Силата на словото

[Mozo]

“В началото бе словото…” и словото е това чудо, дадено ни от Бога, което ни отличава от животните и което оказва много силно влияние върху ценностната ни система. Чрез словото ние изразяваме нашата духовност и нашия мироглед.
Най-удивителното въплъщение словото постига в книгата. В нея се осъществява стремежът към вечност, безкористното усилие да дадеш най-хубавото от себе си, дългът да оставиш на бъдещето своя опит, своите упования, своята мъдрост. Другото най-силно въплъщение на словото е човешката реч, чрез която се предават факти и мисли, а целта й е да се промени стереотипът на мислене на слушателя, да го мотивира за дела.
Да, Словото е магия, която много лесно може да завладява и контролира хората. Понякога то може да убеждава в истината, да учи на добро, да показва красотата, а друг път – внушава злото, страха и лъжата. Понякога ни възхищава и ентусиазира, а понякога ни ужасява и заблуждава.
“Силата на словото е безпределна”/Жирарден/. Словото става мощно оръжие в ръцете на тези, които могат да го ползват добре. И колкото по-красиво, толкова по-голяма сила и въздействие има то върху нас, слушателите и читателите. Затова има много голямо значение какъв е човекът, който си служи с тази могъща сила на Словото. Всичко зависи от писателя или оратора, от етиката и морала му, от това как той ще използва словото и за какви цели. Преди десетилетия Хитлер се е опитал да използва Словото, за да фанатизира народа си и да го направи средство за неговата неморална политика. Много днешни политици, осъзнали силата му, също се опитват да заблуждават. Но това слово, което използват, не е истинското всемогъщо слово, а чиста форма на демагогия. По-късно, обаче, историята винаги наказва всеки демагог, дръзнал да употреби свещенното слово за собствените си користни и гнили цели. Защото истинската красота на думите е в тяхната истинност, нравственост и етичност, а целта им е развитието на духовността на човека, неговата истинска същност и потребност.
За нещастие, обаче, развитието на нашия съвременен свят ни дава основание за притеснение и безпокойство. Съвременният ни начин на живот не е насочен към усъвършенстване на Духа. Всички сме се устремилили да преследваме материалните неща в живота и все повече са хората, за които ценността на Словото губи своето значение. Днес духовният мрак и невежеството на човечеството са стигнали краен предел. Превърнали сме се в скорпиони, които се стремят към отравяне със собствената си отрова.За нас се отнася фразата: „Който върви в тъмнина, не знае накъде отива." А научно-техническият прогрес само ускорява това движение към края, и пътят му ни води по-скоро към катастрофата на човечеството, отколкото към усъвършенстване на самопознанието и издигане в култ на духовността и Словото.
Далеч съм от мисълта напълно да се очерня цялата наука. Цялото човечество дължи на научния напредък много, но днес повече от всякога имаме нужда да се уверим, че всичко, което се създава, става в условията на дисциплина, етика и отговорност. Всичко опира до равновесието, мярката, здравия морал и духовността, които векове наред Словото възпитава у нас.
Ние сме се качили отдавна на тази колесница на техническия прогрес и летим. Сега, ако искаме да оцелеем, трябва в движение да намерим умелия кочияш, здравите юзди. Слизане няма, защото всички сме заедно. Нужна е промяна и тя трябва да е подкрепена от всички правителства, християнските и духовните организации, хората на науката и изкуството и всички ние - най-обикновените хора.

Целият материал: