Казваме, че любовта е най- важното в живота ни, че тя е смисълът. Дали за всички е така? Всички ли умеят да обичат и са обичани? Всички ли вярват в любовта и е тяхна ценност? Дали комерсиализмът не я измества? По- нужна ли е тя от парите, за да оцелеем?
Има няколко вида любов, но нека поговорим за онази, заради която ни пърхат пеперуди в стомаха и вършим всякакви лудости и жертви.
Моят отговор е, че вярвам, тя е ежедневието ми. Обичала съм до полуда, обичали са ме, страдала съм от любов, изпитвам една вечна и несподелена, сега се чувствам много обичана.

Вярвам, че може да бъде чиста, истинска и като на филм... независимо колко време.

Имала съм периоди, в които ми е било трудно вече и да си помисля, че любовта е реалност /и да си втълпя, че мъжете искат само секс/, но винаги се е появявала в нова светлина. Ще ми се при всички да е така.
