Изборът на бунтовника "На прощаване" Хр. Ботев

[Mozo]

Изборът на бунтовника
Съчинение разсъждение върху поемата "На прощаване" от Христо Ботев

Житейският избор на Ботевия лирически герой от поемата "Но прощаване" е борба и саможертва в името на близките и поробения народ.Мисълта за свобода,за достойно изживян живот е съкровена мечта и устрем за младия човек.
Бунтовникът е взел своето решение-да се бори за "правда и свобода".Осъзнал какво може да му донесе избраният път,лирическият герой желае да се прости с най-скъпия за него човек-майката,да поиска прошка за огромната болка,която ще й причини.
Ботевият герой мотивира пред майка си своето решение.Търси разбиране,пламенно я убеждава в правотата на своя избор.Внимателно,но неотстъпвайки от него,синът полага усилия да утеши и убеди своята майка.Тя трябва да разбере взетото решение,защото самата е участвала в този избор-възпитала е чедото си да бъде достоен човек:

Но кажи какво да правя,
Кат си ме,майко,родила
Със сърце мъжко,юнашко,
Та сърце,майко не трае
Да гледа турчин,че бесней
над бащино ми огнище:
там,дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал;
там,дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с оназ тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше;
там,дето баща и братя
черни чернеят за мене!...

Турчинът посяга на най-святото на българина-бащиното огнище.Анафората “там” разкрива трагедията на борците за свобода,прокудени от родния край.Синонимната градация”немили,клети,недраги” внушава непоносимото страдание на емигрантите .Поробителят е жесток,а безчинствата му са безнаказани.Лирическият герой не може да приеме ничие унижение-нито собственото,нито на близките и народа.Затова той избира да се включи в борбата за свободата на поробеното Отечество.
Напълно осъзнал какви биха били последиците,които може да му донесе направеният избор,бунтовникът представя на майка си две алтернативи-гибел или завръщане у дома "жив и здрав" като победител.В рамките на картината,пресъздаваща смъртта на героя,Ботев въоръжава майката на бунтовника със стоицизъм и твърдост:

И тогаз,майко,не плачи,
нито пък слушай хората...

Синът моли майката и за друго:

...Но иди,майко,у дома
и с сърце всичко разкажи
на моите братя невръстни...

Молбата на лирическия герой към майката е тя да предаде неговия завет на "братя невръстни"-да открият смисъл в продължението на борбата:

Дано ми найдат пушката,
пушката,майко,сабята
и дето срещнат душманин-
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя-помилват...

Антонимичните епитети / “бяло месо” – “черни кърви” , ”стари гърди и млади” /, многократно употребеният епитет черен / “черна прокуда” , “черни очи” , “черни чернеят” , “черни ми кърви” , “земята...черната” / , обикновените, еднокоренните и синонимните повторения / контрастират съсс словосъчетания като “ бяла Дунава “, “ бяло ми месо “ и имат внушително въздействие за открояването на тежките преживявания на лирическия герой , от една страна ,а от друга – постигат напевност , която прави поемата мелодична
Младият бунтовник отправя своя завет към идните поколения: ”...силно да любят и мразят...” – “силно да любят” майката,либето,”бащиното огнище” и свободата,но “силно да...мразят” поробителя,да не скланят глава пред него,а да тръгнат и те по страшния , но славен път на борбата срещу вековния потисник.Този завет според лирическия герой трябва да бъде предаден на поколенията чрез разказа на майката , родила син “ с сърце мъжко , юнашко “, чието слово ще обезсмърти подвига , или чрез песента “юнашка” , която ще го направи достояние на целия народ , тъй като песента придава по-мащабно измерение на подвига.

Целият материал: