Реферат за град Русе

[Mozo]

Русе

Местоположение: Област Русе се намира в Северна България в Североизточен придунавски регион. Северната й граница на минава по поречието на река Дунав и съвпада с държавната граница с Република Румъния, където област Русе граничи с Гюргево. На изток областта граничи с област Силистра и област Разград. На запад с област Велико Търново, а на юг с област Велико Търново, с област Търговище и област Разград. В посочения териториален обхват, областта заема приблизително 2.53 % от територията на страната. Общата площ на град Русе е 127.124km2 , а надморската височина е между 0 – 49 метра. Географските координат на Русе са 43.85° г.д и 25.967° г.ш. Положението на града спрамоя Гринуич го поставя в обсега на Источноевропейското часово време.
Стратегическото географско положение на област Русе и определянето на Русе като административен център на Североизточен придунавски регион са условия за развитие на междуобластното и трансграничното сътрудничество с Република Румъния. Широкият излаз на областта към река Дунав стимулира развитието й чрез транспортната функция на реката и потенциала, който тя има за развитието на индустрията, земеделието, транспорта и транснационалното сътрудничество, по-специално в т.нар. Дунавско пространство. Област Русе попада и в обхвата на района на Черноморското сътрудничество.

История: Русе е град с 23-вековна история, която започва с изграждането на тракийско селище, наследник на което през римско време става крепостта Сексагинта Приста. Тя е военно средище и флотска станция. Възниква по време на управлението на император Веспасиан, 69-70 г., като част от укрепителната система по северната дунавска граница на римската провинция Мизия, създадена 15 години след Хр. Крепостта била разположена на главния път от Сингидиум (днешен Белград) до делтата на Дунава. Тук през различно време станували кохорти от по 600 души и други военни единици.

Съвременната история на Русе започва на 20 февруари 1878 г. край на близо петвековния период на османско владичество. След Освобождението Русе е водещият български стопански и културен център и най-голям град в Княжеството. Седалище е на българското дунавско корабоплаване. Интензивното строителство променя архитектурния му облик и го доближава до средноевропейските градове. В периода 1878-1944 г. в Русе са създадени 416 промишлени предприятия - 164 са предприятията от областта на шивашката, текстилната, кожарската промишленост, 108 са фирмите от хранително-вкусовата промишленост, алкохолно производство, 41 фирми произвеждат химически изделия, 57 – металообработване, машиностроене, електропроизводство, 36 – дървообработване, 10 – керамика и огнеупорни материали. За няколко десетилетия градът е входната врата на Европа към България. Неслучайно в този период Русе е пионер в редица нововъведения.

Релеф: Във физикогеографско отношение област Русе се отличава със сравнително еднообразен релеф. Той е преобладаващо низинен и равнинно-хълмист с надморска височина до 300 м. Това благоприятства развитието на механизираното земеделие, транспорта и изграждането на техническата инфраструктура.
Териториите на областта в близост до река Дунав се характеризират с ниска заливна част, с високи подпочвени води и алувиално-ливадни почви (3-4 м над речното равнище) и с надзаливна част, образувана от кредни скали, покрити с льос, с дълбоки подпочвени води и черноземни почви (над 60 м височина).
Между Русе и Тутракан се намира най-голямата крайдунавска низина, Бръшленската низина с площ от около 320 кв. км.

Полезни изкопаеми: Територията на област Русе геоложки принадлежи към Мизийската платформа. Областта е бедна на полезни изкопаеми. Преобладават само нерудните полезни изкопаеми. Те са база за развитието на добивната, керамичната и порцеланово-фаянсовата промишленост и други обработващи отрасли. Находищата имат лещовиден пластов характер.
Стопанско значение имат находищата на каолин и кварцов пясък при гр. Ветово, на строителен варовик при селата Пиргово, Красен и Божичен, на камък и вар (с. Ценово) и инертните материали от р. Дунав. Сред карстовите форми каолинова суровина. По-голяма част от областта е покрита с льос или льосовидни глини (с най-голяма дебелина при р. Дунав – 20 до 50 м.). Разпостаранени са и алувиалните наслаги предимно по поречията на реките.
В областта няма открити находища на рудни полезни изкопаеми и изкопаеми горива.

Климатът в област Русе е умереноконтинентален. Средната годишна температура е около 12о, средната юлска 20 - 22о, а средната януарска – от 0о до - 3о. Средногодишното количество на валежите е 550 - 650 мм. (малко над средната за страната), а в Крайбрежните низини е под 500 мм. Това налага изкуственото напояване на земеделските култури.
Лятото е сухо и горещо. Суховеите през лятото и недостатъчните валежи причиняват ерозия на почвата.
Широката отвореност на територията на север е причина североизточните ветрове да отвяват снежната покривка и да нанасят поражения на посевите. Снежните бури през зимата създават транспортно-комуникационни и битови проблеми. Преобладават югозападните, западните и източните ветрове, а през летните месеци – и южните. Западните ветрове през лятото причиняват гръмотевични бури и градушки. Често явление са и температурните инверсии, сланите, поледиците. Мъглите по поречието на Дунав са типично сезонно явление.
Водните ресурси са представени както от повърхностно течащи, така и от подпочвени водоизточници. Най-значимият хидроресурс в област Русе е река Дунав. Водите й са използваеми за напояване на крайбрежните низини, транспорт, риболов, за технически нужди и др. Реките Русенски Лом (с началните си притоци Бански, Черни, Бели и Малки Лом) и Янтра (в областта влиза само долното й течение) имат ограничено стопанско ползване, поради особеностите на климата и карстовата основа. Режимът им е дъждовно-снежен, с максимум на отока в началото на лятото и минимум в началото на есента. Те са разположени в каньоновидни долини, което не позволява водите им да се използват за напояване на обработваеми земи. Замърсяването им с промишлени и битови отпадъци допълнително ограничава стопанското им значение.
Подпочвените води в област Русе са обилни и дълбоки. При с. Писанец (община Ветово) има карстов извор.
В област Русе са построени общо 10 язовира. От тях четири са по-големи – яз.”Баниска”, язовир “Лом Черковна, яз. “Николово” и яз. “Бели Лом”
Останалите 6 действуващи малки язовира са: яз. “Образцов чифлик”, яз. “Пейчиново”, яз. “Копривец”, яз. “Босилковци”, яз. “Дряновец” и яз. ”Тетово”.

Почви: Релефът, климатичните условия, водите и геоложкият строеж предопределят разнообразието на почвите в област Русе. Най - широко разпостранени са черноземните почви, развити върху дебела льосова подложка (от 60 м. до 100 м. по Дунавския бряг) и техните подтипове: типични, карбонатни, хумусно-карбонатни и оподзолени карбонатни. Те се намират югозападно от Русе, а на юг и изток преминават в силно излужени. В югоизточните части преобладават тъмносивите горски почви (те се нуждаят от наторяване поради по-ниското си съдържание на хумус). Подходящи са за отглеждане на зърнени култури, лозя и овощия. В речните долини са разпостранени алувиални, алувиално-ливадни и блатни, подходящи за отглеждане на зеленчуци, технически култури и овощия. Такива почви има и по терасите на реките Русенски Лом и Янтра.

Растителност: Поради малката надморска височина в Русе най-разпространени са широколистните гори. Иглолистните видове са слабо представени. Особен интерес представлява келявия габър, тъй като това са едни от най-северние части на неговия ареал на разпространение. Коренните системи на този вид имат важно значение срещу ерозията и почворазрушаването. Други разпространени широколистни дървета са драката и акацията.

Броят на населението на област Русе през месец февруари 2011г. е 235 252 души, а на самият град е 149 642 души.

Целият материал: