Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Видове юридически факти. (Курсова работа)

Безплатни есета, анализи, реферати, доклади и всякакви теми свързани с правото.
Публично право, частно право, материално и процесуално право, вътрешно право, международно право, субективно и обективно право, правна наука, правна система, континентално право, общо право, религиозно-традиционно право, философия на праото, социология на правото, правни институции.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Zeroadhesion
       
Мнения: 19051
Регистриран: нед апр 13, 2008 18:33
Репутация: 36467
пол: Мъж

Видове юридически факти. (Курсова работа)

Мнение от Zeroadhesion »

Видове юридически факти. Правомерни юридически действия.


Съдържание:

1. Юридически факти
1.1. Обща характеристика
1.2. Значение за законодателството
1.3.Видове юридически факти
1.4. Юридически действия и юридически събития
2. Юридически действия
2.1. Значение на юридическите действия
2.2. Деление на юридическите действия
2.3. Неправомерни юридически действия
3. Правомерни юридически действия
3.1. Понятие и обща характеристика
3.2. Основни групи правомерни юридически действия
3.3.Класификация на правомерните юридически действия
4. Заключение


1. Юридически факти

1.1. Обща характеристика
Общественоправният живот е един непрестанен динамичен процес, в който непрекъснато се пораждат нови права и се изменят или погасяват съшествуващи вече права.Именно това вътрешно движение дава на обективното право онзи материал, без който то би загубило своя смисъл и значение. То е, което дава образа на субективните права, което ги установявя и санкционира. Обективното право и субективните права се намират в корелативна връзка,тъй като взаимно се обуславят и предпоставят. Сами по себе си нормите на действащото право не са достатъчни, за да се стигне до пораждане, изменение и погасяване на права; този процес зависи и от въздействието на други фактори, макар и никога да не излиза извън рамките на тези норми. Именно тези фактори из обществения живот са юридически факти.

Юридически факти са тези факти от социалната действителност, които имат значение за правото. Те се наричат правно релевантни – т.е. те имат някакво отношение към правото. Останалите факти, които нямат значение за него, са ирелевантни.

Юридическите факти се съдържат в хипотезата на правната норма. Когато те настъпят в действителността, се реализират правните последици, предвидени в диспозицията на правната норма. Следователно всеки юридически факт има двойнствено проявление – веднъж съществува като абстракция в правната норма и втори път реално се проявява в действителността. Когато е налице хармония между реалния юридически факт и абстрактния такъв, се осъществяват желаните от правото и свързаните с този юридически факт правни последици.
Следователно юридическите факти представляват конкретните обстоятелства от реалната действителност (природна или социална), с осъществяването на които действащото право свързва настъпването на определени правни последици.

1.2. Значение за законодателството
Кои факти, събития и обществени отношения са юридически и кои ирелевантни за правото, решава законодателят чрез установяване на съответни правни норми. Правноквалифицираната преценка се прави преди всичко въз основа на природата на самите факти и на тяхната значимост за индивида и обществото през съответният етап от тяхната еволюция. Тук влиза всичко, което има някакво отношение към духовната и материалната страна на обществения живот, към отделната държава и отношенията й с другите държави. Законодателят извежда от цялото многообразие от факти на реалната действителност онези, които следва да се конституират като юридически, които могат да доведат до желаните правни последици. Изискванията имат своето основание преди всичко в природата на самите факти :

Юридическите факти следва реално да съществуват в действителността, а не да са илюзорни факти. Те следва да бъдат сетивно възприемани и товъз основа на нормално развито човешко съзнание. Трябва да са значими за правото. Ако законодателят не се съобрази с тези изисквания и възползван от формално неограничената си правна власт, въздигне в юридически един факт, чиято правна квалификация не е съобразена с необходимостта на общественото развитие, се оформят обществени и етически сили, стремящи се да дисквалифицират този факт от правен в ирелевантен на правото. Целта е да се установи отново едно равновесие между правно квалифицираните факти и обществено етическите двигатели на социалното развитие.

1.3.Видове юридически факти
Поради своето разнообразие и разновидност, в пълно съответствие с разнообразието и разновидността на обществения живот, юридическите факти могат да се класифицират в различни групи с оглед приликите и разликите си и въз основа на различни класификационни критерии :

а) Според различията в характера на правните последици, които настъпват от тях, юридическите факти се делят на правопораждащи, правопроменящи, правопогасяващи и правосъхраняващи.
Правопораждащи са тези юридически факти, които водят до пораждането на права и задължения. Това са факти предимно от облигационното право.
Правопроменящите юридическите факти водят до такива правни последици, при които се установява изменение на някакво съществуващо вече право. Изменението на това право показва във всички случаи две възможности : с настъпването на правните последици се променя или носителят на правото, или съдържанието на правото (прехвърляне на вземане, частично опрощаване на дълг, частично помилване и др.).
Правопогасяващи юридически факти са тези, правните последици на които включват в себе си пълното заличаване и погасяване на едно породено вече право (смърт, погасителна давност, съдебно решение за обявяване на развод и др.).
Правосъхраняващи са тези юридически факти, чиито правни последици водят до запазването на едно съществуващо правоотношение и чието действие заличава правното значение на други юридически факти, които са били насочени срещу това правоотношение (прекъсване на давност).

б) Според характера на правните последици, се подразделят на типични юридически факти за конкретното право, за гражданското право (сделки), за административното право (административни актове) и др., което води до свободно вписване на фактите в различните правни отрасли.

в) Според тяхната проявна форма. По този критерий юридическите факти се подразделят на дава вида : положителни и отрицателни.
Положителни са тези, при които фактическите обстоятелства трябва да са налице, за да настъпят правните последици, т.е. те изразяват реално съществувало или съществуващо сега явление на действителността (издадените административни актове, явленията със стихиен характер, които са станали или в момента се случват и др.).
Отрицателни юридически факти са онези, при които правните последици се свързват с липсата на тези факти (за да се сключи брак, необходимо условие е да липсва друг брак). Важно условие е, че не всеки отрицателен факт има юридическо значение.
Разграничаването на юридическите факти на положителни и отрицателни има съществено значение за решаването на някои въпроси, свързани с процеса на доказване в съдебните и другите юрисдикционни органи, по-специално с разпределението на тежестта на доказване (при доказване липсата на вина, при задължения от непозволено уврежане, при факти, които позорят честта и достойнството на лицето).

г) Според характера на тяхното действие юридическите факти се подразделят на факти с еднократно действие и факти с непрекъснато юридическо действие, т.е. състояния.
Факти с еднократно действие са обстоятелствата, с които правните норми свързват юридически последици само в даден конкретен случай. Те съществуват само в момента или в известен промежутък от време, след което изчезват, пораждайки едни или други правни последици (смърт, изтичане на даден срок и др.).
Състояния са обстоятелствата, които съществуват продължително време, непрекъснато или переодично, пораждайки правни последици (гражданство, брак, нетрудоспособност, стаж). Едни от състоянията имат волеви характер и по принцип могат да се отнесат към действията (състояние в брак) ; други носят неволеви характер и по принцип могат да се отнесат към събитията (състояние в кръвно родство).

д) Деление според предметното съдържание на юридическите факти – прости и сложни, като разграничителният критерий е въз основа на количественото отношение.
Прости юридически факти са тези, които се състоят от един единствен факт.
Сложни юридически факти – състоят се от два или повече факта, които са съставни части на едно цяло. Взети поотделно, тези части нямат правно значение. Пример за сложен юридически факт е фактическият състав.

Фактическият състав е система от юридически факти, необходима за настъпването на юридически последици (възникване, изменение, прекратяване на правоотношения). Той е комплекс от разноредни, самостоятелни жизнени обстоятелства, всяко от които може да има значение на особен юридически факт. Предназначението на фактическите състави в повечето случаи е да организират по определен начин от юридикофактическа страна поведението на участниците в обществените отношения и преди всичко да осигурят върху началата на строга законност интересите на субектите, тяхната правна активност, индивидуалното регулиране на обществените отношения.

Видовете фактически състави отразяват особеностите на факторите, които ги обуславят, техните осигурителни функции. Деленията са въз основа на различни критерии:

Според характера на връзката на елементите на фактическите състави се подразделят на: а) прости, б) сложни, в) смесени.
Прости или свободни фактически състави са комплексите от факти, между които съществува свободна връзка : фактите могат да се натрупват в състава без оглед на някакъв ред – важното е в определен момент да са налице всички заедно.
Сложни или “свързани” фактически състави са системите от факти, между които съществува последователна обусловеност, строга зависимост, т.е. фактите в състава трябва да се натрупват в строго определен ред.
Смесени фактически състави са системите от факти, връзката между които е отчасти свободна и отчасти строга.

Според степента на определеност съставите се делят на а) определени, б) относително определени (бланкетни). Това деление отразява възможността и пределите за индивидуално регулиране на обществените отношения от компетентните органи.
Определени са съставите, всички елементи на които са в строг смисъл юридически факти и които изцяло са предвидени в хипотезите на правните норми.
Относително определени са съставите, които не са предвидени изцяло в хипотезите на правните норми. На юрисдикционните органи се предоставя възможността да решават по реда на индивидуалното регулиране юридически въпроси, отнасящи се към дадени правни последици съобразно с конкретните обстоятелства по делото.

Според обема си съставите могат да бъдат : а)завършени и б)незавършени.
Завършени са съставите, в които процесът на натрупване на юридически факти е завършен.Те пораждат крайните правни последици – при възникване, изменение или погасяване на правоотношения.
Незавършени са тези, при които този процес не е приключил. Те могат да пораждат само междинни правни последици. От своя страна междинните правни последици могат да бъдат най-различни :
- Състоянието на правно очакване е първата и естествена правна последица от незавършения фактически състав.
-Състоянието на определена правна обвързаност между правните субекти, изразяващо се в настъпването на междинни юридически права и задължения, много често намира израз в юридическото задължение за правните субекти да запазят статуквото. По този начин те осигуряват нормалното и естествено развитие на фактическия състав и настъпването на крайните правни последици.
-Секундарното правомощие на собствено активно поведение е правомощие, което позволява на заинтересования субект да прояви правна активност,т.е. да окаже с едностранните си правни действия влияние върху развитието на фактическия състав. Във връзка с това на правните субекти се предоставя възможност да проявят инициатива, воля и активност, за да достигнат реализирането на своите правно значими интереси.

1.4. Юридически действия и юридически събития
Най-същественото разграничение на юридическите факти, което традиционно се е вписало като такова в правната наука и в практиката, е подразделянето им според волевия принцип на юридически действия и юридически събития.
Юридически събития са юридически факти, чието възникване не е резултат от проява на човешка воля и съзнание. Такива например са смъртта и раждането на човека, изтичането на определено време, явленията от природната действителност – земетресения, градушки, наводнения и др. Това обаче съвсем не означава, че при тях човекът въобще не присъства. Участието му се изразява в това, че той или е пасивен обект на въздействие на природни сили, или участва, но като безсъзнателно и безпомощно оръдие на тези природни сили.
Юридическите събития могат да се разделят на две групи:
Относителни събития са обстоятелства, които са предизвикани от дейността на хора, но в съответните правоотношения се проявяват независимо от породилите ги причини.
Абсолютни събития са обстоятелства, които не са предизвикани от волята на хора и не се проявяват в някаква зависимост от нея.
Юридическите събития заемат зависимо и подчинено положение спрямо действията.Те като правило пораждат правни последици не изолирано, а в съвкупност с правомерни действия, т. е. в пределите на единни фактически състави.
Юридически действия са онези юридически факти, които обгръщат в своя състав като централен елемент външното проявление на активни съзнателни преживявания. Значението им в сравнение с юридическите събития е грамадно. То произтича от особената същност на тези юридически факти, съпоставена със същността на юридическите събития, които са преди всичко проявления на природни сили, без активното участие на човека и неговите активни съзнателни преживявания.Поради това тази категория юридически факти не се твори от човека, а те му се налагат и се търпят от него.При юридическите действия човекът е творец на своите съзнателни преживявания, т.е. заема спрямо тях не само активно положение, но е и в състояние да определи момента на тяхното проявление и главните елементи от предметното им съдържание. Отличителната черта на този вид юридически факти е в това, че правните норми свързват стях правни последици именно поради волевия характер на юридическите действия.

2. Юридически действия

2.1. Значение на юридическите действия
Юридическите действия са количествено най-многобройните и качествено най-ценните юридически факти. Чрез тях човекът придобива възможността да се намеси активно в динамиката на обществено правния живот и да предизвика пораждането на такива правни последици, при такива моменти и при обстоятелства, при които ще достигне до възможно най-пълното и най-благоприятно задоволяване на лични и обществени цели, на лични и обществени нужди.Следователно броят на юридическите действия се увеличава с растежа им, с развитието и диференцияцията на обществения и културния живот. Тяхното съдържание отразява безпогрешно съдържанието и културното ниво на обществото в даден момент от развитието им.
Юридическите действия, поради тяхното количествено и качествено значение като юридически факти, заемат едно предно място в областта на правото. Вследствие на това те са едни от най-важните обекти на научно-правно изследване.

2.2. Деление на юридическите действия
Юридическите действия се отличават с голямо разнообразие и различна роля в процеса на правното регулиране. По своята дълбока същност те представлявят резултат от проява на човешка воля и съзнание или най-малкото те трябва да присъстват като централен техен елемент. Всъщност тук става въпрос за т.нар. деяние – външно проявление на съзнателни психически преживявания посредством съответни мускулни или телесни движения. Това означава, че става въпрос както за действия в същинския смисъл на думата, така и за бездействия. Първите (комисивни юридически факти) са проява на активно човешко поведение, т.е. изисква се съзнателно проявление на физическа активност. Бездействията (омисивни юридически факти) са прояви на пасивно поведение, т.е. при тях се изисква въздържане от подобна активност. Налице е участие на волята на човека, но тя се проявява ло друг начин, за разлика от действието. Пример за това е недоносителството, въздигнато като престъпление от особената част на Наказателния кодекс. То се състои в това, че едно лице знае за извършването на дадено престъпление, но не съобщава за това на органите на властта, т.е. то се въздържа от действия и следователно бездейства. Тогава неговото пасивно поведение вече представлява своеобразен юридически факт, който ще доведе до настъпването на съответни правни последици.
Основното разграничение на юридическите действия е според това, как те се съгласуват с предписанията на юридическите норми, с изискванията на правовия ред. С оглед на този критерий юридическите действия се подразделят на правомерни и неправомерни.Според професор Венелин Ганев (противно мнението на други юристи) трета категория юридически действия, т .нар. правно безразлични действия (като обличане на дреха или излизане на разходка), няма.Това са или действия, с които се упражняват породени права, или ирелевантни факти за правото.
Правомерността и неправомерността на юридическите действия не е един постоянен и обективно даден или субективно възприеман техен атрибут, а една правна квалификация, установена чрез ценностни съждения, въз основа на дадена правна норма.Вследствие на това тази квалификация е не абсолютно, а относително разграничение.

2.3. Неправомерни юридически действия
Неправомерното юридическо действие не съответства на изискванията на действащото право, т.е. това е волево поведение, което не отговаря на правните предписания, накърнява субективните права, не се съгласува с възложените на лицето юридически задължения.Основната особеност на неправомерните юридически действия е тяхната противонормност, но имат и някои други отличителни белези:
- Неправомерни юридически действия са и неизпълнени правни последици;
- Също така и вторичните, зависими юридически факти
- Неправомерни са и противоправните и противодлъжностни действия.
Тези черти са качествен признак на предметното съдържание на неправомерните юридически действия.Поради противоправния си характер те се свързват с материалната страна на обществения и правния живот и включват в себе си не само формална, но и една материална неправда. Юридическите действия, които са неправомерни, не могат, покрай формалната неправда и формалното нарушение на правната норма, на субективни права и правни задължения, да не обгръщат и една материална неправда, едно накърнение и нарушение на нужди, интереси и блага, включени в субективните права.
Следователно неправомерни са само онези юридически действия, които са противонормни ; неизпълнени правни последици ; вторични зависими юридически факти ; противоправни и противодлъжностни действия, включващи в себе си една формална и материална неправда.Там, където един от тези признаци липсва, извършеното действие не е неправомерно.
Неправомерните юридически действия са тези, които не съответстват на изискванията надействащото право. Те се подразделят на две основни групи: а) обективно противоправни деяния (правни аномалии) и б) правонарушения. Основанието за това подразделение е наличието или липсата на вина, т.е. на субективно отношение на дееца към извършеното от него деяние и настъпилите от това деяние противоправни последици. В основата на понятието “вина” лежи ценностно съждение, според което деецът, при положение, че е могъл или е трябвало да може да изпълни правната норма и предписаните от нея правни последици, все пак е извършил неправомерното юридическо действие.
Правните аномалии са неправомерни действия, при които липсва вината. Т.е. това е акт на волево поведение, който има чисто външен характер, предизвикан е от незнание на закона, от противоречие между отделни норми и т.н. – невиновно неизпълнение на юридически задължения, “обективни” нарушения на субективни права (неоснователно обогатяване, злоупотреба с право и др. ). Тези неправомерни действия по принцип предизвикват правни последици, които се ограничават с възстановяването на нарушеното правно положение, с изпълнение на юридическото задължение и т.н. , с така наречените мерки за защита.
Правонарушенията са виновно извършени противоправни юридически действия или бездействия. Признаците им намират израз в състава на правонарушението, т.е. в съвкупността от закрепените в юридическите норми негови страни, елементи. В зависимост от характера на обществената вредност се подразделят на престъпления и простъпки, които от своя страна са : деликти (правонарушения в гржданското право) , административни нарушения, дисциплинарни нарушения (в трудовото право). Както и простъпките, така и престъпленията (правонарушения в наказателното право) се вписват в различни правни отрасли с различен юридически режим, а оттам и довеждат до настъпването на различни правни последици. Главното при тяхното разграничаване е качеството на обществена опасност : за разлика от простъпките престъпленията изразяват опасността на дадено лице пред обществото като цяло. Това и предопределя остротата и личния характер на държавната принудителна реакция спрямо факта на извършеното престъпление.

3. Правомерни юридически действия

3.1. Понятие и обща характеристика
Правомерно юридическо действие е волево поведение, което съответства на правните предписания, съгласува се със съдържанието на правата и задълженията на субектите.
Предметното съдържание на правомерните юридически действия е най-разнообразно, но то винаги обхваща външното проявление на съзнателни активни психически преживявания. В пълна хармония с правомерния си характер те включват наличността от представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения.
Следователно правомерните юридически действия са изключително сложни по своята структура. Те съдържат два основни елемента – субективен – съзнателни волеви психически преживявания, които се извършват в съзнанието на субекта (воля) и манифестиране навън на тези вътрешнопсихологически процеси (волеизявление) – обективен елемент. В основни линии между волята и волеизявлението следва да има определена степен на съответствие. Тя се преценява не от самия субект, а от позициите на нормално развито човешко съзнание. Т.е. от тези позиции ще се съди дали формата, в която се манифестира навън юридическото действие (волеизявлението), съответства на волята. Но често срещана е и другата хипотеза – когато има несъответствие между тях при юридическите действия. Това става в случаите на насилие, измама, грешка, заблуда, при юридически действия, проявени при несериозни намерения, при привидни (симулирани) и прикрити юридически действия и др.
Правното и обществено значение на правомерните действия е извънредно голямо. Отделната личност заема при тях едно особено положение, което е активно, творческо. От пасивен изпълнител на правни последици, каквато е тя при юридическите събития и неправомерните юридически действия, тя става творчески фактор, който определя съществените елементи на правните последици.
От ключово значение при правомерните действия е дееспособността. Тук тя е формалната възможност за правния субект да действа така, че правната норма наистина да прикрепя към външно проявените негови представи и желания онези правни последици, които в своите съществени елементи се желаят от него. От изключителна важност за правомерните действия е онова, което предпоставя качеството дееспособност. Изобщо, действия, извършени от недееспособни лица, влизат в категорията на нищожните и унищожаеми такива.

3.2. Основни групи правомерни юридически действия
Правомерните юридически действия съответстват на правните предписания. Те се подразделят на три основни групи : а) индивидуални актове; б) юридически постъпки; в) правомерни действия, създаващи обективиран правен резултат ( резултативни действия ).
Най-важните и най-многобройните от трите групи са индивидуалните актове. Те са правомерни юридически действия, при които е налице ясно изразена правнорелевантна воля на субекта да постигне съответните правни последици. Субектът тук цели, желае настъпването им.Самите индивидуални актове са различни по своята юридическа природа и се вписват по различен начин в правните отрасли.Те се подразделят на държавноправни актове, административноправни актове, сделки, процесуалноправни актове, актове на трудовото право, на семейното право и др. Сами по себе си са вид юридически актове.
Юридическите постъпки са правомерни юридически действия, при които действащото право свързва настъпването на съответните правни последици по силата на самия факт на волевото действие, по силата на самото волеизявление, независимо дали субектът на действието е желал настъпването им. Към тази група правомерни действия се отнасят по-специално фактът на признание на дълг – когато е достатъчен самият факт на заявлението – той поражда правни последици , които субектът може и да не е целял. Също така тук се съотнасят : заявлението за отказ да се приеме изпълнението в гражданското право ; заявлението за определени факти в административното право (независимо от основанието и насочеността на съответните действия). Например когато един гражданин заявява за нарушение правилата на търговията в даден магазин, това заявление поражда цял комплекс от юридически последици, към които волята на гражданина може и да не е насочена. В случая е важен самият факт на заявлението.
При юридическите постъпки взимат активно участие само дееспособни лица.
Резултативни действия са тези, при които правният резултат се обективира навън, той е относително самостоятелен по отношение на правното поведение. Действащото право свързва правните последици не толкова с волевата насоченост на субекта, а с обективирания от неговата дейност резултат – авторство, изобретения, рационализация и др. – т.е. с резултата от труда, от духовното или материално творчество. При тези юридически действия правните последици се съдържат в самото правно поведение, те не могат да се обособят от него. При тях няма необходимост от дееспособност.

3.3.Класификация на правомерните юридически действия
Правомерните юридически действия имат най-разнообразно съдържание и могат да бъдат предмет на различни класификации.Основните деления са няколко :

а) Деление според правния характер – публичноправни и частноправни правомерни юридически действия. Правомерните юридически действия са необходими правни проявления на обществения живот. Чрез тях се осъществява не само спонтанната, свободна обществена и стопанска дейност на отделните лица, но и структурата, организацията и функциите на държавната власт.
Правомерни юридически действия от публичноправен характер са административните разпореждания , съдебни решения и др. Чрез тях се осъществява структурата, организацията и функциите на държавната власт. Тяхното предметно съдържание винаги обхваща елементи на държавна властническа принуда, на imperium, като необходима част от техния фактически състав. Елементът на imperium се установява чрез съответно задължение, наложено на органа на държавната власт. То определя формалните рамки и формалното съдържание на правомерното юридическо действие от публичноправен характер, което предстои да се извърши от него, т.е. неговата компетентност.
Този вид правомерни юридически действия са винаги вторични юридически факти. Те предполагат наличността на предварителен юридически факт – на установена държавна власт и на назначение в полза на лицата, които функционират като административен или съдебен орган. Предварителните юридически факти, които се предпоставят от всяко правомерно юридическо действие от публично правен характер, винаги самите те са такива юридически действия. Намират се в особени връзки на взаимна зависимост, поради което всяко едно от тях предполага предварителното съществуване на други. Т.е. те са обвързани помежду си в същата йерархическа традиция, в която са свързани и отделните органи, образуващи структурата и организацията на държавната власт. Правомерното юридическо действие на най-върховния йерархически държавен орган, което дава правен смисъл и юридическо значение на всички останали органи и на техните юридически действия, е установяването на суверенната власт. Тя е тази власт, която не познава друга над нея и която извършва функциите си по собствено законно и правно самоопределение.
Правомерни юридически действия от частно правен характер са например договори за покупка, дружество, завещание, дарение и др. Чрез тях се осъществява свободната обществена и стопанска дейност на отделните лица и структурата, организацията и функциите на техните обществени формации. По начало те са първични, а не вторични юридически факти.

б) Деление според различията във фактическия състав. На тази основа правомерните юридически действия се подразделят на едностранни и двустранни.
Едностранни са тези, които обхващат във фактическия си състав преживяни и външно проявени представи относно пораждане, изменение или погасяване на права и задължения само на едно лице или само на група лица.
Двустранните обхващат във фактическия си състав преживяни и външно проявени представи и желания относно установяване на взаимно уравновесяващи се права и задължения за двете страни. Така установените права и задължения се намират помежду си в генетична и функционална зависимост. Те възникват едновременно със сключването на договора, т.е. със завършването на целия му фактически състав.
Едностранните правомерни юридически действия се наричат още едностранни волеви изявления, а двустранните – договори. Това са действия на дееспособни. Те обхващат във фактическия си състав дееспособността на всички участници в тяхното извършване, без оглед на това, дали те са активни или пасивни.
Двустранните правомерни юридически действия или договори от своя страна имат много подразделения въз основа на най-разнообразни класификационни начала :
- Договори на еднократни и на последователни престации според това дали преживяните и външно проявени представи и желания, взети в тяхното съгласие, визират установяването на правни последици, обемащи еднократни или многократни и последователни престации.
- Консенсуални и реални договори според това дали техният фактически състав обхваща само съгласие относно определени правни последици (продажба) или освен него обхваща предаването на определена вещ (влог, заем за послужване).
- Комутативни и алеаторни договори според това дали се визират точно определени по обем, съдържание, обхват и размер правни последици с външно проявеното съгласие (продажба). Или си визират правни последици, чието съдържание, обем, обхват и размер ще се определят поне за една от страните от проявлението на едно бъдещо и несигурно събитие (застраховки).

в) Деление на правомерните юридически действия на възмездни, безвъзмездни или дарствени. Двустранните договори са винаги и по необходимост въздмездни. Едностранните могат да бъдат и от двата вида.

г) Деление на правомерните юридически действия според различията във формата на формални и неформални :
Формални са тези правомерни юридически действия, при които формата на външно проявените съзнателни преживявания, образуващи централния елемент от техния фактически състав, е определена, предписана, идентична за една и съща категория правомерни действия, колкото и различно да е съдържанието им в отделните конкретни случаи.
Неформални юридически действия са тези, при които тази форма е неопределена, непредписана, конкретна, различна, предоставена на избора на лицата, чиито съзнателни активни преживявания се проявяват в нея.
Формални са например административните актове, съдебните постановления, завещанията, ипотеките, менителниците и др. , тъй като формата им е строго определена, предписана от правната норма, абстрактно установена и идентична за всички еднородни действия. Формата на правомерните юридически действия е начинът, по който се проявяват съзнателни преживявания относно установяване, изменение, прехвърляне и погасяване на права и задължения. При формалните действия примат има формата – ако тя се спази – ще настъпят правните последици, свързани със съответната норма. При неформалните често е възможно настъпване на несъответствие между воля и волеизявление.
Формални и неформални могат да бъдат всички правомерни юридически действия – частно правни и публично правни, едностранни и двустранни договори и др. Кои измежду различните категории са от единия вид и кои от другия се определя не в зависимост от иманентно необходимото тяхно предметно съдържание, а в зависимост от волята на законодателя. От своя страна формални могат да бъдат само правомерните юридически действия, но формата и нейните конститутивни елементи са различни при различните им категории:
устна или словесна – сведена към произнасяне на определени сакраментални думи при спазване на установен ред. Класически примери за това са sipulatio в Римското право и клетвата в средновековното и даже в съвременното право.
писмена с частен акт – при писмена форма при командитните дружества.
нотариална писмена форма – такава е формата при всички договори за прехвърляне и установяване на вещни права върху недвижими имоти.
нотариална форма с участие на свидетели – такава е формата на всички завещания, а именно на явното и тайно нотариално завещание
писмена форма на служебен акт, каквато е формата на всички служебни и административни постановления и др.

д) Деление на чисти правомерни юридически действия и юридически действия при модалитети
Чисти правомерни юридически действия са тези, които обхващат преживяванията и външното проявление само на представи и желания относно непосредственото и неусложнено проявление на визираните правни последици
Правомерни юридически действия при модалитети обхващат още преживяното и външното проявление на представи и желания относно пораждането, изпълнението или прекратяването на визираните правни последици в зависимост от определени модалитети и действителното реализиране или нереализиране на визираното от тях. Фактическият им състав е винаги по-сложен, отколкото при чистите правомерни юридически действия. Това произтича от обстоятелството, че той съдържа не само необходимите елементи от фактическия състав на всяко чисто правомерно юридическо действие, но и други – добавъчни, и именно тези случайни елементи са модалитетите. Веднъж обхванати от волята и нейното проявление, те стават съществена и необходима част от фактическия състав.
Обикновено се различават три вида модалитети : условие, срок и модус. Съобразно с това, правомерните юридически действия при модалитети се разпадат на условни, срочни и модусни правомерни юридически действия.
- Условни са тези, фактическият състав на които обхваща преживяни и външно проявени представи и желания, поставящи настъпването на правните последици в зависимост от настъпванета на едно бъдеще и несигурно събитие. Условието е елемент от фактическия състав, който обхваща волята и нейното проявление. Обикновено то и условните правомерни юридически действия се изразяват езиково, словесно, под формата на условни съставни изречения с характерния съюз “ако”, “стига само” и др. Условията, а заедно с тях и условните правомерни юридически действия се делят на многобройни групи. По-важните деления са следните :
Положителни и отрицателни условия според това, дали събитието, което визират, се свежда към една бъдеща и несигурна промяна на определени фактически отношения или положения в сегашния техен вид. Условията, които визиратетна възможна промяна, са положителни. Тези, които визират евентуално запазване на сегашното, са отрицателни.
Невъзможни, неморални и незаконни условия в зависимост от това, дали настъпването или ненастъпването на условието е обективно невъзможно, или е несъобразно с доминиращите етически схващания, или с императивни разпоредби на закона.
Отлагателни и прекратителни условия според това, дали от настъпването или ненастъпването на събитието, указано в условието, е поставено в зависимост пораждането или прекратяването на визираните и искани правни последици. Отлагателни условия са тези, при които самото им пораждане, се поставя в зависимост от настъпването на събитието. Прекратителни условия са тези, при които визираните и искани правни последици се пораждат според преживяните и външно проявени представи и желания веднага. Щом настъпи събитието, така породените правни последици се заличават.
- Срочни правомерни юридически действия
Срокът е вторият модалитет при правомерните юридически действия. Той е елемент от фактическия състав, тази част от волята и нейното изявление, която визира едно бъдеще, но сигурно събитие и в зависимост от него поставя само изпълнението или прекратяването на породени вече правни последици. Срокът, както и условието, не е елемент, прибавен отвън, а е елемент, включен в цялостното съдържание на волята и нейното изявление. Различават се няколко вида срокове :
Определени, относително неопределени и абсолютно неопределени срокове.
Отлагателни и прекратителни срокове според това, дали визираното от тях събитие поставя в зависимост изпълнението или прекратяването на породените правни последици.
Законни, съдебни и свободни срокове.
- Правомерни юридически действия при модуси
Подобно на условието и срока този трети модалитет също е елемент от фактическия състав, елемент на волята и нейното изявление. Модусът не визира никакво бъдеще несигурно или сигурно събитие, нито пък поставя в зависимост от проявлението на подобно събитие, пораждането, прекратяването или изпълнението на правни последици. Той само слага известни тяжести или известни странични действия на лицето, което ще се ползва от правата, породени от юридическото действие при модус. Създава или усилва мотиви у същото лице, за да извърши тези действия.

4. Заключение
Пораждането на права, тяхното запазване, видоизменение и прекратяване от гледището на правото е основният стимул и крайната цел на правната дейност озобщо, но този резултат в крайна сметка не се постига в изключителна зависимост само от нея.Това се свързва със съответна правна норма, с волята на законодателя, с обективното право. Но правната норма, както и правните последици, указани от нея, придобиват активно значение само при наличността на определени факти, събития или отношения, мотивиращи приложението и и проявлението на правните последици. Разнообразието на обществения и културния живот, динамиката на процесите на тяхното развитие предопределят многообразието на явленията от социалната действителност, които се закрепват в действащото право като юридически факти.


Литература:

1. Алексеев, Сергей. Обща теория на правото, том II. С, 1985г.
2. Бержел, Жан Луи. Обща теория на правото. С, 1993г.
3. Ганев, Венелин. Учебник по Обща теория на правото, Част първа. С, 1990г.
4. Милкова, Димитрина. Обща теория на правото. С, 2001г.
5. Радев, Димитър. Обща теория на правото. С, 1997г.
6. Торбов, Цеко. История и теория на правото. С, 1992г.
Прочетено: 4182 пъти
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Право”