Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Предприемачество лекции

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с икономика, финанси, счетоводство, маркетинг.

Модератор: Модератори

Потребителски аватар
rumelin
Регистриран
Мнения: 38
Регистриран: чет сеп 03, 2009 18:58
Репутация: 15
пол: Жена

Предприемачество лекции

Мнениеот rumelin » чет сеп 03, 2009 19:33

ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО


Тема 1. Увод в теорията на предприемачеството.

Предприемачеството е особен вид икономическа дейност, насочена към печалба, основана на самостятелна инициатива, отговорност и иновационна предприемаческа идея. Предприемачеството изисква:
- мотив – печалба, самореализация, свобода, независимост;
- инициатива – търсене, откриване на шансове;
- лични качества – енергия, упоритост, състезателен дух;
- минимум собствени средства;
- пресметнат риск;
- специфични знания и умения.
Това изискване се отнася не само за фазата на основаване на предприятието, но и по време на целия му жизнен цикъл.
В най – тесен смисъл под предприемачество се разбира система на стопанисване и управление, основана на иновацията и риска,чиято цел е получаване на предприемаческа печалба.
В широк смисъл предприемачеството се определя като специфичен фактор на общественото възпроизводство, който осигурява необходимата динамика във възпроизводствения процес чрез създаване на нови, по- ефективни комбинации на факторите на производство / земя, труд, капитал, идеи, информация, бизнес мрежи/ .Предприемачеството може да се осъществявя във всички сфери- образование, здравеопазване, високи технологии и др.,независимо от мащабите на дейността. Не всеки бизнес обаче е предприемачески. За да бъде предприемаческо предприятието трябва да създава нещо ново и различно от досега съществуващото,да се организира по различен, по- продуктивен начин.Дейността на компанията Макдоналдс е типичен пример за предприемачество.


ТЕМА 2. НАУЧНИ ШКОЛИ В ОБЛАСТТА НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО

В теорията на предприемачеството са известни няколко научни школи, които по -скоро взаимно се допълват, отколкото си противоречат.
Френска школа. Най – ярки представители са Ричард Кантилион и Жан Батист Сей.Според тях, предприемач е всеки индивид, притежаващ способността да придвижда нещата, готов да рискува, устремен към бъдещето,надяващ се на печалба, но и готов да понесе загуби. : т.е. Човек действащ в условия на риск.Сей въвежда ново тълкувание на предприемачеството- като функция на тези, които имат нужда от капитал, в отличие от тези ,които го притежават. Акцентира и върху лидерските качества на предприемача , изучава мотивите за поведение в зависимост от личностните качества, отрасъла, страната, географската зона.
Австрийска школа.Най- ярки представители са Лудвиг фон Мизес, Хайек,Йозеф Шумпетер. Според тях , главното е да се прави не това, което другите правят и не така , както другите го правят. Те смятат ,че основата на предприемачеството е иновацията, а не собствеността на предприятието.В този смисъл предприемач може да бъде всеки, който реализира нови комбинации от факторите за производство, независимо от това дали е служител в акционерно дружество, държавен чиновник или мениджър на предприятие. Конкуренцията се разглежда като процес на търсене на новото в условия на неопределеност , в центъра на който стои предприемачът.
Американска школа с представители Питър Дракър /смятан за баща на предприемачеството/, Кирцнер, Хайнеман, Веспер, Тимонс и др.Те също свързват предприемачеството с несигурността и риска , но акцентират върху промяната,която я използват като възможност. П. Дракър свързва предприемачите, нововъведенията и развитието в едно цяло и поставя акцент върху “възможността”. Пак според него, умът на предприемачите е устроен така, че да виждат възможностите, а не проблемите, създадени от промените.



ТЕМА 3. ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА ДЕЙНОСТ И ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ПРОЦЕС

Под предприемаческа дейност се разбира самостоятелната дейност на граждани или гражднски обединения по тяхна инициатива , на техен риск и отговорност с цел печалба. Предприемаческият процес обхваща усилията на предприемачите за реализиране на дадена бизнес- идея въз основа на информация относно възможности, ресурси, умения и ограничения за постигане на пставени цели. Той включва всички функции ,дейности и действия ,свързани с откриването на възможности и създаването на организация за реализирането им, независимо дали става въпрос за нов или вече съществуващ бизнес. Предприемаческият процес обхваща определяне и оценка на възможностите, развитие на предприемаческия план, определяне на необходимите ресурси и управление на предприятието.
Предприемаческият процес може да бъде разделен на следните фази:

- Търсене, откриване на предприемаческа идея / иновация/.
- Съставяне на бизнес – план .
- Финансиране.
- Реализиране на проекта и управлението му.
- Развитие и растеж на предприятието.

Факторите, които оказват влияние върху предприемаческия процес са от една страна , персоналните, социалните, и организационните харастеристики, а от друга- елементите на външната среда.
Субекти на предприемаческата дейност са: Предприемачът, Потребителите, Държавата,Работниците и служителите, Бизнес- партньорите, Конкурентите.
В икономическата литература се разграничават четири основни функции на предприемача:
- носител на несигурността и риска;
- координатор на ресурсите на пазара;
- иноватор;
- откривател на шансове за печалба
Може да се предположи,че в страните с установена социална пазарна икономика протичането на предприемаческия процес е по- предсказуемо, докато у нас трудностите , особено при старта са много по- големи.


ТЕМА 4 . ВЪТРЕШНО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО


- Под вътрешно предприемачество се разбира развитие на духа на предприемачеството и неговото осъществяване в съществуващите големи предприятия. Вътрешното предприемачество се изразява в това , че в предприятията се създават условия за възникване на идеи и се заделят ресурси за реализацията им.
- Значението на вътрешното предприемачество се изразява в това,че осигурява ефективност, дава възможност за преодоляване на кризисни ситуации, устойчивост в развитието и конкурентоспособност на предприятията.
Като обобщение може да се посочи, че вътрешното предприемачество означава развитие на съществуващ бизнес , ефективно използване на ресурсите ,създаване на основа за по- нататъшно развитие на предприятието.
Вътрешен предприемач е човек, който не само притежава необходимите знания, умения и личностни качества, но и инициира и развива предприемаческа дейност като сътрудник, а не като собственик. Вътрешните предприемачи са жизнено важни за успеха на предприятието и за неговото бъдеще.
Предприемаческата дейност в рамките на едно предприятие предявява определени изисквания за знания, умения и личностни качества към вътрешния предприемач, които могат да се групират по следния начин :
- Социално- психологически качества: креативност /творческо мислене/, инициативност, отговорност, толерантност, точност, аналитичност и др;
- Професионални знания;
- Умения за работа в екип .
Експертите са единни, че вътрешното предприемачество е ключово за оцеляването и растежа на всеки бизнес. В този смисъл предприятията трябва активно да подкрепят и да използват съзидателния потенциал на своите работници, за да печелят от възможностите ,които съществуват , и да посрещат днешните и бъдещите предизвикателства.



ТЕМА 5 .ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ И ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО


За Европейския съюз предприемачеството е :
- Важен фактор за повишаване на конкурентоспособността, за създаване на работни места и за осигуряване на икономически растеж ;
- Начин за отключване на личния потенциал ;
- Важно за обществото като цяло.

Политиката на ЕС по отношение на предприемачеството цели:
- Стимулиране на предприемаческата инициативност в Европа ;
- Преодоляване на недостатъчната способност за поемане на рискове;
- Осигуряване и поддържане на благоприятна бизнес – среда ;
- Ограничаване на бариерите за растеж на бизнеса ;
- Балансиране на рисковете и изгодите от предприемачеството ;
- Изграждане на общество, което оценява предприемачите .
Единният вътрешен пазар на ЕС е най- големият единен пазар в света.На територията му развиват дейност над 25 милиона предприятия. Основан е през 1993г. и се ръководи от следните основни принципи :
- Свободно движение на стоки, услуги , хора, капитали ;
- Свободна конкуренция ;
- Единна валута ;
- Обща търговска и митническа политика ;
- Единна данъчна и бюджетна политика ;
- Обща селскостопанска политика и в резултат обща организация на аграрните пазари.
Българските предприемачи могат да се възползват от шансовете ,които им предоставя пазара на ЕС : разширен пазар на стоки и услуги, технологично обновяване на производството, по- големи инвестиции, възможност за усвояване на структурни фондове .
В същото време този пазар представя пред българските предприемачи и редица предизвикателства : голям конкурентен натиск, строги изисквания към производителите във връзка с опазването на околната среда , високо изискване по отношение на качеството и безопасността на стоките , необходимост от допълнителни инвестиции.
Като предпоставки за успешното интегриране на българските предприемачи в Европейския съюз могат да се посочат :
- Създаване на благоприятна бизнес среда за развитието на предприемачеството ;
- Подготовка и подкрепа на предприемачеството за изпълнение на изискванията на ЕС ;



- Добра информираност на предприемачите по отношение на законодателството на ЕС и хармонизиране на българското законодателство с европейското;
- Възможност за кандидатстване по различни програми на ЕС за финансиране на малкия и среден бизнес и за създаване на бизнес партньорства ;
- Добра подготовка на подрастващите за предприемаческа дейност .

Развитието на малкия и среден бизнес е основен акцент в Лисабонската стратегия ,която очертава нова роля в света за разширения Европейски съюз.В нея се посочва, че разходите за стартиране на бизнес и бюрокрацията, която го спира, трябва да се намалят, за да се създаде комфортна среда за развитието на малки и средни предприятия .


ТЕМА 6 . ИНОВАЦИИ И ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО

В международните стандарти- раздел “Статистика на науката, техниката и иновациите” е записано : “ Иновация е крайният резултат от иновационната дейност, получил въплъщение във вид на нов или усъвършенстван продукт, внедрен на пазара, нов или усъвършенстван технологичен процес, използван в практическата дейност, или нов подход към социалните услуги “
Иновациите и високите технологии са фактор, който увеличава вероятността за успех на пазара. Иновациите включват нови идеи , експерименти, нови тенденции . За потребителя иновациите означават по- високо качество и стоки с по- голяма полезност, по- ефективни услуги и по- висок жизнен стандарт . За бизнеса иновациите означават устойчив и бърз растеж . Иновативните предприятия постигат по – висока производителност на труда и по- висока печалба за своите собственици и инвеститори .
Иновацията увеличава вероятността за успех . За сътрудниците иновациите са нова и по- интересна работа, по- добри умения и по- високи доходи .
Иновационният процес винаги изисква инвестиции в квалификация и в специализирани познания, както и в материални активи и в престижа на търговски марки.
Фазите на един инвестиционен процес включват :
1.Идея – благоприятна възможност или открита пазарна ниша;
2.Изобретение;
3.Научно изследване;
4.Интелектуална собственост;
5.Дизайн /проект/ ;
6.Прототип /първоначален модел /;
7.Тестване на прототипа и подобрения;
8.Маркетинг
9.Производство и продажба .

В “ Зелената книга за иновациите” на ЕС е дефинирано :
“Иновацията е синоним на ефективно и успешно производство за усвояване и експлоатация на нововъведения в икономическата и в социалната сфера .
Иновациите са успешно създаване и прилагане на нови проекти, концепции и пътища за тяхното развитие и последващо разпространение в обществото.”
Последната фаза- производство и продажба, създава големи по размери икономически блага.

Иновативно предприятие е това, което:
- реализира на пазара нови или значително усъвършенствани продукти ;
- поставя акцент върху това, което е наистина важно за клиента ;
- участва на световния пазар ;
- прилага инвестиционна стратегия на растеж ;
- създава иновационна култура с корпоративно лидерство и мениджърски умения .

Критерии за иновативност на предприятията:
- Техническо равнище на новите продукти.
- Обем на производството.
 Експортна реализация
 Перспективност,
 Разходи за наука,
 Равнище на производството и управлението на предприятието.


Тема 7. ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ СТРАТЕГИИ

Стратегическото планиране е дейност за оценка на настоящата ситуация и за позиционирането на предприятието спрямо променящите се обстоятелства в бъдеще. Всички дейности в предприятието са подчинени на стратегията. Тя е подробен, всестранен, комплексен план, предназначен да осигури изпълнението на мисията на предприятието и достигането на крайните му цели. Тактиката показва какво трябва да се направи, за да се реализира стратегията.
От маркетинга са известни различни стратегии, които преследват възможностите и съответстват на силните страни на предприемаческата дейност. Тези стратегии са :
- Концентрация,
- Развитие на пазара,
- Развитие на продукта,
- Иновация.
Стратегии, които преодоляват слабостите, преследвайки възможности могат да са:
- Вертикална интеграция,
- Конгломерат на диверсификация.
Стратегии идентифициращи пътищата, които предприемачът може да използва, за да редуцира уязвимостта на предприятието от външни заплахи са:
- Хоризонтална интеграция,
- Концентрична диверсификация,
- Джойнт венчърс.
Подходящи стратегии, установяващи защитен план от външни заплахи са :
- Икономии,
- Отнемане,
- Ликвидация.
На всеки етап от жизнения цикъл на предприятието е нужно да се избере най-подходящата стратегия за развитие, например:
- Стратегия за навлизане на нов пазар,
- Стратегия за завоюване на пазарен дял,
- Стратегия за трайно установяване на пазара,
- Стратегия за конкурентно предимство и др.


Тема 8. ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА ИДЕЯ. РАЗПОЗНАВАНЕ НА ШАНСОВЕ.

За осъществяване на всяка предприемаческа дейност са необходими три неща:
а/ Предприемаческа идея; б/ Предприемаческа личност; в/ Инвестиции.
Предприемаческата идея стои в основата на предприемаческата дейност. Въз основа на нея предприемачът проектира развитието на своето предприятие, формулира цели, мисия, изготвя бизнес-план, за да оцени ефективността й. Предприемачът има идея за това, как би могло да изглежда бъдещето му, и я прилага на практика.
Идеи имат много хора, но малко от тях ги осъществяват. Всяка успешна бизнес идея отначало е била само мисъл, докато предприемаческите действия не са я превърнали в реалност. Има много бизнес идеи: нов продукт, нова услуга, или нов имидж на вече съществуваща стока. Във всички случаи някои идеи ще са по-привлекателни от други:
Може да се каже, че една бизнес идея е добра ако:
- води до максимално използване уменията на предприемача;
- му позволява да се занимава с приятни неща;
- е изградена върху реална пазарна среда;
- не противоречи на нормативната база.
За да може една потенциална бизнес идея да доведе до добър резултат трябва пазарът, технологиите и ресурсите да бъдат съвместими.
Различават се вътрешни и външни бизнес идеи:
Вътрешните бизнес идеи произлизат от самата личност, т. е. Едно хоби се превръща в идея.
Външните бизнес идеи възникват на пазара, например откриване на пазарна ниша.
Има съществена разлика между идея и шанс. Шансът се базира на желанията на клиентите. Предпреамачите разпознават шансовете и реализират своите бизнес идеи.
Различават се следните възможности за откриване на шансове: решаване на проблеми; промени в закони; дадености и тенденции; открития и технологично развитие; изпреварване на конкуренцията.



Тема 9. МОТИВАЦИЯ НА ПРЕДПРИЕМАЧА. ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ РИСК.

Мотивацията може да се дефинира като система от стимули, които определят съдържанието и насоките на конкретната човешка дейност. Може да се каже, че мотивацията е създаване на вътрешна подбуда към действие. Мотивацията не е вродена черта а съвкупност от цели и причини да се извърши точно определено действие. От управленска гледна точка мотивацията означава служителите да бъдат насърчавани да работят и да имат постижения.
Съществуват множество теории за мотивацията, които се различават по вида и влиянието на мотивите за конкретно поведение. Известни са съдържателни теории за мотивацията, при които се предполага, че човек може да промени ситуацията ако разбере, че ще задоволи своите потребности /теории на Мурей; на Маслоу; на Олдърфър; на Фредерик Херцберг/. Известни са и трите най-популярни съвременни теории за мотивация – Теория “X”, теория “У” и теория “Z”, а също така теории като:
- теория за справедливостта – Дж. Адамс;
- теория за очакването – В. Врум;
- теория на Портър и Лоуър;
- теория за мотивация чрез цели.
Хората работят много по-добре ако имат пред себе си ясни и постижими цели и ако отделните индивиди са достатъчно убедени в ценността и значимостта им лично за тях.
В своята дейност предприемачът се изправя пред 3 вида риск: финансов, професионален, личностен. Рискът е постоянен спътник на бизнеса, той оказва влияние върху мисленето и поведението на предприемача. Възходите и паденията са неизбежни.

Тема 10. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРЕДПРИЕМАЧА. ОСНОВНИ ТИПОВЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ.

Предприемачът е човек, който организира, управлява и поема рисковете на даден бизнес. За да стане успешен предприемач, той трябва да има съответните качества и квалификация. Практиката е даказала следните личностни характеристики на предприемачи, създали свой бизнес:
- стремеж към независимост;
- готовност за поемане на риск;
- мотив за постигане на резултат;
- стремеж към получаване на обществено признание;
- стремеж към власт;
Създаващия собствен бизнес трябва да се стреми към резултатност и да има нагласа за участие в конкуренцията. Той трябва да е човек, който поставя себе си на постоянно изпитание. Типичните характеристики на повечето успели собственици на малки предприятия включват: предприемчивост, интелектуални способности, познания за човешките взаимоотношения, общителност и знания и умения, свързани с предмета на дейност.
Предприемаческата практика е доказала съществуването на следните типове предприемачи:
- Предприемач – собственик;
- Вътрешен предприемач;
- Предприемач – мениджър;
- Предприемач – икономически агент.
Профилите на различните типове предприемачи се характеризират с комбинация от следните четири измерения: изпълнител, аналитик, интегратор и откривател.
Най-важната функция на предприемача според Франк Найт обаче се изразява в това, той да справя в динамичната икономическа среда, в която печалбата е възнаграждение за всички рискове. Затова икономиката се нуждае от сътрудници, които съчетават знания с енергия, ангажираност, инициатива.
Търси се “умният изпълнител”. Той интелигентно използва своите знания и действия с приложна ориентация. Независимо от това дали се изискват творчество, аналитични или социални компетенции, решаващо за него е да подхожда точно към задачите и да ги решава с висока лична мотивация.


Тема 11. ПРЕДПРИЕМАЧЪТ КАТО ЛИДЕР. ЛИЧНОСТ, ЦЕННОСТИ И ВЪЗГЛЕДИ.

Лидерството е поведение и дейност, която отчита ценностната система на хората, техните интереси, като същевременно ги мотивира да изпълняват възложените им задачи па най-добрия начин, както и да развива тяхното творчество и потенциал в полза на предприятието.
Лидерството е неизменна част от ефективното управление. Предприемачът лидер трябва да има ясна представа за желаните бъдещи резултати, за начините за постигането им и най-важното- знания и умения да организира и мотивира хората така, че те да следват избрания от него път като свой.
По-важните качества на лидерите са:
- да са добри психолози;
- да мотивират персонала да изпълнява задълженията си;
- да създават спокойна атмосфера на работа;
- да поемат отговорност;
- да бъдат общителни;
- да поставят просто и ясно задачите.
Под лидерски стил се разбира определен подход или начин, чрез който се осъществява управлението на дадено предприятие, на група хора или проект.
Теорията сочи четири най-често срещани лидерски стила на управление:
- АВТОРИТАРЕН СТИЛ;
- ДЕМОКРАТИЧЕН СТИЛ;
- ЛИБЕРАЛЕН СТИЛ;
- СИТУАЦИОНЕН СТИЛ.
Всеки един от тях има своите предимства и недостатъци и рядко могат да бъдет открити в чист вид. Лидерите използват вариации на отделните стилове но като че ли последният се използва най-често като обичаен начин на работа.
Лидерът вижда лидерството си повече като отговорност отколкото като привилегия.
Добрият бизнес е основан върху етично бизнес поведение базиращо се на следните бизнес норми: точност, надеждност, любезност, уважение, външен вид и др.
Човек може да мисли за успешния бизнес като за къща. Добрите бизнес етики представляват основата на къщата, а доброто бизнес поведение формира средата, в която се случва всичко.


Тема 12. ГРУПОВА ДИНАМИКА. РАБОТА В ЕКИП.

Груповата динамика се занимава с процесите в една група. Използва се фактът, че качествата и уменията в една група се различават от тези на отделния член на групата.
Влиянието на груповата динамика може да е положително или отрицателно. Групите могат да възникнат по формален или неформален път, но и двата вида влияят върху постиженията на своите членове.
Повечето хора в една група се държат според очакванията на останалите членове.
Това се нарича съобразяване с груповите норми и очаквания.
Не всяка група от хора е екип. Екипът съществува тогава, когато са налице две основни характеристики:
- Обща цел;
- Взаимна зависимост при изпълнение на работни задачи за постигане на целта.
Екипите могат да бъдат: работен, проектен, паралелен, мениджърски и неформален.
Ефективността на един екип може да се измери с различни методи и по различни показатели. Популярни са следните единадесет т. наречени ключови фактори за оценка:
- 1. Атмосфера; 2. Справяне с конфликти; 3. Лидерство; 4. Мотивация;
- 5. Цели; 6. Вземане на решения; 7. Сътрудничество; 8. Комуникации; 9. Критика;
- 10. Постигане на целите; 11. Професионално и личностно развитие.
Членовете на един екип могат да бъдат категоризирани в три основни групи /типа/
Поведение:
- мислещ тип хора;
- чувстващ тип хора;
- правещ тип хора.
Един екип е ефективен, когато постига целите, за които е бил създаден. Лидерите дават посоката на развитие и вдъхновяват членовете на екипа да я следват.


Тема 13. ИКОНОМИЧЕСКА РОЛЯ НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ.


Малките и средни предприятия /МСП/ са двигател за увеличаване на темповете на икономически растеж, за решаване на проблема с безработицата и за повишаване на жизнения стандарт.
МСП изпълняват следните важни функции:
- предоставят услуги, улесняващи развитието на бизнеса;
- източник са на иновационни методи;
- изпълняват ролята на “инкубатор” за големите предприятия;
- подготвят управленски кадри и предприемачи за частния сектор.
МСП нямат възможностите на големите, което ги поставя в по-затруднено положение и намалява тяната конкурентноспособност.
Според Закона за малките и средни предприятия /2006 год/ малкия и среден бизнес се класифицира по следния начин:
а/ Микропредприятия – със средносписъчна численост на персонала до 10 души.

б/ Малки предприятия – които имат :
- средносписъчна численост до 50 души;
- годишен оборот до 19,5 млн лв;

в/ Средни предприятия – имащи :
- средносписъчна численост до 250 души;
- годишен оборот до 97,5 млн лв.

МСП в България се развиват в условията на макроикономическа стабилност. От друга страна бизнесклимата в страната все още не създава необходимите стимули за повишаване на инвестиционната активност, което затруднява достигането на европейските критерии за конкурентноспособност.
Утвърждаването на МСП в българската икономика предполага справяне със следните предизвикателства:
- подобряване на бизнес- средата;
- подобряване на функциониране на съдебната система;
- усвоявоне на средствата от структурните фондове;
- интегриране с мерките, предвидени в Лисабонската стратегия;
- прилагане на клъстерни подходи за развитие на всеки един отрасъл.


Тема 14. ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПОДКРЕПА ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Държавната политика за насърчаване и подкрепа на МСП се разработва и провежда чрез Агенция за малки и средни предприятия в следните насоки:
- Информационно и консултантско облужване на МСП
- Финансово подпомагане на дейностите им
- Разработване и реализиране на програми за МСП
- Достъп до обществените поръчки
- Образователни проекти за професионална квалификация
- Създаване инфраструктури за подпомагане на МСП
- Изграждане на технологични паркове и инкубатори за развитие на МСП
- Създаване на Банка за развитие и Национален гаранционен фонд
- Подобряване на иновационната култура на предприемачите
- Подкрепа въвеждането на нанотехнологиите в производството
- Насърчаване на въвеждането на стандарти за управление по качество и по
околна среда
- Създаване на координационна група “Бъдещо развитие на клъстерите”
- Подпомагане участието на българските предприятия в международни
изложения, панаири, кооперационни борси и бизнес мисии.

Поради голямото икономическо и социално значение на МСП през 2002г беше разработена правителствена стратегия , чийто основен приоритет е подкрепата за МСП. Тя включва следните насоки:
1.Опростяване на административната и нормативна среда за МСП;
2.Създаване на нови финансови инструменти за подпомагане на МСП
3.Европеизация и интернационализация на МСП ;
4.Подобряване на достъпа до информация и услуги ;
5.Осигуряване на условия за развитие на МСП в регионален аспект

Разработват се още и целеви проекти, насочени към определени групи от
населението, напр. Проектът , “Повишаване на пригодността за заетост и
насърчаване на предприемачеството на младежите”,разработен от
Министерството на труда и социалната политика .



ТЕМА 15. ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА МСП.


Постигането на икономически растеж при поддържането на основната цел- запазване на макроикономическата стабилност, е свързано със стимулиране развитието на МСП, които взети като едно цяло са най- големият работодател и най- големият потенциален инвеститор в страната.
Данъчната политика, като част от фискалната политика на държавата, е основен инструмент на макроикономическото управление и цели запазване на макроикономическата стабилност чрез поддържане на нисък бюджетен дефицит,стимулиране на устойчив икономически растеж и провеждане на реформите в обществения сектор чрез заделяне на необходимия резерв от средства за тях.
Според направените анализи, измененията в данъчната политика могат да бъдат в посока на допълнителни облекчения, ако те бъдат равномерно компенсирани с допълнителни бюджетни приходи, и при запазване на принципите и целите на цялостната данъчна политика, а именно :

- Равнопоставеност на данъчните субекти ;
- Насърчаване на инвестициите ;
- Разширяване на данъчната база за сметка на сивата икономика ;
- Прехвърляне на данъчната тежест върху косвените данъци и опростяване на процедурите по събиране и подобряване на администрирането на преките и косвените данъци, както и ефективността на данъчния контрол.

Икономическите субекти се облагат съгласно Закона за корпоративно подоходно облагане през годината с авансови вноски, ако не подлежат на облагане с патентен данък ,а в края на годината, през времето на данъчния период, формират облагаем доход по Закона за облагане на Физическите лица.
Патентният данък е най- разпространен в дейности на малкия и среден бизнес. Тъй като заплащащите патент не са еднозначно освободени от приложението на еднократните данъци , МСП, които плащат патент имат същите задължения и съблюдават същото данъчно законодателство, както и останалите икономически агенти- водят едностранно или двустранно счетоводство, спазват изискванията за плащане на здравни и социални осигуровки и застраховки и др.
Привеждането на българската система в съответствие с Общата система на ДДС за Единния европейски пазар ще създаде, от една страна,необходимата стабилна данъчна среда ,а от друга –ще улесни българските МСП във външнотърговската им дейност.
Осигурителната политика е неутрална и не създава различен режим за МСП.


ТЕМА 16 ПОВИШАВАНЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА

Разкриването на същността и съдържанието на понятието Конкурентоспособност на предприятието може да се осъществява на различни нива:

- при оценката на конкурентоспособността на дадена стока или услуга ;
- при оценката на конкурентните пазарни позиции на предприятието ;
- при оценката на международната конкурентоспособност на дадена страна .

Конкурентоспособността е относителна сама по себе си, свързана е с конкретен пазар и времето на продажба.Тъй като всеки купувач има свои критерии за оценка на степента на удовлетворяване на дадена потребност, то и конкурентоспособността придобива и индивидуален отенък .
Конкурентоспособността на предприятието в света на съвременния бизнес води до завоюване на съответни пазарни позиции в условията на конкурентна среда.Това означава, че ако някое предприятие изостава от конкурентите си по производителност на труда, то ще започне да съкращава персонала ; ако продуктите му са по-лоши и по- скъпи от стоките на конкурентите му, то постепенно ще фалира.
При оценката на конкурентоспособността на предприятието следва да се има предвид, че фирмите се стараят да продават не отделни стоки,а целия комплекс услуги, свързани с дадена стока, които са важни за купувача, и поради това той оценява конкурентоспособността от съвършенно нови, по- приемливи за него и по- трудни за производителите позиции.
При оценката на конкурентоспособността се използва система от параметри, които се подразделят на три основни групи : технически, икономически и организационни .
В методическия инструментариум за анализ, оценка и проектиране на конкурентоспособността на предприятието се използват редица теоретични модели. Те дават възможност но мениджърите да се изучава системно влиянието на конкурентната среда и на тази основа да се разработват програми за постигането на конкурентно предимство . Според модела на признатия за водещ специалист по пазарна конкуренция американски икономист Майкъл Портър, конкурентната ситуация в един бранш се характеризира от 5 фактора :
- потенциални нови конкуренти ;
- продукти – заместители ;
- пазарна власт на доставчиците ;
- пазарна власт на клиентите ;
- конкуренция в бранша .
В пазарното стопанство конкуренцията е основен двигател на предприемчивостта , на икономическия, техническия и социален прогрес.



ТЕМА 17. РЕШЕНИЕ ЗА СТАРТИРАНЕ НА СОБСТВЕН БИЗНЕС .
ПОСТАВЯНЕ НА ЦЕЛИ .


Собствен бизнес у нас се създава в съответствие с действащото законодателство. Преди да вземат решение за създаване на собствен бизнес, бъдещите предприемачи трябва да се запознаят с предимствата и недостатъците на предприемаческата дейност, със задачите и отговорностите, със шансовете и рисковете , които стоят пред тях , с възможните бариери и др. Това ще им помогне да направят по обективна оценка на собствените си силни и слаби страни и да преценят дали ще е по силите и възможностите им да започнат самостоятелна дейност.
Едни от основните въпроси, на които трябва да отговори всеки човек, решил да основе собствен бизнес са:
- Мога ли да вземам самостоятелно решение и да нося отговорност за това.
- Достатъчно мотивиран ли съм?
- Умея ли да общувам с хората ?
- Добър организатор ли съм ?
- Мога ли да планирам дейността си ?
- Мога ли да разчитам на подкрепа на семейство, близки , приятели ?
Готовността и пригодността на хората за успешен труд е важен фактор за успеха на начинанието, особено в началната му фаза. След като е избрана бизнес идеята предприемачите би трябвало да са в състояние да отговорят на още въпроси :
- Какво представлява създаваната фирма? Кои са нейните продукти и пазари?
- Защо фирмата е на пазара?
Отговорите на тези въпроси по същество ще дадат описанието на МИСИЯТА на фирмата, която е от особено значение,тъй като чрез нея още в началото се адресират определени специфични нужди , което я различава от други, конкурентни фирми .
Мисията на фирмата трябва да намери конкретизация в ЦЕЛИТЕ . Има няколко изисквания , които трябва да се съблюдават при формулирането им :
- Да са реалистични и изпълними ;
- Да са измерими;
- Да позволяват превръщането им в специфични действия;
- Да могат да бъдат разбивани на подцели .
Целите могат да бъдат класифицирани п различни признаци на :
- Дългосрочни / стратегически /, средносрочни и краткосрочни ;
- По функционални области : маркетинг, иновации,персонал и др.


ТЕМА 18. ФИНАНСИРАНЕ НА МСП.

Ефективното финансово планиране изисква да се спазват следните изисквания :
-Да се използва възможно най- изчерпателна информация и консултантска помощ от външни специалисти при необходимост ;
-Прогнозите да бъдат основани на точно отчитане влиянието на различни фактори ;
- да са обособени отделните етапи при вземане на решенията ;
При стартиране на нов бизнес , наред с маркетинговия, производствен и организационен план е необходимо да се разработи и отделен финансов план, определящ размера на необходимите инвестиции и оборотния капитал, източниците и цената на капитала, както и движението на финансовите ресурси във времето.
Самият финансов план се състои от проектобаланс на предприятието, проект на приходите и разходите и план за източниците и разпределението на финансовите средства .
Инвестициите във финансовия план са посочени отделно – за възстановяване, за разширяване, за изследване и нови производства , за временно извършени разходи и др.
Основните задачи на финансовата част на бизнес плана е да се определят потребностите от капитал за стартиране и функциониране на бизнеса, структурата на капитала , източниците и условията за финансиране и изплащане на кредитите .
Общата потребност от капитал за стартиране на бизнеса включва три основни компонента – ОСНОВЕН капитал, ОБОРОТЕН капитал и РАЗХОДИ за УЧРЕДЯВАНЕ .
Има четири основни начини за осигуряване на средства за бизнес :
- самостоятелно инвестиране;
- вземане на кредит;
- убеждаване на други да инвестират ;
- получаване на помощ .
Вземането на кредит е най – често при финансиране на МСП .Повечето кредити са от банки и трябва да са осигурени с ценности , дом, друга собственост или гарант . Ако не се върне в срок , банката получава имуществото с което е гарантиран кредита. Съществуват още редица фондове, напр, фонд “Малки предприятия”, предоставящи заеми за малкия бизнес при изгодна лихва за определен период. Препоръчително е заемите да съответстват на конкретните нужди .
Финансите трябвя добре да се управляват и контролират чрез необходимата документация за това.


ТЕМА 19. БИЗНЕС ПЛАН

В основата на всеки предприемачески успех стои една добра бизнес идея. Бизнес плана е един от най- добрите инструменти за оценка на ефективността на всяка бизнес-идея и за планиране и контрол на стъпките за реализацията й.
Бизнес планът отразява всички аспекти на основаването или развитието на МСП – икономически, управленски, правни, социални, финансови и екологични.
Няма твърди предписания за съдържанието на един бизнес план. Съществуват различни варианти, един от които ви предлагаме:
1. Заглавна страница;
2. Обща информация за предприятието – т. н. Фирмен профил;
3. Кратко резюме ;
4. Съдържание на бизнес плана;
5. Личност /екип/;
6. Бизнес идея;
7. Визия, мисия, девиз;
8. Цели на предприятието и предприемача;
9. Пазари и конкуренция;
10. Маркетингов план;
11. Производствен процес и производствен план;
12. Технологични възможности;
13. Персонал;
14. Организационно-управленска структура на предприятието;
15. Финансова част – прогнози, показатели;
16. Оценка на риска.
17. Приложения.
Всички части на бизнес плана трябва да се разработят писмено, да се обогатят с цифри и да се представят в прегледен вид.


ТЕМА 20. ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Жизненият цикъл на предприятието обхваща времето и процеса от неговото създаване до изпълнението на стратегическите му планове.
Върху него оказват влияние редица фактори като големина, предмет на дейност, стил на управление, цели, местоположение и др.
В опростения модел на жизнения цикъл на предприятието се разграничават следните фази:
- Фаза на възникване
-Фаза на растеж;
-Фаза на зрелост;
-Фаза на рецесия.
Теоретичният модел показва, че в първата фаза предприятието разработва даден пазар и осъществява първи обороти. Основните акценти през тази фаза са избор на дейност, на правна форма, на местоположение, големина,форма на регистрация, осиигуряване на финансиране, придобиване на активи и др. През този етап предприятието навлиза на пазара .Понякога собствениците не могат да приемат изискванията, които им поставя бизнесът, към свободното им време, към начина им на живот, към здравето, финансите и енергията им и се отказват сами.
Фазата на създаване и въвеждане продължава обикновено от една до две години, след което предприятията, които остават на пазара, преминават в следващата фаза.
През фазата на растеж предприятието расте. Налице е разширяване на дейността, обновяване на техниката и модернизиране.Извършва се интензивен маркетинг. В тази фаза трябва да се изгради контролингът в предприятието .
Фазата на растеж всъщност е фаза на доказване и на оцеляване на предприятието
През фазата на зрелост предприятието е постигнало икономическия си връх. Това е период на стабилни пазарни позиции, високи продажби, печалби на средно и над средно равнище. Намерена е подходяща организационна форма. На преден план е стратегическото планиране .
Фазата на зрелост се характеризира със значителен пазарен дял, но и със започваща стагнация. Предприятието е принудено да развива нови бизнес идеи, съответно да разкрива нови пазари. Ако това не стане, предприятието ще изразходи своя капитал и ще изпадне в криза.
В последната си фаза предприятието губи пазарните си шансове и в крайна сметка се стига до спад .
За да не се стигне до фалит се търсят възможности за изменение на организационната форма, въвеждане на иновации и др.
В практиката тези фази рядко се наблюдават в чист вид. По правило се наблюдава една смесица от елементи на различни фази на развитие.


ТЕМА 21. ЕТИЧНО БИЗНЕС ПОВЕДЕНИЕ

Етиката е съвкупност от стандарти и правила, които помагат на човек да прецени кое е добро и кое- лошо. Едно поведение може да не е противозаконно и все пак да не е етично.
Етичното поведение е от голямо значение за бизнеса.
Човек може да мисли за успешния бизнес като за къща. Добрите бизнес етики представляват основата на къщата и доброто бизнес поведение формира средата, в която се случва всичко.
За да е успешен един бизнес, трябва да се спазват следните принципи, отнасящи се до собственото етично поведение :
1. Точност . 2. Надеждност
3. Любезност 4. Уважение
5. Комуникация 6. Облекло.

Основен принцип трябва да бъде изработването на норми на поведение .Етичните стандарти в бизнеса се диктуват от моралните норми , законите и общественото мнение.
Първата бариера пред етичното бизнес поведение произтича от децентрализацията на правата за вземане на решения в големите организации.
Фирменото управление днес не трябва да се разбира само като стратегическо успешно действие,ориентирано изключително към стопанската изгода . То е действие ориентирано към разбирателство ,уважение , еталон ,чрез които се постига разграждане на препятствията и се повишава етичната “ чувствителност “ на организациите .
Като втора бариера се разглежда стриктно спазваното разделение на фирмените дейности по отдели. Рамките на отделите провокират в служителите едно “ресорно “ мислене, вследствие на което забелязаните неетични действия не стават повод за рекламация или за промени.
На трето място разделението на труда води до професионализиране и преувеличаване ролята на експертите. Експертите проявяват склонност да водят неразбираеми за другите разговори и дискусии, като от висотата на специалната си компетентност правят глобални изводи . Всички тези нагласи и постановки определят нетърпимостта към етично реагиране, доколкото компетентността на експертите се счита за непогрешима.
Етичното поведение зависи от фирмената култура,от организационната структура, процедурите за подбор и подготовка, комуникациите. Етичното поведение трябва да се управлява, а това е във властта на мениджърите .
Не всеки мениджър обаче е склонен да приеме изцяло етичните принципи и норми. Целта често е печалбата , и когато някои етични принципи и норми пречат за нейното постигане , те се игнорират.


ТЕМА 22. КОРПОРАТИВНА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ

При съвременната динамика на бизнеса, началната представа за предприятието
има важно значение за по – нататъшното развитие на деловите му контакти.
Думата корпоративен , корпорация означава “ група от хора, които действат като едно цяло “.
Корпоративната идентичност представлява вътрешната същност на една организация , изразена посредством корпоративния дизайн , корпоративното поведение и корпоративните комуникации.
Корпоративната социална отговорност се идентифицира с корпоративното поведение и корпоративната репутация .
- Корпоративното поведение определя поведението спрямо клиентите, сътрудниците, конкурентите, както и поведението на предприятието в различни конфликтни ситуации. Често принципите на корпоративното поведение залягат във философията на предприятието .
- Корпоративната репутация е рефлекс от въздействието на поведението , на изразяване на културните, социални и етични ценности .

Да се разбира същността на корпоративната социална отговорност не означава да се залага на случайните, произволните или емоционално мотивирани съгласия между участниците . Тук става въпрос повече за тяхното рационално съгласуване. Единството в мненията се достига само тогава, когато се полагат целенасочени усилия. Това е така наречената “ ненасилствена убедителност на по- добрия аргумент “, който създава основата за разрешаването на даден конфликт.
Фирмената етика трябва да е заложена като етика на разума , като социална отговорност, които се осъществяват като диалог между страните, ориентирани към постигане на обща цел.
За мениджърите реализирането на конкретни инициативи в сферата на фирмената етика означават социална отговорност, действия, ориентирани към споразумение и съгласие, а добрият тон в общуването винаги предполага рационален качествен обрат в работата .
Последна промяна от dark_angel на чет сеп 03, 2009 19:34, променено общо 1 път.
Причина: Нарушение на т.3 от правилата.


Върни се в “Икономика”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта