Безплатни есета, реферати, анализи - КАМИНАТА

Класика!
Брилянтно е!

Благодаря ви, Мозо, Ким!
Не, не съм публикувала, Ким.

Очите ти премрежени в любов ме галят, безпаметно от ласката им се опих, със Слънцето ти нестинарски огън можех да запаля, но по детински само в скута ти се скрих. Очаквала съм те да дойдеш от морето, без покана, с пламъка в копнежи замълчал..., брегът по-нежен е за двама прегърнал прилива, че точно ...

Аз ви благодаря, Ким, Шони!

Не е късно, нито рано е... Избрала съм си трудната любов. Не е късно, нито рано е - да разлюбя, да обичам. Сън в съня ми - намирам те, а себе си все губя. Ако прескачам хоризонта, дали дъгата цветовете ми ще върне, дали преминала през този праг с море небето ще прегърна. Зад хоризонта е... пак хори...

Благодаря ти, Шони!
Не съм забравила колко е приятно тук!

Обичам късното ни Лято и Есента ни, както пролетно мирише, обичам Зимата, когато целувката ти с моята ще вдишам, светулките, когато са снежинки, по миглите боде от скреж на песъчинки и вятър вихри спомени в полуда, такава Обич сигурно е луда... От студ настръхнал, гларус над морето тук се перчи - не...

Благодаря ти, Мозо!

Без теб горчиви снегове валят - снежинки от въздишките на цъфнали дървета и посивява непривично пролетно светът, а трябваше да е безоблачно небето. Нима тамян ще бъде ароматът всеки ден и кой извика тази чума... Това ли искаше за мен - безкрайно непонятна тишина, без смях, без нито дума... Не мога п...

https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/46519075_2397267890287996_6790450901086633984_n.jpg?_nc_cat=104&_nc_ht=scontent-sof1-1.xx&oh=55c565fce7e54282d479e6406008fb6e&oe=5C958320 Не ми е вѐчерно, нито дъждовно. Само по детски искам да се сгуша. Сега ми се прегръща... Не, чувството ...

Благодаря ви, Мо, Шони!

Този дъжд... как ми отива - в пулса ми ромоли, с тихите ми сълзи синьо прелива... Пак не нося чадър, за какво ми е - нека ме напои, че съм жадна като пясък в пустиня за оазис с усмивки от любими очи. Мое предвечно лудешко предсърдие, Есен моя, мистична и синя.., с Обич ме навали и олтар от Дъга за ...

Привет, Мо!

Ще мине ей сега и идва златна есен!

Привет, каминчета!
Как сте в тази жега?
На морето е мор, да знаете!
Хубав ден, аз не съм ви забравила!

Тръпчиво ми е... Малко сладко, повече солено - някак горестно щастливо. Просто живо. И ми е сложно. Като сърце, което спори с разума и танцува като за последно танго - страстно, ревниво и горещо. Но ми е морско. Синьо. Като август. Като герданче от мидички и влюбени изгреви. Нежно ми е. Пеперудено....