Вредители по овощните култури от разред Lepidoptera

[Mozo]

Вредители по овощните култури от разред Lepidoptera – листозавивачки и молци. Биология, поражения, борба. Листозавивачки –Гъсениците повреждат пъпките, листата и плодовете. При храненето си завиват младите връхни листа с паяжинни нишки. Най-разпространените са: Сива пъпкозавивачка – Среща се в цялата страна. Напада повечето овощни култури и някои горски видове. Предпочита слива, ябълка, круша, череша, дъб, бреза и др. Сивата пъпкозавивачка развива едно поколение годишно. Зимува като гъсеница от трета възраст в напуканата кора на клоните и ствола или под люспите на пъпките. Зимуващата гъсеница е поместена в плътен бял пашкул. През пролетта се разпълзяват при средна денонощна температура 100С. Отначало се вгризват в набъбналите зимни пъпки и унищожават вътрешността им, а след това и в цветовете. След разлистването повреждат връхните листа по специфичния начин на листозавивачките – завиват ги с паяжина и се хранят между тях. В края на април-началото на май какавидират по листата, където са се хранили. Пеперудите летят от втората половина на май и през юни.Снасят яйцата си поединично или на групи (по 2 до 8) по листата. Средната плодовитост е 200 яйца. След 3-5 дни се излюпват гъсениците, които скелетират листата по долната страна, а по-рядко нагризват и плодовете. Хранят се 3-4 седмици. От средата на юни до втората половина на юли гъсениците се укриват в зимните си убежища и изпадат в диапауза. Червена пъпкозавивачка. Среща се във всички овощарски райони на страната. Напада най-силно ябълката. Видът развива две поколения годишно. Зимува като гъсеница от втора и трета възраст, поместена в бял пашкул, под кората на клоните и стволовете, в основата на пъпките, под сухите листа. Гъсениците се активизират през пролетта Първоначално се вгризват в пъпките, а впоследствие се хранят с цветовете, листата и плодчетата, като ги оплитат в паяжина. Гъсениците се хранят около два месеца и какавидират в местата на хранене. Пеперудите, от това поколение, летят през май, юни и юли. Те са нощни насекоми. Снасят средно по 400 яйца, поединично или на групи, по горната страна и по-рядко по долната страна на листата. Излюпените гъсеници скелетират листата като ги слепват по две или слепват лист и плод. Част от гъсениците от трета възраст преминават в лятна диапауза и през есента изпридат пашкул, в който зимуват. По-голямата част развиват второ поколение. Пеперудите летят през юли, август до средата на септември. Снасят яйцата си на същите места. Излюпените гъсеници се хранят, събличат се един или два пъти и зимуват. Кафявоивичеста ябълкова листозавивачка. Разпространена е в цялата страна, но се появява през отделни години в по-висока плътност и причинява значителни повреди по ябълката, крушата, малината, дюлята, тополата, кайсията и др. Поврежда листата и генеративните органи. Развива две поколения годишно. Зимува като гъсеница от първа възраст, поместена в паяжинен пашкул по стволовете, скелетните разклонения, дву- и тригодишните клони. Гъсениците се разпълзяват през третото десетдневие на март и началото на април. Презимувалите гъсеници се срещат до края на март. Младите гъсеници се вгризват в пъпките и ги повреждат, после изгризват цветовете, като ги опридат с паяжина. По плода изгризват малки кръгли отвори. След изхранването, гъсениците какавидират в паяжинни укрития по листата. Пеперудите от това поколение летят в края на май и през юни. Копулират многократно, и снасят яйцата си на групи по горната страна на листата. Плодовитостта варира от 36 до 280 яйца. Средният брой яйца в една група е 63. Ембрионалното развитие е 9 дни. Пеперудите от второ поколение летят от края юли, през август и септември. Излюпените гъсеници повреждат листата и от края на октомври и през ноември изпадат в зимна диапауза. Кафявопетниста листозавивачка. Неприятелят напада основните овощни култури – ябълка, круша, кайсия, дюля, джанка, декоративни храсти и дървесни видове. Има по-ограничено разпространение. Развива едно поколение годишно. Зимува като яйце в яйчни купчинки, разположени по клоните и по-рядко по стъблата на овощните дървета. Гъсениците се излюпват в края на март – началото на април. Повреждат цветните пъпки, а по-късно листата и плодовете. Листната петура се завива косо или перпендикулярно на главната жилка, като я насочват надолу. Изхранените гъсеници какавидират в завитите листа. Пеперудите летят от края на май до началото на юли. Снасят яйцата си на купчинки от 20 до 80 на брой. Борба. Борбата срещу листозавивачките може да се изведе на няколко етапа. Преди цъфтежа, по време на бутонизацията и цъфтежа , след цъфтежа . Официално одобрени са: Вазтак 10ЕК – 0.015%; Децис 2.5ЕК 0.03%;; Дурсбан 4Е – 0.1%, Нуреле Дурсбан – 0.05%; Релдан 50ЕК – 0.1%, Вазтак 10ЕК – 0.015%; Децис 2.5ЕК 0.03%. Миниращи молци. При силно нападение обезлиства дърветата през вегетацията. Напада предимно ябълката и дюлята, но се среща и по крушата, черешата и вишната, поместена в плътен вретеновиден бял пашкул. Мините са кръгли. Кръгломиниращият молец развива 3-4 поколения годишно и зимува като какавида в пашкул по кората на клоните и стволовете, в дръжките и чашките на плодовете, в плодохранилищата и по-рядко върху почвата.

Целият материал: