Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Кратък обзор на жълтата преса в България

Безплатни реферати, доклади, есета, анализи и всякакви теми свързани с журналистиката.
Разследваща журналистика, културна журналистика, спортна журналистика, музикална журналистика, криминална журналистика, фотожурналистика, радиожурналистика, телевизионна журналистика.
Нова тема Отговори
Kotkata68
Глобална котка-идиотка
Глобална котка-идиотка
Мнения: 29946
Регистриран: пет ное 30, 2007 12:06
Репутация: 58101
пол: Жена

Кратък обзор на жълтата преса в България

Мнение от Kotkata68 »

Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Факултет по журналистика и масови комуникации

Курсова работа

“ Кратък обзор на жълтата преса в България ”

Изготвил: Научен ръководител:

София, 2008

Предварителен анализ

С настъпването на т.н. демокрация в България се появи един нов вид преса – жълтата. И въпреки, че такава съществува из цял свят, то родната ни си има някои индивидуални черти, някои характерни белези, по които се различава от чуждестранните си „посестрими”.

Докато в другите страни жълтите издания се стремят да набавят на своята аудитория достатъчно любопитна, но достоверна информация за живота на звездите, то у нас формулата е леко изкривена и общо взето гравитира около идеята за интереса към пикантното, независимо дали то е истина или не.

Но преди да обърна внимание на този феномен, ще започна с малко история. Малцина знаят, че в самото начало изразът „жълта преса” не се е употребявал като нарицателен за скандалните хай-лайф издания. Историята е следната …

През далечната 1895 г. американският художник и график Ричард Ауткоулт (Richard Outcault) помества в няколко последователни броя на вестник „Дъ Уърълд” (The World), издаван в Ню Йорк, серия фриволни рисунки с хумористичен текст. Сред рисунките имало и една карикатура на дете със жълта ризка, на което се приписвали различни забавни изказвания по отношение на актуални тогава проблеми и герои. Много скоро след това друг американски вестник, “Ню Йорк Джърнъл” (New York Journal), започнал да отпечатва серия подобни рисунки. Между двата конкурентни вестника започнал спор за правото на първия, публикувал "жълтото момченце", като всеки вестник критикувал другия на своите страници.

Спорът достига своята кулминация през 1896 г. и това подтиква Ървин Уордман, редактор на „Ню Йорк Прес” (New York Press), да отпечата в своето списание статия, в която презрително нарича двата конкуриращи се вестника "жълта преса". Постепенно изразът става нарицателен за отклонила се от основната си функция, несериозна журналистика и до днес се ползва с широка популярност – винаги в отрицателен смисъл.

Въпреки добрите примери от световната практика, от които може да си вземе поука, родната жълта преса върви по свой собствен път, основан сякаш върху народопсихологията на българите, върху обществените нагласи и нужди. Тя изглежда запълва една голяма празнина в бита и душевността на хората – в абсурдната действителност, изпълнена с поръчкови медии, венцехвалещи самозвания елит единствено жълтата преса предлага на своите читатели алтернативна гледна точка, критична оценка и съпротива срещу налагания от звездите модел на поведение. Защото ако се абстрахираме от десетките нецензурни думи и снимки, които се използват във всеки брой, жълтите издания изцяло застават в защита на общоустановения морал и подлагат на яростна критика всяка публична личност, която си позволява лукса по някакъв начин да прекрачи нормите на добро поведение. Друг е въпроса дали това е пазарен трик, умело използван за да предизвика симпатията на консервативните читатели или наистина „таблоидите” са социално отговорни, заставащи срещу моралния упадък, и разложението на обществото. Последното изглежда все по-малко вероятно.
.........................
Кратък обзор на жълтата преса в България.rar
(20.56 KиБ) Свален 24 пъти
Прочетено: 1034 пъти

Не ми казвай какво да правя... За да не ти кажа къде да идеш...!

Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!

Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Журналистика”