Гризачи - разпространение

[Mozo]

Гризачи - разпространение

МИШИВИДНИ ГРИЗАЧИ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО – РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Географското положение на България със своите разнообразни климат, почви и растителност предоставя благоприятни условия за живот на около 30 вида мишевидни гризачи, от които по-голямо значение като вредители имат 16 вида. По-важни като неприятели по земеделските култури са:
• обикновената полска мишка – Apodemus agrarius Pall.;
• обикновената горска мишка – Apodemus silvaticus L.;
• жълтогърлата горска мишка - – Apodemus flavicollis Melch.;
• полската разновидност на домашната мишка – Mus musculus v. hortulanus;
• малката полска (оризищна) мишка – Microtus minutus Pall.;
• обикновеният хомяк – Cricetus cricetus L.;
• малкият (черногръд; добруджански) хомяк – Mesocricetus auratus Wat.;
• европейският лалугер – Citellus citellus L.;
• обикновената полевка - Microtus arvalis Pall.;
• двойникът на обикновената полевка - Microtus epiroticus Ondrias;
• горската полевка - Clethrionomys glareolus Schreber;
• водната полевка или воден плъх - Avricola terrestris L.;
• гюнтеровата полевка - Microtus guentheri D. and A.;
• подземната полевка - Microtus (Pitymys) subterraneus Selys-Longchamps
• сляпото куче - Spalax leucodon Word.
От синантропните видове гризачи, които причиняват огромни щети, включително и на селското стопанство, са два вида плъхове и един вид мишки:
• сив или сиво-кафявият плъх – Rattus norvegicus Berc.;
• черният плъх – Rattus rattus L.
• домашната мишка – Mus musculus L.
Мишевидните гризачи притежават много висок потенциал на размножаване. До голяма степен той се определя от биологичните особености на отделните видове, но зависи и от сложния механизъм на съчетаване на екологичните фактори (абиотични, биотични и антропогенни) през отделните сезони. Характерна особеност при мишевидните гризачи са масовите появи, известни като “миша напаст” на огнища или на огромни по площ територии. Тези появи по правило имат цикличен характер с различна периодичност, като много често са с привидно непредсказуем експлозивен характер, водещ до катастрофални последици.
В първите десетилетия на 20 век, при старото екстензивно земеделие, у нас през големи интервали и с огнищен характер са регистрирани няколко масови появи на различни видове мишевидни гризачи. За масова поява на обикновената полевка в агроценозите на различни земеделски култури се съобщава през 1910 – 1911 г. за Бургаска околия; през 1927 – 1928 г. за Русенска околия; през 1939 г. за Софийска околия; по поречието на река Марица през 1949 г. за Първомайска околия и през 1952 г. за Толбухинска околия. През този период обикновената полевка заедно с обикновената полска мишка се появили масово в Малко-Търновска околия, нанасят голяма вреда най-вече на площите, засети с житни култури.


1.Подземна полевка; 2.Западноевропейска полевка;
3.Средиземноморска (храсрова) полевка; 4.Полска полевка; 5.Обикновена полевка; 6.Гюнтерова полевка; 7.Водна полевка (воден плъх); 8.Microtus ratticeps; 9.Сляпо куче; 10.Spalax microphthalmus
1.Обикновена горска мишка; 2.Обикновена полска мишка; 3.Жълтогърла горска мишка; 4.Sylvaemus mystacinus; 5.Малка полска мишка; 6.Черен плъх; 7.Сиво-кафяв плъх; 8.Домашна мишка; 9.Acomys cahirinus

През 1939 г. е регистрирана масова поява на водната полевка в оризищата на Пазарджишка, Пловдивска и Ямболска околии. През същата година обикновената горска мишка, която през този период в повечето райони на страната е преобладаващ вид, нанася опустошителни вреди в посевите с полски, зеленчукови и овощни култури в Розовата долина.
През последните 3-4 десетилетия екологичната обстановка за дребните гризачи се оптимизира и те се превърнаха в постоянни, икономически опасни неприятели по културните растения у нас . Това явление е в резултат на определени тенденции в развитието на селското стопанство: на съществени промени в системата на земеделие; на структурни и агротехнически промени; на нарушаване на естественото биологично равновесие в екосистемите и агроценозите и т.н. Тези промени обаче се оказаха най-благоприятни за обикновената полевка, която почти в цялата страна е преобладаващ вид. Не са загубили значението си като неприятели нейните постоянни спътници, особено в години на масова поява – обикновената горска мишка и полската разновидност домашната мишка.
В потвърждение на това, че при масова поява на мишевидните гризачи в различните агроценози, намножилите се популации не са от един и същ вид, са прецизните изследвания на Златанов, 1964 г.; на Страка, 1965 г. и на Деков, 1992 г. За условията на Добруджа през периода 1959 – 1962 г. в агроценозите на пшеница, царевица, слънчоглед и люцерна преобладава обикновената горска мишка (62 %), следвана от полската разновидност на домашната мишка (22 %) и обикновената полевка (16 %). По данни на Страка за периода 1961 – 1970 г. преобладаващ вид е вече обикновената полевка (48,3 %), следвана от обикновената горска мишка (43,4 %) и полската разновидност на домашната мишка (8,3 %). Данните за следващият период от 1982 до 1991 г. по Деков говорят за ново числено съотношение при мишевидните гризачи в резултат на нови промени в системата на земеделие, на структурата на отглежданите култури, както и други съществени промени, като размер на блокове, масиви, плитки обработки на почвата, директни сеитби и др. Значително преобладаващ вид е обикновената полевка (63,8%), със значително намалено присъствие на обикновената горска мишка (27,7 %) и запазване числеността на полската разновидност на домашната мишка (8,5%).

Целият материал: