Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

„Разумната лудост” като способност за изживяване на света

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с литературата.

Модератор: Модератори

Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 215578
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 117731
Местоположение: Somewhere In Time

„Разумната лудост” като способност за изживяване на света

Мнениеот Mozo » вт окт 20, 2009 17:41

„РАЗУМНАТА ЛУДОСТ” КАТО СПОСОБНОСТ ЗА ИЗЖИВЯВАНЕ НА СВЕТА
(есе)

Мислите и разсъжденията са присъщи единствено на човека. Само той, колко­то и да е обременен от мисълта за земната си тленност, е надарен от Бога с висшия дар на разума. Но абсо­лютните и общоприети начини за изживяване на света невинаги са най-доб­рият избор. Разумността е правилна, достойна за уважение и човешкото същество трябва непрекъснато да се гри­жи за нейното съзряване, но повече от всичко трябва да я съблюдава и да следва нейния ход на развитие. Разумното съществуване само по себе си е едно­странчиво, защото се движи из реалията на позволеното, признатото за вярно при спазване на общия принцип. Човекът обаче винаги има избор, колко­то и неблагоприятна да е алтернати­вата.
Лудостта също съществува, като противоположна същност на разума, за да се открои неговата единствена правилност за преминаване през полето на живота. Но може би лудостта е по-велика и от разума, защото тя е различна, уникална и много по-плодотворна за човечеството и неговите идеи, отколкото разумното и целесъобразно същес­твуване. Защо иначе хората ще възвеличават такива образи като Дон Кихот и Хамлет и ще се увличат по техния „не­разумен” модел на присъствие и действие, ако не беше чудатостта и уникал­ността на двамата герои? Дон Кихот обаче не е само умопобъркан и никой не трябва да заклеймява тази велика лич­ност като срамен и гротесков символ за човечеството. Дон Кихот не е сме­сица от разум и безумие. Той въплъщава начин на поведение, а именно, да бъдеш луд в разумността си и разумен в лу­достта си. Алонсо Кехана полудява, за да се роди един друг и напълно разли­чен човек - рицар, готов да защитава бедните и онеправданите, рицар, решен да побеждава в битки със страшни великани и магьосници в името на един прекрасен, възвишен и морален кодекс на душата.
Хамлет също полудява, макар и пред­намерено. Но и при него идеята за ра­зумната лудост присъства много плът­но. Младият, образован човек, студент от прочутия Витенбергски универ­ситет, уравновесен и здравомислещ, е обречен да загуби своята вътрешна хар­мония. Хамлет полудява, защото Дания, този „образцов” затвор с „безброй килии”, се стреми да погуби ново­то и красивото в душата на младия принц. Лудостта е наложителна, инстинктът за самосъхранение и предпазване в тази лицемерна, но и обречена борба превръща безумието в естествен щит, в средство за достигане на цел­та, истината и вземането на правил­ното решение. Хамлет ще се бори като луд, за да спаси душата си и да изпълни мисията си „дорде блещука светлинна” В туй негово „объркано кълбо”. Всички се опитват да изтръгнат Хамлетовата тайна, да си обяснят неговото пове­дение, за което Шекспировият герой Полоний казва: „Че е лудост - лудост е, но има система в нея!”
Всяко присъствие оставя следа. „Разумната лудост” не се е появила просто ей така, от нищото. Тя има цел и същевременно е средство. Конвенцио­налните принципи на обществото в по­вечето случаи пречат на идеите, заб­раняват реализацията на новото и не­познатото, което може би предлага по­вече съвършенство, съзидание и твор­чество. Дон Кихот и Хамлет неслучайно са обладани от ,,разумната лудост”, защото само чрез нея биха могли да да­дат най-пълно отражение на своите уникални вътрешни светове, на своите хуманистични устои. Може ли да има нещо, което да изпълва човешката душа повече от съзнанието, че човекът има мисия, че това, което носи в себе си, не трябва да загине заедно с него, че то трябва да остане, за да покаже на хората как да станат по-добри, как да преоткрият своя духовен „пътеводи­тел” към истината и стойността на живота?
Дон Кихот полудява като достига до идеята за нравствена промяна в света. Той е духовен рицар и носи в себе си от­говорността и моралния принцип за щастието на другите. Хамлет също ус­пява да достигне до своето истинско призвание:
Векът е разглобен. О, дял проклет:
Да си роден, за да го слагаш В ред!
„Разумната лудост” при Дон Кихот е много по-реална, защото героят вяр­ва в себе си и в своята свобода. Рица­рят на печалния образ е много по-ка­тегоричен в настойчивостта на дей­ствията, отколкото Хамлет. В техни­те средства определено има разлика. „Разумната лудост” при Дон Кихот е насочена изцяло навън. Той иска да дава на другите, не желае нищо в замяна. При него битката за справедливост е изпълнен дълг към целия свят. Изпъл­нението на синовния дълг при Хамлет е възстановяване на политическия ред в социума. И той отказва да се бори за тази кауза. По-късно датският принц достига до себепознание, което му помага да вземе правилното решение и да запази душевното богатство, ко­ето носи в себе си.
Изживяването на света е всъщност дейното участие на човека в него. Мис­лите, мъдростта и душевната хармо­ния са от изключителна важност, но все пак светът има и материално изме­рение, което определя реалните крите­рии за контакт с действителността. „Разумната лудост” изглежда несъв­местима в рамките на истинското об­щество. Тя бива отричана от външния свят като способност за реализация. Дон Кихот е безумен, защото се бие с вятърните мелници, но неговото съзна­ние за действеност е водено от же­ланието да защити човешкото мисле­не и въображение, достойнството и свободата на личността. Неуспехите и печалността на рицаря не остават само за него, защото изразяват трагичността, липсата на велики идеали и истински действия в реалния свят, кой­то се стреми единствено да консуми­ра това, което му е директно дадено. Сякаш „разумната лудост” е обречена. Тя се превръща в невъзможност със смъртта на своите велики носители. Но това не може да е истина, защото Санчо Панса и Хорацио са другата двой­ка герои, които носят в себе си синтеза, философската съвършеност и хуманис­тичната хармония на своите велики просветители. Образът на Санчо Панса се променя под благодатното влияние на печалния рицар и неговия трагичен хуманизъм.
Хорацио не познава „разумната лу­дост” или поне е видял нейната невъзможност и се е отказал от нея като средство и цел за изживяване на света. Хорацио е мислещият и правилно преце­няващият, той не е „роб на страстта си”, а човек, готов да преодолее злото с търпение.
„Разумната лудост” позволява на Дон Кихот и Хамлет да се борят и да докажат правото си на избор. „Разумната лудост” се оказва оръжие срещу без­нравственото време. Защо човек тряб­ва да повтаря чуждия, но общоприет модел, когато може да бъде различен, действен и допринасящ както за своя нов и уникален смисъл на живота, така и за външния свят, който се нуждае от нови идеи и мотиви? Само чрез вяра в себе си и това, което истински носи в душата си, човек ще е способен да даде на света необятната изчерпателност на своята разумност и чудатост.
Прочетено: 360 пъти
ИзображениеИзображение


Върни се в “Литература”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта