Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Микробиология на стоките

Безплатни реферати, есета, доклади, анализи и всякакви теми свързани с биологията.
Биофизика, биохимия, молекулрна биология, морфология, цитология, хистология, ембриология, анатомия, физиология, генетика, онтология, геронтология, филогения, таксономия, палеонтология, екология, патология
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Микробиология на стоките

Мнение от Mozo »

1. Предмет, задачи и развитие на микробиологията. Развитие на микробиологията в България. Предмет и задачи на "Микробиологията на стоките".

Микробиологията е наука, която изучава устройството, живота, развитието и значението на МО за човека, животните, растенията и за цялата природа. Обикновенно МО са едноклетъчни организми, размерите им са от порядъка на микрометри, незабележими са с просто око. Много видове МО се набл. с помоща на оптически (светлинен) микроскоп , а вирусите само с електронен. МО са широко разпространени в природата, населяват гъсто почвата, водата, въздуха, различните предмети. МО съпътствуват човека и животните през целия им живот, намират се по облеклото и телата им, в много хранителни продукти, в питейната вода, чрез тях и чрез въздуха попадат в храносмилателната и дихателната им система.
Микробиологията разработва методите за изучаване и използване на МО за нуждите на човека и начините за обезвреждане на тези от тях, които представляват опастност за неговото здраве и живот.
Микробиологията е сравнително млада биологична наука. Появата и развитието й са пряко свързани с конструирането и усъвършенстването на оптическите прибори – микроскопа.
Развитието на Микробиологията в България е започнало след освобождаването й от турско робство. В гр. Разград е създадена първата у нас лаборатория за производство на противовариолна ваксина и се постига успех с това масово заболяване. Постепенно се създават и други бактериологични станции, води се борба с инфекциозните болести. Нашите лекари Саратов и Аритовски създават хранителна среда за култивиране на спирохети. През 1905 г. С. Григоров открива причинителя на млечнокиселата ферментация в бълг. кисело мляко – Lactobacillus bulgaricus.
Стоковедната микробиология е клон на промишлената микробиология, която като самостоятелна дисциплина се оформя най-късно. Предмет на стоковедната микробиология са главно микроорганизмите, които причиняват нежелани промени в стоките, и същността на тези промени. Целта на стоковедната микробиология е чрез изучаване и изясняване същността на микробиолог. процеси и явления да се подпомага стоковедната теория и практика. От това произтичат и задачите й: изучаване биологията на микробните вредители по стоките; изучаване на начините за заразяване на стоките с микр. вредители; изучаване състоянието, развитието и размножаването им в стоките; изучаване въздействието на МО в/у стоките; защита на стоките от вредното въздействие на МО и др.

2. Таксономия (систематика) на микроорганизмите.

Таксономията е наука за класификацията и номенклатурата, включваща теорията, правилата, методите и приложенията им. Под класификация (систематика) се разбира подреждане на организмите по групи въз основа на определени признаци, критерии и обяснение на това подреждане. Приети са международни кодекси за таксономия на организмите, които представляват с-ми от регламентирани правила за класификация и номенклатура на съответни групи организми. Всяка таксомична група, която е получена от приложението на опр. метод, се нар. таксон.
Научната номенклатура е с-ма от правила за поставяне на научините названия на организмите и от самите названия. Названията на огранизмите са на латински език, а когато имат друг произход, те се латинизират.

3. Бактерии. Морфология - форма, размери; движение; спорообразуване. Размножаване на бактериите. Външни клетъчни структури - фимбри /пили/, капсули.

Названието бактерии произхожда от думата „bacterion”, която означава пръчица. В зависимост от формата на клетките им, бактериите са делят на три групи: пръчковидни – с цилиндрична форма; коки – със сфероидна форма; извити – със спираловидна форма.
Пръчковидните бактерии се различават помежду си по форма, дължина, дебелина, форма на краищата на клетките и по взаимното разположение на същите. В зависимост от дължината на клетките пръчковидните бактерии се делят на 4 групи: къси до 2 микром.; средини 3-5 микром.; дълги 10-15 микром.; нишковидни – над 15 микром. Формата на пръчковидните бактерии зависи и от способността им да образуват или да не образуват спори. При някои видове спорите са с диаметър по голям от този на клетката и на мястото на спората се наблюдава подуване. В зависимост от способността им да образуват спори се делят на бактерии и бацили (спорообразуващи). Бактериите не образуват спори! Според начина на групиране на клетките, пръчковидните бактерии биват по една, групирани по две или във вид на верижка.
Бактериите с кълбовидна форма на клетките се наричат коки. По-голямата част от тези бактерии имат сферина форма, но се срещат плоски, вдлъбнати и овално-удължени форми. Средният диаметър на клетките е от 0,5 до 1,5 микром. Според взаимното разположение на клетките, кълбовидните бактерии биват: монокики – по 1 клетка; диплококи – по 2; тетракоки – по 4; сарцини – по 8 и 16 (като пакет); стрептококи – във вид на верижка; стафилококи – във вид на грозд.
Извитите бактерии се различават по дължина, диаметър и брой на извивките: вибриони – малки клетки с форма на запетайка; спирили – по дълги, с 3-4 извивки, наподобяващи тирбушон; спирохети – с многобройни спирални извивки и със заострени краища.
Бактериите се размножават, като от една клетка се получават две нови. Процесът се нарича клетъчно делене (вж. фигурата). Първо “майчината” клетка се подготвя, като нараства и удвоява своята хромозома. Получените две хромозоми се разполагат в двата края на удължената клетка. Между тях клетъчната стена започва да расте навътре, докато прегради клетката на две. Всяка от двете нови (дъщерни) клетки може да започне подготовка за следващо делене. Някои бактерии при благоприятни условия се делят на всеки 20 минути.

4. Бактерии - строеж и функции на: клетъчната стена, цитоплазматичната мембрана, цитоплазмата, мезозомите, цитоплазмените структури /рибозоми, вакуоли/. Систематика на бактериите.

В стуктурно отношение бактериалната клетка се състои от: клетъчна стена, цитоплазмета мембрана, цитоплазна с различни включващи (рибозоми, вакуоли, ядрена материя под формата на зрънца нар. нуклеотиди), спори.
Бактериалната клетка е обградена от липидна клетъчна мембрана, която служи като бариера между цитозола и външната среда. Като всички прокариоти бактериите нямат ясно разграничими вътреклетъчни мембранни органели и има ниско ниво на компартментизация. При тях липсва същинско клетъчно ядро, няма и митохондрии, пластиди, както и другите органели представени про еукариотите като апарат на Голджи, ендоплазмена мрежа, пероксизома и т.н.
Повечето бактерии нямат мембранно ограничено ядро като еукариотите. При тях генетичния материал се състои главно от единична кръгова хромозома в неправилно телце наречено нуклеоид. Нуклеоида съдържа хромозомата в комплекс с РНК и белтъци.
Както всички живи организми бактериите съдържат рибозоми, чрез които синтезират белтъци. Структурата на бактериалните рибозоми се различава съществен от тези при еукариотите и археите.

5. Гъби. Дрожди - морфология . форма и размери на клетките: размножаване. Систематика на дрождите. По-важни представители на дрождите с полезно и вредно значение за стоките.

Гъбите са типичните еукариоти. Те се отнасят към талустните растения без хлорофил, листа и стъбла. Вегетативното тяло на гъбите е талусът. Той се състои от хифи (нишки). В зависимост от устройството им, гъбите биват низши и висши. Низшите имат едноклетъчен мицел, а висшите – многоклетъчен. Гъбите от отдел Eumycota се разделят на 2 групи – дрожди и плесени.
Дрождите са едноклетъчни, безхлорофилни, неподвижни МО. Спадат към т.нар. таустни растения. Формата им е лимоноподобна, овално елипсовидна. По-големи са от бактериите по размери и имат ясно обособено ядро (еукариоти). Дрождите са факултативни анаероби, могат да се развиват при анаеробни и аеробни условия. Размножават се чрез пъпкуване, спорообразуване и делене на две.
От практическа гледна точка дрождите се разделят на две групи – диви и културни. Културните дрожди са високопродуктивни и намират приложение при производството на опр. видове продукти като хляб, вино, пиво, фураж и др. В стоковедната практика от най-голямо значение имат видовете от сем. Saccharomycetaceae. Те участват във ферментацията на хляб, вино, пиво.. и в повечето случай се определят като полезни. С вредно значение са видовете от род Candida и Hansenula. Биохимичната дейност на дрождите се изразява в способността им да разлагат захарите с отделяне на въглероден диоксид и натрупване на малки количества алкохол.

6. Гъби. Плесени - строеж на плесеновата клетка; размножаване на плесените. Систематика -по-важни представители от клас Chytridiomycetes, клас Oomycetes, клас Zygomycetes.

Гъбите са типичните еукариоти. Те се отнасят към талустните растения без хлорофил, листа и стъбла. Вегетативното тяло на гъбите е талусът. Той се състои от хифи (нишки). В зависимост от устройството им, гъбите биват низши и висши. Низшите имат едноклетъчен мицел, а висшите – многоклетъчен. Гъбите от отдел Eumycota се разделят на 2 групи – дрожди и плесени.
В сравнение с бактериите, актимицетите и дрождите, плесените са по-висши огранизми. Плесените спадат към царството на таустните растения и представляват неподвижни, безхлорофилни, микроскопични гъби, които образуват мицели. Плесените са еукариоти, аеробни сепрофити.
В зависимост от видовата и родовата принадлежност на плесените, хифите им биват едноклетъчни и многоклетъчни. Едноклетъчните са многоядрени. Многоклетъчните хифи са септирани, протоплазмата на съседните клетки се свързва чрез пори, които се намират в средата на септите. Всяка клетка съдържа по 1-2 ядра. Дебелината на хифите е 10-15 микром., а дължината им може да достигне няколко метра.
Плесените се размножават по 3 начина: вегетативен (чрез просто разкъсване на хифите); безполово (чрез ендогенни спори при по нисшите, чрез екзогенни при по висшите, чрез таустни спори в самите хифи); полово (чрез сливане на 2 разнополови клетки (гамети) в 1 нова зигота, чрез сливане на 2 ядра на разнополови клетки).

Целият материал:
Прикачени файлове
Микробиология на стоките.rar
(37.57 KиБ) Свален 8 пъти
Прочетено: 487 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Биология”