КУРСОВА РАБОТА
на тема:
Конфликтът в Руанда
София
2012
Геноцидът в Руанда е избиването на около 937 000 тутси и умерени хуту, извършено в по-голямата си част от две екстремистки бойни групи на хуту - Интерахамве и Импузамугамби за период от 100 дни от 6 април до средата на юли 1994 г.
За много геноцидът в Руанда се откроява като исторически значителен не само заради големия брой убити за толкова кратък период от време, но и заради начина, по който Западните страни реагират на зверствата. Независимо от сведенията, постъпили преди започването на убийствата, и отразяването от международните новинарски медии, показващо истинския мащаб на насилието, когато геноцидът се разгръща, практически всички страни от първия свят отказват да се намесят и отказват да упълномощят за действие навреме умиротворителните си сили в Руанда, за да предприемат действия за спиране на убийствата. Независимо от многобройните предупреждения от преди и по време на конфликта от канадския генерал-лейтенант Ромео Далер, на умиротворителните сили на ООН в Руанда е било забранено да стрелят, освен ако не се стреля по тях. В седмиците преди атаките ООН пренебрегва докладите за това, че отрядите на хуту трупат оръжия, и отхвърля плановете за превантивна забрана. Това бездействие става причина за тежки обвинения срещу отделни личности, определяли политиката преди и по време на конфликта, като Жак-Роже Бу-Бу, както и ООН и страни като Франция и САЩ и по-специално президента Бил Клинтън. Клинтън е бил информиран ежедневно от най-близките си съветници и от посолството на САЩ в Руанда. По-късно той казва „Това е най-голямата грешка на моята администрация.“ Клинтън посещава Руанда няколко пъти, след като напуска президентския пост. Геноцидът спира едва когато контролираното от тутси въстаническо движение в изгнание Руандийски патриотичен фронт, воден от Пол Кагаме, сваля правителството на хуту и завзема властта. Опитвайки се да избягат от отговорност, стотици хиляди хуту „геноцидери“ и техни съучастници бягат в източен Заир (сега Демократична република Конго). Насилието и паметта за него продължават да вълнуват страната и региона. Първопричините както на Първата, така и Втората конганска война могат да се намерят в геноцида и той продължава да бъде отправна точка за Бурундийската гражданска война.
РУАНДА – ЗЕМЯ НА ХИЛЯДАТА ХЪЛМА
Руанда е страна със селскостопански поминък в централната част на Африка. Населението е около 8,5 милиона души, чийто етнически състав е съставен от 85% хуту (занимаващи се предимно с отглеждане на селскостопански култури) , 14% (скотовъдци), и 1% – племе пигмеи.
Каква е разликата между двете основни племена? Такава от една страна почти няма – имат общ език (киняруанда), общ произход, общи обичаи. Имат различни антропологични белези – тутси са по-високи и с по-светла кожа , докато хуту са по-ниски и по-тъмни. Това обаче е общо казано – има много изключения, а и по времето на самото клане жертвите са подбирани главно по изготвени списъци и при паспортни проверки (в личните документи присъствала записана принадлежността на лицето) – тоест трудно може да се различи тутси от хуту само по външни признаци. Изложеното досега обаче, съвсем не прави разделението само фиктивно.. Съществената разлика е, че през почти цялата история на Руанда, тутси заемали повечето ръководни постове в управлението на страната. Те като цяло били по-заможни, за децата им имало по-големи образователни възможности и по този начин племето стояло в горната част на социалната пирамида. Това до голяма степен е предпоставено от колониалните имерии, които издигали за монарси – тутси.
ПЪТЯТ КЪМ ГЕНОЦИДА
Версайската система от договори от 1919 година, с която се бележи края на Първата световна война, отрежда владението на колонията Руанда-Урунди (общата територия на Руанда и Бурунди) на Белгия. Белгийското управление съответно решава, че най-добрия подход за властване над териториите е поставянето на местни владетели, които при желание могат да бъдат лесно манипулирани. За Руанда , както и за Урунди издигнатите двама монарси са от племето тутси.
Друг важен момент е въвеждането от Белгия през 1933 година на “племенните карти”, които определят принадлежността на лицата. Подхода се запазва много време и както вече беше споменато - през 1994 година картите с печат “Тутси” започват да означават сигурна смърт. Още от 30те години обаче те започват да издълбават все по-дълбоко линията на разделение между двете племена. Интересен факт от историята е, че по същото време когато в Руанда започват да се използват племенните карти, в Германия започва да се поставя печат с буквата J (от Juden) на личните карти на германските евреи.
До 1959 година вече 40 години господството на тутси е безспорно. Те държат 95% от всички ръководни постове във държавната администрация, а децата им съставляват 61% от всички ученици в училищата. Тогава обаче умира монархът. Междувременно е създадена ПАРМЕХУТУ – Партията за освобождение на хуту, а след смъртта на владетеля започват масови избивания на тутси. Десетки хиляди бягат в съседните държави за да търсят спасение – точната цифра се колебае около 200 000 души. Именно те и техните наследници не много по-късно създават Руандийския патриотичен фронт(РПФ).
През 1962 година Руанда получава независимост от Белгия , след което започва да се управлява от еднопратийната диктатура на ПАРМЕХУТУ. В следващите години при убийствата и гоненията умират повече от 600 000 тутси, както и умерени хуту. Над 4 млн. тутси живеят в съседните страни, избягали от живота в опасност в родината си. Трябва да се отбележи, че след 1973 година положението започва да утихва, който период продължава 13 години.
През 1986 година президентът на Уганда – Милтън Оботе е свален от власт от Йовери Мусевени, с помощта на десетките хиляди емигранти – тутси. През същата година там е създаден Руандийският патриотичен фронт (РПФ) , който малко след създаването си вече наброява 12 000 души, а към 1994 година – 23000. РПФ е терористична по методите си организация, която цели завземането на властта в Руанда от хуту-ектремистите. Спонсорира се от емигранти-тутси в европейските държави и САЩ. Осъществява изненадващи нападения, преминавайките границата с малки екипи и убивайки военни от частите на руандийската власт, както и цивилни хуту. Заради тези си методи на борба , те биват наречени “хлебарки” (промъкващи се тайно и действащи като хлебарки), които става нарицателно за хората от племето тутси като цяло.
От другата страна стоят въоръжените сили на Руанда, чието основно ядро са около 20 000 посредствени военни. Всъщност ядрото не е толкова важно, колкото някои други части. Перфектно обучената президентска гвардия, тайната организация на милицията “Мрежа нула”, Интерахамве и Импузамугами са основните движещи сили на бъдещи геноцид. Интерхамве е полувоенна организация, чиито членове наброяват повече от 30 000 души. Има сложна вертикална йерархия от няколко нива. Въоръжението се състои основно от мачете, ловни пушки, но и бойни оръжия – гранати , мини и т.н.
С изключение на набезите на РПФ близо до границата с Уганда, хуту господстват в Руанда и положението им е доволно стабилно. След 1990 година обаче нещата се променят.
Целият материал тук
Конфликтът в Руанда.rar- (15.44 KиБ) Свален 21 пъти