Разред Hemiptera

[Mozo]

НЕПРИЯТЕЛИ ПО ОВОЩНИТЕ – ЛИСТНИ ВЪШКИ ПО СЕМКОВИТЕ

Разред Hemiptera

Подразред – Sternorrhyncha (Homoptera)

Сем. Коренови въшки - Pemphigidae

Кръвна въшка –Eriosoma lanigerum Hausm.
Неприятелят е въшка, приспособена да се изхранва по дървесината (клони, стъбло и корени). У нас е немигриращ вид и напада само ябълката. В много редки случаи може да бъде открита и по крушата. В Европа е пренесена от Америка, където ябълката е междинен гостоприемник, а основен е американският бряст.

У нас въшката се размножава само партеногенетично. Видът развива 17 и повече поколения годишно. Зимува като млада ларва или възрастна женска под кората на ябълката и в плитките корени. През март, при температура на въздуха над 50С, ларвите се разпълзяват по стъблото и клоните, най-често по пукнатини, отрези от резитбата и др. рани. Там се образуват първите колонии. След като започнат да се хранят (да смучат сок) тялото на ларвите се покрива с бели восъкоподобни власинки, а колониите заприличват на бели памукообразни топки. Колонии се образуват и по корените.

При храненето си въшките отделят слюнка съдържаща ензими, които предизвикват хипертрофия (прекомерен растеж) на нападнатите растителни тъкани. Така се усилва притокът на хранителни сокове, а в мястото на повредата се образуват подутини (гали, тумори). Повредените растения изостават в развитието си и засъхват поради нарушаване на нормалното сокодвижение. Особено голяма е повредата в овощните разсадници. Въшките се пренася главно чрез посадъчния материал. Температурата над 250С и летните засушавания (относителна влажност под 60 %) подтискат намножаването й. Отделните ябълкови сортове се нападат различно от кръвната въшка. Тази реакция зависи от биохимичния състав на ябълковия сок. Най-силно се нападат сортовете Златна превъзходна, Златна дицова, Белфльор, Ландсбергска ренета и др. По устойчиви са Айвания, Канадска ренета, Онтарио и др.

Ларвите на кръвната въшка се паразитират от Aphelinus mali (Hymenoptera:Aphelinidae). Паразитираните въшки почерняват. При суха и топла пролет, паразитът намалява силно плътността, на неприятеля.

Борба с кръвната въшка.
Може да се приложи механично унищожаване на колониите по ствола и клоните. Самостоятелна химична борба се провежда рядко. Може да се използват контактни и системни органофосфорни, карбаматни и др. инсектициди. Няма регистрирани препарати и ПИВ. Пръскането да е насочено към ствола и скелетните клони, при по-голямо налягане, за да може силната струя да разкъса восъчния налеп.


Сем. Листни въшки – Aphididae

Ябълково-живовлекова листна въшка – Dysaphis plantaginea Pas.
(Dysaphis mali Ferr.).
Среща се повсеместно. Тя е мигриращ вид с основен гостоприемник ябълката. Междинни гостоприемници са видовете от род Plantago – живовлек и особено теснолистния живовлек (Plantago lanceolata). През дъждовни години се намножава масово и е най-опасната листна въшка по ябълките.

Ябълково-живовлековата листна въшка развива от 4 до 6 поколения годишно. Зимува като яйце около пъпките и в пукнатини по клонките на ябълката. През пролетта ларвите се излюпват при набъбване на пъпките и се хранят като смучат сок между люспите им. Впоследствие преминават по долната страна на листата. По време на цъфтежа се появяват основателките, които раждат ларви. Въшките смучат сок от листата, дръжките на цветовете, от самите цветове, а после и от завръзите. При храненето си инжектират секрет, който спира растежа. Повредените части са силно деформирани и обикновено остават по-дребни. Въшките отделят медена роса, върху която се развиват чернилни гъбички. Върху ябълката видът развива три-четири поколения. Въшката се намножава изключително бързо след цъфтежа, особено в по-влажни години, като максимумът е през втората половина на май. Тогава в колониите се появяват крилатите разселителки, които мигрират по младите леторасти и лакомците на ябълката и по междинните гостоприемници - живовлекa. Една част от популацията на въшката остава по ябълката до края на юни – началото на юли. Високите температури (над 25-270С) и ниската влажност (под 60-65%) са неблагоприятни за развитието на неприятеля и в средата на юли той мигрира изцяло. Върху междинните гостоприемници въшките се развиват партеногенетично, чрез лъжливо живораждане, до октомври. През есента крилатите ремигрантки се връщат върху ябълката и раждат безкрили женски полови форми. Те смучат сок от долната страна на листата и копулират с крилатите мъжки (също идващи от живовлека). През октомври половите женски снасят около пъпките средно по 2-4 зимни яйца, разположени поединично или на малки групи.

Зелена ябълкова листна въшка – Aphis pomi De Geer.
Разпространена е навсякъде в страната. Немигриращ вид, който вреди главно по ябълката, но се среща по крушата, дюлята и глога. Въшката е опасен неприятел за младите градини и овощните разсадници.

В зависимост от района зелената ябълкова листна въшка развива от 8 до 19 поколения годишно. Зимува като яйце по леторастите, най-често в основата на пъпките. През март-април се излюпват ларвите, които смучат сок от младите листа. Излюпването съвпада с разпукването на пъпките. По време на цъфтежа се появяват възрастните основателки, които раждат 40-50 ларви. Образуват се колонии, които смучат сок от листата и връхните части на леторастите. Повредените части се завиват (деформират) слабо, без да променят цвета си. Въшките отделят медена роса, върху която се развиват чернилни гъбчки. Крилатите форми се появяват от второто поколение и разселват вида в овощната градина. Връхчетата на леторастите и листата, които застаряват и преустановят развитието си са неподходящи за изхранването на въшките и те ги напускат за да търсят нови, активно растящи. Ето защо през пролетта обикновено се наблюдава нападение във всички градини, но когато леторастите спрат да нарастват и се вдървесинят (при по-старите дървета), видът изпада в депресия и се развива само по лакомците. Депресията на въшката се засилва от високата температура и ниската влажност през летните месеци.

При млади дървета и особено в разсадниците, където през целия вегетационен период има активно растящи връхчета (леторасти), развитието на колониите продължава през цялото лято до късна есен и може да причини значителни повреди по листата и задържане развитието на леторастите. През октомври се появяват половите форми, които копулират и снасят от 1 до 5 яйца, които презимуват. Снасянето продължава и през ноември. Яйцата обикновено са на по-големи или по-малки групи.

Aphis spiraecola Patch / Aphis citricola van der Goot
Това е нов неприятел за нашата страна. Въшката е открита за пръв път в ябълкови градини и разсадници в Пловдивския регион през 2006 г. Вероятно е внесена с посадъчен материал от Гърция, но не е известно кога. Разпространена е в умерените и тропичните райони на целия свят, а у нас за сега е установена в южна България. Видът е по-топлолюбив и обитава ниските равнини места, като в някои райони е изместил почти изцяло зелената ябълкова листна въшка.
A. spiraecola е полифаг. Има предпочитания към дървесни видове с храстовиден хабитус. Основните (зимните) й гостоприемници са Spiraea spp. (Тъжник), Citrus spp. (цитруси) и ябълка, но вероятно зимува и по други овощни дървета. Има голям брой вторични гостоприемници от над 20 ботанически семейства, най-вече от Caprifoliaceae, Compositae, Rosaceae, Rubiaceae и Rutaceae. Съобщавани са различни зеленчукови, полски и овощни култури: Целина, Пипер, Кориандър, Краставица и други тиквови, Дървовиден домат (Cyphomandra betacea), Патладжан, Картоф, Морков, Соя, Градински фасул, Папуда (Vigna unguiculata), Царевица, Захарна тръстика, Сорго, Тютюн, Кайсия, Праскова, Круша, Дюля, Орех, Японска мушмула (Eriobotrya japonica), Лоза, Пасифлора (Passiflora edulis) и др. Нападат се и някои диворастящи и горски растителни видове: Черно куче грозде, Котонеастер, Глог, Троскот, Калина (Viburnum odoratissimum) и др.
A. spiraecola е изключително близка по външен вид със зелената ябълкова листна въшка A. pomi и лесно може да бъде объркана по ябълката и другите гостоприемници от сем. Розоцветни. Разликите са видими само под микроскоп. Двата вида могат да присъстват едновременно в едни и същи ябълкови градини.

A. spiraecola има малко по-къс последен сегмент на рострума (долната устна) в сравнение с A. pomi, по-малък брой каудални (опашни) космици и няма латерални туберкули върху 2-ри, 3-ти и 4-ти абдоминални (коремни) сегменти, докато A. pomi винаги има туберкули върху тези сегменти.

Видът се развива анолоциклично (само по партеногенетичен начин без снасяне на зимни яйца) в голяма част от ареала си – тропичните и субтропични зони, където нанася големи щети по цитрусовите култури, но зимува и като яйце по основните си гостоприемници. Времето на излюпване на зимните яйца се различава между популациите върху различните гостоприемници и райони. В Средиземноморския регион първите малки колонии (върху цитрусовите култури) се срещат от началото на февруари, но в по-северните райони първите колонии се наблюдават през март и дори април. У нас първите малки колонии по леторастите на ябълката се появяват през април – малко по-късно в сравнение с ябълково-живовлековата и зелената ябълкова листни въшки. Новородените ларвите могат да завършат развитието си и да се превърнат в раждащи възрастни за период от 7 до 11 дни, което води до бързо увеличаване на популацията. Една женска ражда над 20 ларви. За една година могат да се развият 20 и повече поколения, а за условията на южна Италия са съобщени над 40 поколения.

Целият материал: