Зоология

[Mozo]

2.Царство Protista (Протисти)
еукариотни организми,характеризиращи се с клетъчно равнище на телесна организация и предимно с холозойно(животинско) хранене.
1.Еукариоти – клетките им имат ясна диференциация на ядро(ядра) и цитоплазма.
2.Тяло - едноклетъчно,по-рядко колониални и плазмодийни форми.
3.Наличие на едно,няколко или множество ядра.
4.Цитоплазма – сложно у-во, 2 слоя(ектоплазма – външен слой, под кл. мембрана, прозрачен, плътен, беден на органоиди; ендоплазма – вътрешен слой, полутечен, зърнист, богаъ на органоиди) Специфични органоиди: свивателна вакуола, цитостомата, кинетопласта и др.
5.Специализирани органи за движение: псевдоподи, камшичета и реснички.
6.Специализиран органоид, който обслужва осморегулацията и отчасти отделянето е свивателната вакуола.
7.Клетките на протозоите имат жизнен цикъл – закономерно повтарящо се редуване на строго определени стадиинот развитието на клетката(цикличност на кл. разжитие)
8.Безполово размножаване – просто делене на две;палинтомия(редица повтарящи се деления на две без м/у тях да има период на нарастване, като в резултат се получават множество еднакви кл. с много по – малки размери от тези на майчината);пъпкуване(делене на майчиния организъм на две, при което единия от новополучените индивиди е с по – малки размери от дригия);синтомия/множествено делене(няколко повторни деления на ядрото, при което майчиния индивид става многоядрен, след което са разпада на толкова кл. , колкото са новополучените ядра)
9.Полово размножаване – копулация(сливане на две полови кл. , нар. Гамети, в една кл. – зигота, даваща начало на развитието на нов или нови индивиди);конюгация(временно сливане на два индивида, при което те си разменят ядрен материал) Често в жизнените цикли на първаците се редуват полово и безполово размножаване.
10.Много първаци имат способност да образуват цисти.
Класификация – Известни са около 70 000 вида първаци.
1.Тип Sarcomastigophora (Саркомастигофори)
2.Тип Apicomplexa или Sporozoa (Спорови)
3.Тип Microspora (Микроспорови)
4.Тип Ascetospora или Haplosporidia (Асцетоспорови или Хаплоспоридии)
5.Тип Labirinthomorpha (Лабиринтули)
6.Тип Myxozoa (Миксозои)
7.Тип Ciliophora (Ресничести)
03.Тип Sarcomastigophora (Саркомастигофори)
Обща характеристика:
1.Първаци с два типа двигателни органоиди: псевдоподи и флагелуми. Обикновено саркомастигофорите имат или само флагелуми, или само псевдоподи. Само при някой се срещат и двата типа.(псевдоподи – временни израстъци на повърхността на клетката,за движение и залавяне на храна.делят се на: лобоподи, филоподи, ретикулоподи и аксоподи;флагелум – специализиран органоид за движение, представляващ израстък на клетката,нар. се камшично движение)
2.Полов процес – копулация(изогамна копулация – две сливащи се гамети са подвижни(с флагелуми) и външно неразличими една от друга(изогамети);анизогамна копулация – гаметите са подвижни, но едната(женската) е значително по – голяма от другата;оогамна копулация – женските гамети са по – големи от мъжките и са напълно неподвижни.Много видове се размножават само безполово.
Класификация – Включва около 20 000 вида, разделя се на 3 подтипа:
1.Подтип Mastigophora (Камшичести)
2.Подтип Opalinata (Опалини)
3.Подтип Sarcodina (Саркодови)
Подтип Mastigophora (Камшичести)
Обща характеристика:
1.Саркомастисофори,чиито основни органоиди за движение са флагелуми – от 1-2 флагелума, разположени на предния край на тялото(разред Euglenida). До 14 000 флагелума, покриващи цялото тяло при някой представители на разред Hypermastigida.Някой камшичести образуват и псевдоподи едновременно с флагелумите.Има видове, които при едни условия образуват флагелуми, а при други – псевдоподи.
2.При камшичестите има всички видове хранене известни при първаците:автотрофно, сапротрофно, холозойно и миксотрофно.
3.Размножаването е най – често безполово, обикновено чрез просто делене на две по надлъжната ос на тялото.Половото размножаване е копулация (специфична особеност – първите две деления на зиготата са мейотични, т. е. Всички стадии на жизнения цикъл, с изключение на зиготата са хаплоидни)
4.Населяват морски, полусолени и сладки води, влажни почви и др. Около ¼ от видовете са паразити по животните и човека.
Класификация – Описани са около 7000 вида.Камшичестите се разделят на два класа главно според наличието или отсъствието на хлоропласти:
1.Phytomastigophorea (Растителни камшичести)
2.Zoomastigophorea (Животински камшичести)
04.Подтип Sarcodina (Саркодови)
Обща характеристика:
1.Саркомастигофори, чиито основни органоиди за движение са псевдоподите.при отделни фази от жизнения си цикъл някой саркодови образуват и флагелуми.Те са предимно морски, по – рядко сладководни, почвени или паразитни видове.
2.Тялото е голо или снабдено с вътрешен скелет.
3.Храненето е хетеротрофно.
4.Размножаването е безполово, по – рядко полово – чрез копулация.
Класификация – Описани са около 12 000 вида.Саркодовите се разделят на два надкласа според у-вото на псевдоподите:
1.Надклас Rhizopoda (Коренонижки)
2.Надклас Actinopoda (Актиноподи)
05.Тип Apicomplexa или Sporozoa (Спорозои)
Обща характеристика:
1.Паразити на животните и човека.Основната част са вътреклетъчни паразити.
2.Определени стадии на жизнения цикъл имат апикален комплекс (сложно образувание, изградено от множество органоиди; наплюдава се само с електронен микроскоп; временно образувание.
3.Лишени са от органоиди за движение.Най – характерният начин за движение е бавното придвижване в течна среда за сметка на вълнообразно съкращение на повърхността на клетката, осъществявано от съкратителни нишки.
4.Жизнените цикли са сложни, в тях наи – често се редуват полово и безполово поколение.Понякога се извършва в рамките на един гостоприемник, но при много видове участват два гостоприемника (смяна на гостоприемника)
5.Безполовото размножаване става или чрез делене на две (по – рядко), или чрез множествено делене (шизогония).В резултат от шизогонията се получават множество индивиди, нар. мерозоити, които нападат нови клетки на гостоприемника.
6.Половота размножаване е изогамна, анизогамна или оогамна копулация.
7.Характерен стадии в жизнения цикъл е ооцистата.При повечето ооцистата е спора с дебела обвивка, устойчива на външни условия.
Класификация – Типът се дели на 2 класа: Perkinsea (включващ само един род паразити по мидите) и Sporozoea.
06.Тип Ciliophora или Infusoria (Ресничести или Инфузории)
Обща характеристика:
1.При всички ресничести се наблюдава явлението ядрен дуализъм – всяка клетка има 2 или повече ядра, които са два типа – малки диплоидни ядра, или микронуклруси, и големи полиплоидни ядра, или макронуклеуси.



2.Двигателни органоиси са ресничките.Те присъстват на поне един или на всички стадии от жизнения цикъл.Ресничките наподобяват камшичетата по у-во, но са по – къси и обикновено многобройни.
3.Характерна особеност на типа е отсъствието на центриоли.
4.Безполово размножаване – чрез несиметрично просто делене.
5.Полово размножаване – конюгация (временно сливане на два екземпляра и размяна на части от ядрения им апарат)
6.Сложен устен апарат на клетките – наличие на клетъчна уста (цитостома) и свързана с нея кл. глътка (цитофаринкс).Ресничестите са хетеротрофни организми.Съдържат храносмилателни вакуоли, вакуолите с несмлени хранителни частици се отварят на специално място на повърхността на клетката, нар. клетъчен анус.
7.Осморегулацията и отделянето се осъществявя от свивателни вакуоли, които имат слойно у-во.
Класификация – Типът включва около 7000 вида, които населяват сладки и морски води, почви, мъхови обраствания;някои са паразити или коменсали по животните.Дели се на 3 класа и 22 разреда.
1.Клас Kinetophragminophorea (Кинетофрагминофореи)
2.Клас Oligohymenophorea (Олигохименофореи)
3.Клас Polymenophorea (Полименофореи)
08.Тип Coelenterata или Cnidaria (Мешести)
Обща характеристика:
1. Радиална симетрия на тялото(стените на тялото се състоят от два слоя клетки:външен – ектодерма (ектодермални епително-мускулни клетки (най-многобройни), копривни клетки, сетивни клетки, нервни клетки и др. ;покривна и двигателна функция) и вътрешен – ендодерма (ендодермални епително-мускулни (храносмилателни) клетки,жлезисти клетки(отделят храносмилателни ензими,които извършват извънкл. храносмилане).) м/у тях се намира желеподобна мезоглея, която не съдържа клетки).Стените заграждат пространство, нар. гастрална празнина.в не се извършва извънклетъчното храносмилане.Гастралната празнина се свързва с външната среда посредством устен отвор (служи за приемане на храна и за изхвърлянето на неусвоими остатъци)
2.Водни, преди всичко морски, по – рядко сладководни животни;живеят поединично или образуват колонии от многобройни екземпляри;две жизнени форми – прикрепени (полипи) и свободно плуващи (медузи)
3.Размножаването е полово (чрез гамети, образувани в ектодермата) и безполово (чрез пъпкуване).При много мешести се наблюдава жизнен цикъл с редуване на поколения с безполово(полипи) и полово.
Класификация – Известни са около 9000 съвременни и около 20 000 изкопаеми вида мешести.Разделят се на три класа:
1.Клас Hydrozoa (Хидрозои)
2.Клас Szyphozoa (Сцифоидни медузи)
3.Клас Anthozoa (Корали)
09.Тип Platyhelminthes (Полски Червеи)
Обща характеристика:
Приспособени са към разнообразни местообитания; част от тях са свободноживеещи, като най-вече са дънни обитатели на сладки и солени води;приспособени за живот или като ендопаразити в органите на различни видове гостоприемници, или като ектопаразити в/у повърхността на тялото на водни обитатели, най-вече риби.
1.Двустранна симетрия на тялото.Най-често то е удължено, сплеснато в гръбно-коремно направление.При свободноживеещите плоски червеи тялото е покрито от еднослоен ресничест епител, ограничен отдолу от базална мембрана.
2.Наличие на кожно-мускулна торба, която обхваща тялото от всички страни.Тя се състои от покривна тъкан и разложени под нея мускулни слоеве.
3.Нямат телесна празнина.Навътре от кожно-мускулната торба тялото е запълнено с паренхимна тъкан, която обхваща всички вътрешни клетки.Паренхимните клетки имат различни функции (храносмилане, складиране на резервни или непотребни в-ва и др.)
4.Храносмилателна с-ма – устен отвор, глътка и черво (няма заден отвор/завършва сляпо)
5.Нервна с-ма – главови ганглии и чифтни надлъжни нервни стволове, съединени с напречни свръзки.
6.Отделителна с-ма – протонефридиален тип.Има и осморегулираща функция.
7.Дихателна и кръвоносна с-ма липсват.
8.Плоските червеи са най-често хермафродитни организми.Женската полова с-ма включва две основни жлези-яйчник(овариум)-произвеждащ яйцеклетки и жълтъчник (вителариум)-произвеждащ резервни хранителни в-ва, необходими за развитието на зародиша.Мъжката полова с-ма се състои от копулационен орган (цирус), който в покой е прибран в цирусна торба, семепровод, семесъбирателни канали и тестиси (на бр. От 1 до няколко стотин)
Класификация – Известни са около 12 500 вида плоски червеи.Разделя се на 6 класа:
1.Клас Turbellaria (Ресничести червеи)
2.Клас Amphilinidea
3.Клас Gyrocotylidea
4.Клас Trematooda (Трематоди или Метили)
5.Клас Monogenea (Моногенеи)
6.Клас Cestoda (Цестоди или Тении)
10.Клас Trematoda (Трематоди или Метили)
Обща характеристика:
1.Ендопаразити на грабначните животни.Тялото е покрито с тегтмент.То е листовидно, с дължина от 1 мм до 5 см.Като прекрепителни органи почти всички трематоди имат по 2 смукала: устно (на предния край на тялото,на неговото дъно е разположен устния отвор) и коремно (на вентралната повърхност на тялото)
2.Храносмилателна с-ма – устен отвор, глътка, и двуделно черво, завършващо сляпо.
3.Хермафродитни организми(с малки изключения)Тестисите са най-често два, разположени зад коремното смукало.Крайната част на матката изпълнява ролята на женски копулационен орган.
4.Сложни жизнени цикли с редуване на поколенията и смяна на гостоприемниците.Половозрелият хермафродитен стадий живее в различни органи на грабначните животни.Яйцата обикновено се изхвърлят във външната среда с изпражненията или урината на крайния гостоприемник.От тях се излюпва свободноживееща ларва (мирацидиум) – снабден с различни рецептори и с приспособления за пробиване на стените на тялото на междинния гостоприемник;не се храни и живее до няколко часа, за което време мамира първия междинен гостоприемник.След проникването мирацидиумът метаморфозира в следващ стадий, нар. спороциста(няма храносмилателна с-ма, а се храни през повърхността на тялото)Следващия стадий – редията, напомня спороцистата по структура, но има храносмилателна с-ма и 1 или няколко придатъка чрез които се придвижва.Образува дъщерни радии, които напускат майчината радия през специален отвор (родилна пора)Този процес се повтаря и образуването на радии продължава докато тяхната плътност не нарастне силно.Следващия стадий – церкария(приспособена за разселване във външната среда,няма развита полова с-ма,има опашка с която плува във водата)напуска тялото на първия и намира втория гостоприемник.Прониква в него и се превръща в метацеркария.Крайния гостоприемник се заразява при поглъщането на метацеркарии – при изяждане на втори междинен гостоприемник или при хранене с растителност, по която има метацеркарии в цисти.
Класификация – Известни са около 5000 вида, които се класифицират в 3 – 14 разреда.В Б-я са установени около 340 вида.
1.Голям чернодробен метил (Fasciola hepatica) – паразит при тревопасните (говеда, овце и др.); причинява заболяването – фасциолоза;дължината на половозрелия индивид достига 3 см.; първи междинен гостоприемник – блатното охлювче (Galba truncatula) в него се развиват спороцисти, майчини редий, дъщерни редии и церкарии;циркарии – полепват по растителността, обвиват се в цисти, превръщат се в метацеркарии; вече в гостоприемника метацеркариите пробиват стените на червото и достигат до черния дроб (там прекарват 2 месеца, хранейки се с чернодробни клетки и кръв);навлиза в жлъчните канали и достига полова зрялост.
2.Малък чернодробен метил (Dicrocoelium dendriticum) – в жлъчните пътища на тревопасните копитни, зайците и др.;дължина – 1 см.;първи междинни гостоприемници – наземни охлюви;в тялото на охлюва мирацидиумът напуска яйцето и дава началото на майчина спороциста;

Целият материал: