни.Те свързани чрез перипластиднавътреплазмена мрежа с ядрото. Притежават пиреноиди. Тилакоидите са в групи потри.Фотосинтетични пигменти – Хлорофил А и С. Каротиноиди – βкаротин,фукоксантин, диатоксантин и диадиноксантин.4.Резервни вещества – хризоламинаран, волутин илипиди..Размножаване – Вегетативно (чрез делене на клетката на две). При всяко делене размерите на една от дъщерните клетки намаляват. След определен брой деления размерите се възстановяват чрез полов процес. Зиготите се наричат растежни спори(ауксоспори). Полово (изо- анизо-и оогамия). Цикълът на развитие е гаметичен.
Класификация:•КЛАС COSCINODISCOPHYCEAE•КЛАС FRAGILARIOPHYCEAE•КЛАС BACILLARIOPHYCEAE
5.Отдел Кафяви водорасли (Phaeophyta)
космополити, обитават соленоводни басейни. Само 5 вида сасладководни. Достигат до 100 м дълбочина.
 Отделът включва 240 рода и 1 500 вида.
Разпространение в България
– 26 рода и 37 вида.
Характеристика:Морфология – Многоклетъчни прикрепени организми. Талусът е устроен понишковиден, псевдопаренхимен или паренхимен тип.Често талусът ималистоподобна, стъблоподобна и прикрепителна част. При някои видове талусътдостига значителни размери:
Macrocystis pyrifera
– до 60 m,
 Nereocystis luetkeana
 – до30 m,
 Laminaria japonica
 – до 12 m.Устройство на клетката – Клетъчната стена е изградена от целулознимикрофибрили.Те са потопени в матрикс оталгинатии фукоидан. Феопластите са дисковидни, лентовидни или разклонени, най-често без пиреноид. Тилакоидите са вгрупи по три. Отвън са обвити от перипластидна вътреплазмена мрежа, която гисвързва с ядрото..Фотосинтетични пигменти – Хлорофил А и С. Каротиноиди – β-каротин,фукоксантин, виолаксантин, диатоксантин,диадиноксантин и неоксантин.Резервни вещества – хризоламинаран,манитол
 илипиди.Размножаване – Вегетативно(чрез фрагментацияи специализирани телца), безполово (чрез зооспори
или апланоспори
) и полово (изогамия, анизогамия иоогамия).Цикъл на развитие – споричен (хапло-диплонтен) или гаметичен (диплонтен)
Разпространени у нас видове:
ЕКТОКАРПУС
 ДИЛОФУС
 ПУНКТАРИЯ
Значение и стопанско използване-получаване на синтетични смоли и бои, лепила, лакове,пластмаси, синтетични влакна, хартия, взривни вещества, строителни смеси,електроди, в обработката на кожи. за получаване на йод, микроелементи, подсладители(манитол), разтворими хирургически конци, заместители на кръвта, препарати против
6.Отдел Зелени водорасли (Chlorophyta)-космополити,най-голям брой сладководни, по-малко морски,почвени и аерофилни (срещат се в атмосферата). Морфология – Талусът е устроен по почти всички организационни типове:флагелатен, кокоиден, сарциновиден, нишковиден, сифонен,сифонокладален,псевдопаренхимен и паренхимен. .Устройство на клетката – Клетъчната стена съдържа целулозни микрофибрили,аморфна маса и гликопротенини.Хлоропластите са различни по форма. Те иматдвойна мембрана, тилакоиди, ДНК, голям брой зърна в стромата. В някоихлоропласти има пиреноиди.Флагелатните форми имат 2 или
Фотосинтетични пигменти – Хлорофил А и В. Каротиноиди – β-каротин, лутеин,виолаксантин, антераксантин и неоксантин.Резервни вещества – нишесте и липиди.Размножаване – Вегетативно (чрез фрагментация), безполово (чрез зооспори илиапланоспори) и полово (изогамия, анизогамия или оогамия).6.Цикъл на развитие – зиготичен (хаплонтен) или споричен (хапло-диплонтен).Неблагоприятните условия се преживяват чрез зиготите (хипнозиготи).ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ ПРИ Класификация:КЛАС CHLAMIDOMONADOPHYCEAE•КЛАС CHLOROPHYCEAE•КЛАС OEDOGONIOPHYCEAE•КЛАС ULVOPHYCEAE КЛАС CLADOPHOROPHYCEAE КЛАС BRYOPSIDOPHYCEAE•КЛАС DASYCLADOPHYCEAE КЛАС TRENTEPOHLIOPHYCEAE КЛАС PLEURASTROPHYCEAE Разпространени у нас видове:ХЛАМИДОМОНАС – ХЛОРЕЛА – ВОЛВОКС – МОРСКА САЛАТА – ЕНТЕРОМОРФА – БРИОПСИС – КЛАДОФОРА – Значение и стопанско използване: Влизат в състава на планктона (живеят свободно във водата) и бентоса(живеят прикрепени към дъното или в близост до него).Водораслов компонент в лишеите.Паразити суровина в производството на хартия.За хранителни цели – видове от родове като естествени торове.4 флагелума.
7.Отдел Слятоспорови водорасли (Zygnemоphyta) Общо разпространение– космополити, в сладководни басейни, по влажни места (мъхове,скали), рядко криофилни (върху вечни снегове). Характеристика:Морфология – Талусът е устроен по кокоиден (едноклетъчни, по-рядко колониални)или нишковиден тип.Устройство на клетката – Най-често клетката е прищъпната в средата. Клетъчнатастена е два вида: цяла, гладка и без пори или е съставена от две части, коитопритежават пори и скулптурни образувания. Хлоропластите са осеви, лентовидни илизвездовидни. Те са два на брой. Имат един или повече пиреноиди.Фотосинтетични пигменти – Хлорофил А и В. Каротиноиди – α- и β-каротин, лутеин,виолаксантин, антераксантин,зеаксантин,неоксантин.Резервни вещества – нишесте и липиди Размножаване – Вегетативно (чрез делене на две или фрагментация) и полово(конюгация).Цикъл на развитие – преобладава хаплоидната фаза. Липсва флагелатен стадий.Неблагоприятните условия се преживяват чрез апланоспориили акинети
Класификация:•КЛАС ZYGNEMOPHYCEAE -РАЗРЕД MESOTAENIALES ,РАЗРЕД ZYGNEMALES•КЛАС DESMIDIOPHYCEAE- РАЗРЕД GONATOZYGALES ,РАЗРЕД DESMIDALE. Разпространени у нас видове:СПИРАЛЕН ЖАБУНЯК – ЗИГНЕМА – ДЕЗМИДИУМ – КОСМАРИУМ – КЛОСТЕРИУМ – МИКРАСТЕРИАС
8.Отдел Харови водорасли (Charophyta) Общо разпространение– космополити, в сладководни или бракични басейни, влажниместа (ливади, дренажи), рядко криофилни – върху вечни снегове. Разпространение в България– 5 рода и 8 вида.Характеристика:Морфология – Талусът е устроен по кокоиден, сарциновиден, нишковиден (разклонени неразклонен) тип, апри клас Charophyceae е диференциран на възли и междувъзлияс разклонения, разположени в прешлени.Устройство на клетката – Клетките с флагелуми са покрити с органични люспи.Клетъчната стена има арматура от кристалинна целулоза или е изградена отцелулозни микрофибрили. Образуването нанова стена ставачрез фрагмопласт. Хлоропластите са чашковидни, лентовидни илидисковидни със или без пиреноид.Фотосинтетични пигменти – Хлорофил А и В. Каротиноиди – α- и β-каротин, лутеин,виолаксантин.Резервни вещества – нишесте и липиди.Размножаване – Вегетативно (чрез фрагментация или “грудки”), безполово (чреззооспори) и полово (оогамия).Класификация:•КЛАС KLEBSORMIDIOPHYCEAE-РАЗРЕД KLEBSORMIDALES-РАЗРЕД COLEOCHAETALES•КЛАС CHAROPHYCEAE Разпространени у нас видове:ХАРА – НИТЕЛА –Значение и стопанско използване:Техническо приложение – харовият мергел служи като филтър в производството на захар и други органични вещества.4.Медицинско приложение – като лечебна кал.5.В селското стопанство – като естествен тор за торен
9.Отдел Мъхове (Bryophyta) Общо разпространение– космополити. Отделът включва 930 рода и 26 000 вида.Устройство – тревисти растения. Вместо корени притежават ризоиди
Нарастванетона стъблото се извършва от връхна меристемна клетка. Някои видове саталусоподобни. Повечето имат изправени стъбла с листа. Листата имат тънкакутикула и лесно изсъхват при липса на влага.Размножаване – полово, безполово и вегетативно. Спорите се образуват в спороноснакутийка. Изоспорови (еднаквоспорови) растения.Цикъл на развитие – смяната на поколенията е хетероморфна стъблото и листата саоргани на гаметофитаПри всички останали висши растения те са органи наспорофита
Класификация:•КЛАС HEPATICOPSIDAРОДОВЕMARCHANTIA, CONOCEPHALUS
•КЛАС BRYOPSIDAРОДОВЕ
MNIUM, FUNARIA, POLYTRICHUM
•КЛАС ANTHOCEROTOPSIDAРОД
ANTHOCEROS
•КЛАС SPHAGNOPSIDAРОД
SPHAGNUM
Разпространени у нас видове:
КЛАДЕНЧОВ МЪХ –
ВЛАКНЕСТОКАЧУЛЕСТ МЪХ –
ЛИСТНАТ МЪХ –
СРЕБРИСТ МЪХ
10.Отдел Плаунови (Lycopodiophyta)
Общо разпространение– космополити. Отделът включва 8 рода и 1 200 вида.
Разпространение в България– 6 рода и 8 вида.
Устройство – тревисти растения. В миналото са се срещали и дървесни видове.Корените са само добавни и излизат от стъблото или от специални образувания.Стъблото е дихотомично разклонено, пълзящо. Листата са спирално подредени.2.Размножаване – полово, безполово и вегетативно. Спорангиите са разположени вспороносни класчета. Гаметофитът е силно редуциран. Проталътостава напълно или почти напълно в спората. По това приличат на семенните растения. Изо-ихетероспорови растения..Цикъл на развитие – смяната на поколенията е хетероморфна. Преобладава спорофитът.

Целият материал: